Определение № 94 от 01.06.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 01.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600088 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство.

С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. С. В.

С., се прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение на първата инстанция. Защитникът твърди, че съдът неправилно е отказал да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати от него съществени процесуални нарушения, изразяващи се в изготвянето на обвинителен акт, който не отговаря на стандарта на чл.246, ал.2 от НПК. Счита, че в обвинителния акт е налице сериозен фактологически дефицит касателно съучастническата дейност на помагача – обв. С., като по никакъв начин не е изяснена ролята му на помагач. Като се позовава и цитира Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС и заявява липса на изложени в обвинителния акт факти относно съставомерността на деянието на обв. С., макар и да не конкретизира за кое от двете вменени на този обвиняем деяния се отнася указаният порок на акта, аргументира съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване на правата на страните в съдебното производството. Изтъква като недостатък на обвинителния акт посочването в него на осъждане на обв. М., какъвто обвиняем по делото не е налице. Възразява срещу пропуска в списъка на 1 лицата за призоваване към обвинителния акт да бъде посочен свид. Д. Б., въпреки че същият е посочен на няколко места в обстоятелствената част на акта. Отправя упрек за „много фриволно“ посочвани в прокурорския акт „години и сезони“, въпреки че самото обвинение е за конкретна дата, като в тази връзка изразява несъгласие с доверяването на показанията на свид. Н..

Намира за съществена непълнота в обвинителния акт липсата на информация относно съдбата на подадени от криминално проявени и поименно посочени трима свидетели жалби срещу обвиняемите и свид. Б. за принуда, заплашване и нанасяне на побой. Моли въззивният съд да отмени определението от разпоредително заседание на първата инстанция, като приеме наличието на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подзащитния му и не отправя изрично искане за връщане на делото на прокурора.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас чрез своя представител прокурор Е.

Ч. е депозирала писмено становище по частната жалба, в което заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Споделя становището на първата инстанция, че в досъдебната фаза не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимите, поради което и не са налице основания за връщане на делото на прокурора за отстраняването на процесуални пороци.

Като се позовава на Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС и на трайната практика, която приема, че необосноваността на обвинителния акт не е съществен порок и наличието му не е основание за връщане на делото в досъдебната фаза, изразява позиция, че в разглеждания случай не е налице такъв недостатък на прокурорския акт, тъй като фактите по обвиненията са изложени по начин, който дава възможност на подсъдимите да разберат в какво са обвинени и да организират защитата си. Смята, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на всички изисквания по чл.246 от НПК, а правото на подс. С. да научи за какво престъпление е привлечен и обвинен не е нарушено, поради което същият може успешно да реализира правото си на защита срещу предявеното му обвинение. Заключава, че първата инстанция правилно е отказала да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което атакуваното определение от разпоредително заседание на 2 първата инстанция, като правилно, следва да се потвърди от въззивния съд.

Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, предл.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право на такава против постановеното в разпоредително заседание определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това частната жалба е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на защитника оплаквания срещу атакувания първоинстанционен акт и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи следните констатации:

С окончателно постановление, предявено на 07.05.2025 г., по ДП №517/2024 г. по описа на ГД БОП – Сливен, обв. С. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и за престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК.

С окончателно постановление, предявено на 12.05.2025 г., по същото досъдебно производство, обв. С. С. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 вр. с чл.20, ал.4 от НК, както и за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. чл.30, ал.1, изр.2 вр. чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК.

С постановление от 12.03.2026 г. наблюдаващият прокурор е отказал да уважи исканията на обв. С. С. и неговия защитник за извършване на допълнителни действия по разследването, посочени в обстоятелствената част на постановлението и обективирани в протокола за предявяване на разследването от 11.03.2026 г.

С обвинителен акт от 01.04.2026 г. на ОП – Сливен, по повод на който е образувано първоинстанционното съдебно производство, прокурорът е обвинил обв. С. С. и обв. С. С. в извършване в съучастие, първия като помагач, а втория като извършител, на престъпление по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК във вр. с чл.20, ал.4 от НК за първия и във вр. с чл.20, ал.2 от НК за втория.

С обвинителния акт обв. С. е обвинен в еднолично извършване на престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. чл.30, ал.1, изр.2 вр. чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК, а обв. С. - в еднолично извършване на престъпление по 3 чл.354а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК.

По повод на внесения в Окръжен съд – Сливен обвинителен акт е било образувано първоинстанционното съдебно производство – НОХД №191/2026 г. по описа на съда.

