Решение № 307 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

М. Г. Г.ев

Дора З. Илиева при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора Б. В. Б. като разгледа докладваното от М. Г. Г.ев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100603528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Образувано е по въззивна жалба от подс. Г. С., подадена чрез упълномощения му защитник адв. М. Х., срещу присъда от 09.04.2024г., постановена по НОХД № 8190/2023г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с която съдът е признал за виновен подс. С. по повдигнатото му обвинение по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 , вр. ал.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 ( две) години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. С присъдата СРС е възложил в тежест на подсъдимия направените разноски в съдебното производство в размер на 139.56лв.

В депозираната жалба се твърди необоснованост ( неправилно посочено като съществени процесуални нарушения, свързани с анализа и оценката на доказателствата) на първоинстанционния съдебен акт и се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова от въззивния съд, с което подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 , вр. ал.1 от НК. В подкрепа на тезата си адв. Х. изтъква, че с оглед на дадените от подзащитния му обяснения не се установява изискуемия от закона пряк умисъл в неговия интелектуален момент - знанието на подсъдимия за неавтентичността на документа. Посочва се също, че СРС не е уважил доказателствени искания на защитата именно в тази насока. Поради това 1 прави искане за оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. От въззивния съд се иска събиране на доказателства - изискване на писмена справка и налични относими писмени документи относно издаването на конкретното свидетелство за управление на МПС.

В разпоредително заседание на 12.06.2024г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, нито събирането на нови писмени и веществени доказателства.

Пред настоящия съд, защитникът на подсъдимия Г. К. С. – адв. Ю. не поддържа доказателственото искане в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната присъда. Счита, че постановената от първоинстанционния съд присъда се базира изцяло на косвени доказателства относно наличието на умисъл за извършване на деянието от подсъдимия и относно обстоятелството дали изследвания неистински документ е именно този, който е отразен в АУАН, предмет на делото. Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното на подсъдимия наказание, поради обстоятелството, че същият е несправедливо завишен. Намира, че несправедливо първоинстанционният съд се е аргументирал относно личността на подсъдимия с друго неприключило наказателно производство. Излага твърдение, че неправилно първоинстанционният съд е отчел единствено отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, без да съобрази наличието на смекчаващи такива, а именно младата възраст на подсъдимия към инкриминирания момент и изминалият период от време от датата на деянието до датата на произнасянето на съда, довели до възможността подсъдимият да преосмисли поведението си в ареста.

В правото си на лична защита, подсъдимият Г. С. поддържа казаното от своя защитник.

Представителят на Софийска градска прокуратура намира постановената от първия съд присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен, като намира за законосъобразен и справедлив размерът на наложеното му наказание. Изразява съгласие с изложените от първоинстанционния съд мотиви и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

В предоставената последна дума на подсъдимия С. пред въззивния съд по реда на чл.333, ал.2 от НПК, същият посочва, че признава вината си, изказва съжаление за стореното и моли съда да намали размера на наложеното му от първоинстанционния съд наказание.

Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения 2 кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и доказателствени средства и ги споделя изцяло. Предвид това, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г. К. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, ЕГН: **********

На 14.02.2022 г., около 00.11 часа, в гр. София, полицейските служители В.С. и А.С.

(служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР) изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата, като се намирали в района на бул. „България“ около кръстовището с бул. „Гоце Делчев“.

В същото време, подсъдимият Г. С. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“, с рег. № СВ **** СР, като се движил по бул. „България“, с посока на движение от околовръстния път към центъра на града. В района на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Гоце Делчев“ посочените служители на ОПП СДВР забелязали, че автомобилът, управляван от подсъдимия, преминал на червен сигнал на светофара, поради което те последвали със служебния си автомобил посоченото по-горе превозно средство, като му подали звуков и светлинен сигнал, за да спре за проверка. В следствие на подадените сигнали, С. спрял движението на автомобила си и му била осъществена проверка от свидетелите С. и С..

По време на проверката, след като му бил поискан документ, удостоверяващ неговата правоспособност като водач на МПС, подсъдимият представил на полицейските служители неистинско свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден вид, че е издадено от властите на Конфедерация Швейцария, което било с номер ****, с отбелязан срок на валидност до 15.06.2031 г. и издадено на името на подсъдимия, като името на последния било изписано с латинска транскрипция на посочения документ - “S.G.K.”. Освен това, в посочения документ се съдържала снимка на подсъдимия и неговата дата на раждане, датата на издаване на документа - 15.06.2021 г., както и категориите МПС, за които е валиден.

