Решение № 75 от 07.07.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Дряново, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Е. Дишева Гражданско дело № 20254220100051 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от И. В. А. от гр. *** ул. „***“ № ***, чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество Е.И., представлявано от адв. Е.И., съдебен адрес гр. *** ул. „***“ № 3, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1712, район Младост, ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20.

В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636/08.07.2024 г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем сумата от 5 000 лв., при фиксиран лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите – 49,66 %. Срокът за погасяване на заема бил 18 месеца с месечни погасителни вноски съобразно погасителен план. Твърди, че по силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank/ Multitude Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършвало чрез одобряването на кредита.

С посредничеството на ответника ищцата сключила договор за гаранция /поръчителство/ с Ferratum Bank/ Multitude Bank, по който кредитополучателят дължи възнаграждение в размер на 3209 лв. на дружеството - гарант чрез заплащане на месечни вноски за срока на действие на кредитния договор. Уговорено било, че възнаграждението на дружеството гарант се дължи разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулирали към падежните вземания по погасителния план. Ответното 1 дружество предоставило обединен погасителен план, в който било посочено, че всички плащания по договора за кредит и договора за поръчителство ще се извършват по посочените в плана банкови сметки на кредитодателя. Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс и изплатила всички свои задължения по договора за кредит и по договора за поръчителство.

Твърди, че плащанията по договора, които не съставлявали изпълнение на задължението й да възстанови главния дълг, били лишени съгласно чл. 23 от ЗПК и чл.

26 от ЗЗД от правно основание, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция били нищожни. Договорът за потребителски кредит бил недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, във вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Кредиторът нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не записал действително приложимия в кредитното правоотношение лихвен процент, тъй като уговореният процент от 23,33 % не съответствал на записаната лихва от 1750 лв. В договора кредиторът се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, без ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Уговорената такса „гарант“ - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител била разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите съобразно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Кредиторът нарушил императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. чл. 19, ал.1 ЗПК да разпише действителния размер на прилагания в кредитното правоотношение ГПР, тъй като незаконосъобразно не бил включил таксата - възнаграждение на дружеството – гарант в записания в договор размер на ГПР от 49, 11 %, което обуславяло нищожността на уговорената в процесния договор клауза на чл. 4 от същия относно приложимия ГПР.

Поради това, че тази такса не била включена в обявения на потребителя ГПР следвало да се приеме, че търговецът заблудил потребителя относно размера на ГПР, прилаган в отношенията между страните, което създало неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката на чл. 4 от процесния договор. По аргумент на чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, ГПР бил съществен елемент от съдържанието на договора за кредит.

Нищожността на клаузата на чл. 4 от договора за кредит имала за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка.

Заявява, че макар, че в съдържанието на договора да била включена клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право можело да бъде упражнено и била предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.

29, ал. 4 в него не били разписани другите условия по неговото упражняване, поконкретно не била налице информация за размера на лихвения процент на ден и че при упражняване на правото на отказ, кредиторът нямал право да изисква и да събира от потребителя обезщетение, каквото било изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Тази 2 информация била от съществено значение за потребителя, тъй като той следвало да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той бил изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - да загуби поради неизпълнение това си право.

Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на чл. 29, ал. 6 ЗПК също увреждало интересите му, като създавало предпоставки кредиторът да претендира недължими обезщетения.

На следващо място посочва, че договорът бил изначално недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Налице била неяснота върху каква стойност се изчисляват 23,33 %, което било необходимо, за да може потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Непредоставянето на релевантната за потребителя информация относно основен елемент - стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването й в условията на контракта било увреждащо за потребителя, поради което законодателят предвидил тежката правна последица по чл. 22 ЗПК - нищожност на договора за потребителски кредит на основание неизпълнение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Искането, след направени уточнения, е да се прогласи недействителността на сключения на 08.07.2024 г. между страните Договор за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, както и на основание чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 51,13 евро/100 лв., представляваща недължимо платена, без правно основание сума по процесния договор за периода от 08.07.2024 г. до 24.01.2025 г.

С протоколно определение от 30.03.2026 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 795,00 евро. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощник юрисконсулт Г., е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск за нищожност на договора, като неоснователен. Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) било задължително условие за сключване на кредитен договор, било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България", потребителят сам избирал обезпечението и сключването на договор за гаранция не било задължително. Ответникът не бил въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, 3 ако избере нея за поръчител. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП също били неоснователни.

Чл. 5 от договора ясно посочвал избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът приел доброволно. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи било неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България" предоставил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не бил упражнил това си право. Искането е съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен на основанията, изложени в отговора и да присъди на „Фератум България" ЕООД направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а това се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че на 08.07.2024 г. между ответника „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на заемодател и ищцата, в качеството й на заемател, е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636, по силата на който й е е предоставен кредит в размер на 5000 лв., който следва да бъде върнат ведно с лихва в размер на 1750 лв., /лихвен процент 23,33 %/ или общо 6750 лв. на 18 вноски с първа падежна дата 08.07.2024 г. В чл. 4 е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,66 %, като изрично е посочено, че при изчисляването му като разход е взета предвид единствено договорната лихва от 1750 лв.

В чл. 5 от договора е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Посочено е още, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.

Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.

По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищцата е 4 сключила Договор за поръчителство с посоченото от ответника дружество Multitude bank, със седалище и адрес на управление в Малта.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице Е. Д. е посочила, че при изготвянето на заключението се е запознала и е взела предвид:

Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636/08.07.2024 г., Погасителен план към него, Договор за гаранция /поръчителство към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636/08.07.2024 г., Погасителен план към договор за гаранция /поръчителство/ от 08.07.2024 г. и справка за получени плащания.

Съгласно заключението по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636/08.07.2024 г. е отпусната сума в размер на 5 000 лв. /2556,46 евро/, за срок от 18 месеца, обща договорена лихва за периода в размер от 1750,00 лв. /894,76 евро/. Възнаграждението за дружеството поръчител, съгласно Договор за гаранция/ поръчителство към Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1364636/08.07.2024 г., е в размер на 5300 лв. /2709,85 евро/. Общият размер на разходите по кредита, включително възнаграждението за поръчителство, възлиза на 7 050,00 лв. /3 604,61 евро/, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 12050,00 лв.

/6 161,07 евро/.

Възнаграждението на дружеството-поръчител не е включено при формиране на посочения в договора годишен процент на разходите от 49,66%. При отчетени всички плащания по кредита и свързаните с него разходи, включително възнаграждението за поръчителство, годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит възлиза приблизително на 269 %, изчислен от вещото лице съгласно Приложение №1 към ЗПК.