В проведеното по посоченото дело на 22.04.2026 г. по реда на чл.247а от НПК разпоредително заседание състав на първостепенния съд оставил без уважение искането на защитника на подс. С. С. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати в досъдебната фаза процесуални нарушения, изразили се в изготвянето на обвинителен акт в отклонение от предписанията на чл.246 от НПК, в посочването на осъждане на обв. М., какъвто обвиняем по делото няма, и непосочването на свид. Б. в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт. В мотивите към определението си съдът е приел, че не са налице твърдяните от защитника на подс. С. процесуални недостатъци, допуснати на досъдебното производство, тъй като обвинителният акт отговаря на изискванията на процесуалния закон, посоченото осъждане на обв. М. е техническа грешка в обвинителния акт, а свид. Б. винаги може да бъде призован и разпитан в хода на съдебното следствие.

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Настоящата частна жалба е основателна и като такава следва да се уважи.

Проверяваното определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл.248, ал.5, т.4 от НПК, е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и връщането на делото на прокурора за отстраняване на въпросните нарушения, е незаконосъобразно. Същото е постановено в нарушение с процесуалните норми на чл.246 ал.2, чл.248, ал.1, т.3, чл.248 ал.5, т.1 и чл.249, ал.1 от НПК.

Съгласно първата цитирана разпоредба - чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото, начина му на извършване, пострадалото лице, размера на вредите и др. Изискването на процесуалния закон за посочване на престъплението и начина му на извършване в обстоятелствената част на обвинителния акт означава да се изложат 4 достатъчно фактически данни, от които да се направи положителен извод за съставомерно поведение на обвиняемия съгласно конкретни наказателноправни норми от Особената част на НК, както и от Общата част на този закон, когато това е необходимо, като например опит, съучастие, продължавано престъпление и пр. При обвинение за съучастие, какъвто е настоящият казус, в обвинителния акт следва да се опише деятелността на всеки от съучастниците и да се посочи с какво точно той е допринесъл за постигане на общия престъпен резултат. Изискването за описание на фактите, относими към конкретна съучастническа дейност, се отнася за обстоятелствената част на обвинителния акт, докато в диспозитива му е достатъчно да се укаже формата на съучастие чрез посочване на конкретното качество на съучастника (съизвършител, помагач, подбудител) и да се посочи правната характеристика посредством цитиране на съответната законова норма, която урежда дадения вид съучастие – чл.20, ал.2, ал.3 и/или ал.4 от НК. Словесното описание на извършеното в съучастие престъпление в двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и заключителната – следва да е ясно, точно, пълно и непротиворечиво, като не трябва да създава съмнение, че е налице съучастническа дейност.

Известно е от правната доктрина и е утвърдено в съдебната практика принципното положение, че субективният обединяващ момент на съучастието е наличието на общ умисъл у дейците – всеки един от тях трябва да има по повод на определено престъпление конкретно представно съдържание. Съизвършителят задължително трябва да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други лица като извършители.

Подбудителят трябва задължително да съзнава, че умишлено склонява другиго да извърши дадено престъпление. Помагачът трябва задължително да съзнава, че умишлено улеснява извършването на дадено престъпление чрез някой от посочените в закона начини – чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Наказателният закон не урежда изчерпателно начините, чрез които помагачът улеснява извършителя в осъществяване на съучастническото престъпление. Но в обвинителния акт прокурорът следва задължително да опише начина на подпомагане, като достатъчно ясно индивидуализира конкретното поведение на помагача, с което той съдейства на извършителя да реализира самото изпълнение на престъплението.

5

Доколкото фигурата на съучастника „помагач“ е уредена като самостоятелна такава в чл.20, ал.4 от НК, както и държането на съоръжения, прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества е уредено като самостоятелно престъпление в чл.354а, ал.1 изр.2 от НК, то при обвинение за такова съвместно осъществено престъпление, в което единият обвиняем е само извършител, а другият е само помагач, в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъде изяснена и подробно очертана ролята на помагача в неправомерното държане на указаните предмети.

В обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, по повод на който е образувано съдебното производство в първоинстанционния съд, не се съдържат достатъчно фактически обстоятелства, които да указват точно и ясно начина, по който обв. С., в качеството си на помагач, умишлено е улеснил извършителя обв. С. да извърши престъплението по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК – държане на съоръжения, прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества – метамфетамин, като иззетите такива са намерени в недвижим имот, обитаван от обв. С.. В прокурорския акт отсъства описание на конкретни действия или бездействия на обв. С., указващи подпомагането от негова страна на извършителя - обв. С. да държи в обитавания от последния имот процесните съоръжения, прекурсори и материали за производство на високорискови наркотични вещества. В акта липсват и правни аргументи в подкрепа на извода, че обв. С. е действал като помагач на обв. С. и двамата в съучастие, съответно като помагач и извършител, са реализирали заедно престъпна деятелност, получила правна характеристика по чл.354а, ал.1 изр.2 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК за обв.