Служителят А.С. съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение с № 476934/14.02.2022 г., защото приел, че с преминаването на червен сигнал на работещата нормално светофарна уредба, подсъдимият е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в посочения АУАН било отразено, че лицето е представило СУМПС, издадено от Конфедерация Швейцария с № ****.

Поради обстоятелството, че проверката на подсъдимия била осъществена през нощта, служителите на ОПП СДВР нямали техническа възможност да проверят дали представеното им свидетелство за управление на МПС представлява истински документ, като такава проверка била възможна само през деня, в работно време, но не и по време на нощните дежурства.

След съставянето на АУАН подсъдимият С. бил освободен от служителите на ОПП СДВР да продължи по пътя си, а те продължили да осъществяват своята дейност по наблюдение на пътищата за евентуално други нарушители на ЗДвП.

3

След настъпило тежко ПТП на 05.07.2022 г., за което се предполагало, че подсъдимият С. има участие, органите на СДВР осъществили повторна проверка на неговите нарушения и установили, че лицето е представило при няколко спирания за проверка от служители на пътна полиция СУМПС, за което имало данни, че е издадено от Конфедерация Швейцария.

Била осъществена проверка за това дали швейцарските власти са издавали такъв документ на подсъдимия С., но от получения официален отговор се установило, че подобен документ на подсъдимия С. не е издаван никога от компетентните органи на Швейцария.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ на следните доказателствени средства и доказателства:

- гласни – обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите А.С., В.С., П.С., М. В., Л.Т., Н.й К., С.С., Д. Х., включително и показанията на свидетелите С., С., С. и С., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитане в съответните части; писмени - заключението на техническата експертиза /ТЕ/, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АG № 476934/14.02.2022г.; справка от ДМОС; справка картон на водача; НП № 22-4332-003285/16.03.2022 г. и др. наказателни постановления; ксерокопие на свидетелство за управление на МПС, на което бил придаден вид, че е издадено от властите на Конфедерация Швейцария с номер ****, с отбелязан срок на валидност до 15.06.2031 г.; справка за съдимост на подсъдимия.

Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Противно на доводите в жалбата, не са допуснати логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че времето и мястото на инкриминираното деяние, предмет на настоящото производство, механизмът и авторството 4 на деянието в лицето на подсъдимия С. се установяват по категоричен начин от показанията на свидетелите А.С. и В.С.. Депозираните от посочените свидетели показания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са изключително подробни и информативни, като всеки от тях възпроизвежда информация относно обстоятелството, че именно подсъдимият е управлявал лек автомобил „Ауди“, че е извършил преминаване на червен светофар, именно което нарушение е било повод за извършване на проверката, както и обстоятелството, че при извършената проверка е представил инкриминираното СУМПС, на което е придаден вид, че е издадено от властите на Швейцария. Настоящият съдебен състав се солидизира с изводите на първия съд, че показанията на посочените свидетели са еднопосочни, логични, последователни и взаимодопълващи се, поради което и въззивният съд възприе с доверие. Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е констатирал невъзможност у свидетелите да възпроизведат относно номера на представения от подсъдимия документ - СУМПС, номерът на управлявания от него лек автомобил, както и невъзможността на свидетеля С. да възпроизведе точната дата на деянието, поради което и в съответствие с процесуалния закон е приобщил частично показанията на посочените свидетели, депозирани в хода на досъдебното производство. Липсата на спомен относно посочените детайли е обяснима с момента на тяхното депозиране пред първоинстанционния съд, който е значително по-отдалечен от събитията, за които споделят в показанията си, както и с обстоятелството, че същите ежедневно при изпълнение на служебните си задължения извършва еднотипна дейност, поради което и съвсем естествено е няколко години по-късно да не могат да възпроизведат възприятията си по отношение на конкретния случай. Освен това, техните твърдения се подкрепят и от отразеното в АУАН серия АG № 476934/14.02.2022г. относно самоличността на водача /подсъдимия/ и представеното от него свидетелство.