Решение № 169 от 19.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Плевен, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600413 по описа за 2023 година Производство по реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адвокат Ж.

Н. от ПлАК като защитник на подсъдимия И. И. К. от гр.Белене,обл.Плевен,ЕГН ********** и въззивна жалба на адвокат И. И. от ПлАК като защитник на подсъдимия Д. Р. П.,ЕГН ********** от гр.Белене,обл.Плевен срещу Присъда № 8 от 7.03.2023 г., постановена по НОХД № 14/2023г. по описа на Районен съд – Левски.

С атакуваната присъда Левченският районен съд е признал подсъдимия И. И. К., роден на *** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес: гр.Белене, ул.***, ***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН:**********, за виновен в това, че на неустановен ден през м.09.2022 г. в гр.Белене, обл.Плевен, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител с Д. Р. П., причинил на К. З. М. от с.гр. лека телесна повледа, изразяваща се в нанасяне на побой с ръце и крака, събаряне на земята, настъпване по главата, както и раничка по лигавицата на устната кухина и необилно кръвотечение от устата, които са довели до причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, във 1 връзка с чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание глоба в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.

Със същият съдебен акт Левченският районен съд е признал подсъдимия Д. Р. П., роден на *** г. в гр.Плевен, с постоянен и настоящ адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.***, българин, с българско гражданство, ученик в 11 клас, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН:**********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановен ден през м.09.2022 г. в гр.Белене, обл.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като извършител с И. И. К., причинил на К. З. М. от с.гр. лека телесна повледа, изразяваща се в нанасяне на побой с ръце и крака, събаряне на земята, настъпване по главата, както и раничка по лигавицата на устната кухина и необилно кръвотечение от устата, които са довели до причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание пробация, включваща следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично; по чл.42а, ал.2, т.2 от НК задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА.

Първоинстанционният съд се произнесъл по веществените доказателства – 2 бр. CD-R диска, приложени на л.69 и л.78 от ДП №ЗМ-268/2022г. по описа на РУ - Левски, пр. №6107/2022г. по описа на РП-Плевен като разпоредил да останат приложени по делото като осъдил всеки от подсъдимите - И. И. К. и Д. Р. П. - да заплатят по сметка на ОД на МВР - Плевен направените на досъдебното производство разноски в общ размер на 287,72 лева, от които 106,20 лева за изготвена съдебно-медицинска експертиза и 181,52 лева за изготвена видео-техническа експертиза.

Във въззивната жалба на адвокат Ж. Н. от ПлАК като защитник на подсъдимия И. И. К. се съдържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се,че наложената глоба не е съобразена с имотното състояние и доходите на К..Навеждат се доводи,че не е отчетена липсата на предходна съдимост, направените от този подсъдимия пълни самопризнания, отрицателното му отношение към извършеното и младежката му възраст.Акцентира се върху трудовата му неангажираност и неблагоприятните условия за промяна на това положение изведени от икономическата среда,в която пребивава като се сочи,че целта на наказанието не е да причинява страдание,а целите на същото са постигнати в значителна 2 степен по време на водения съдебен процес.В контекста на изложеното се отправя искане за изменение на присъдата като се намали наложеното административно наказание глоба в рамките на законоустановения минимум.Депозираното допълнение към въззивната жалба е с идентично съдържание.

Във въззивната жалба на адвокат И. И. от ПлАК като защитник на подсъдимия Д. Р. П. се съдържа оплакване за явна не справедливост на наложеното наказание. Твърди се,че определения размер на наказанието се явява прекалено тежък,поради което се отправя искане за неговото снижаване като се изразява становище,че и по този начин могат да бъдат постигнати целите на наказанието.

В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател И. И. К. редовно призован се явява като поддържа становището на защитника си и изразява съжаление за извършеното.

Защитникът – адвокат Ж. Н. от ПлАК поддържа изложените във въззивната жалба съображения като намира,че е налице значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства,което не е отчетено от РСЛевски.Поддържа направеното искане.

В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател Д. Р. П. редовно призован, се явява като поддържа становището на защитника си и изразява съжаление за извършеното.

Защитникът – адвокат И. И. от ПлАК поддържа изложените във въззивната жалба съображения като намира,че вида на наказанието е правилно определен,но продължителността на пробационните мерки не е съобразена с учебната ангажираност на подзащитния му и затрудненията,които същия ще търпи при изпълнението на наложеното му наказание.Акцентира и върху изразеното пред пострадалото лице съжаление за извършеното и моли за индивидуализиране на наказанието към минимума.

ОП-Плевен чрез процесуалния си представител моли съда да остави жалбите без уважение с оглед липсата на предпоставки за ревизиране на постановения първоинстанционен съдебен акт.Приема,че РС-Левски надлежно е мотивирал същия,а наложените наказания кореспондират с тежестта на извършеното и регистрираните от този съд отегчаващи вината обстоятелства.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбите, становищата на страните,събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.319 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК, поради което са процесуално допустими и 3 следва да бъдат разгледани.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е извършил пълноценен анализ на събраните доказателства като е приел за установена фактическата обстановка,която кореспондира с приобщените в хода на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК доказателства.Тази фактическа обстановка правилно е изведена и не се налага внасяне на корекции от въззивния съд и се изразява в следното:

Подсъдимият И. И. К. е роден на ***г. в гр.София, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, не работи, не учи, с основно образование - завършен 12 клас, неженен, неосъждан, с постоянен адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.***, ***.

Подсъдимият Д. Р. П. е роден на ***г. в гр.Плевен, ЕГН **********, българин, с българско гражданство, ученик в ***, гр.Белене, не работи, неженен, неосъждан /има наложени административни наказания/, с постоянен адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ул.***.

Свидетелят К. З. М. и подсъдимите И. К. и Д. П. са познати. На неустановен ден през месец септември 2022 година в гр.Белене, подсъдимият К. и подсъдимият П. накарали свидетеля М. да набере растение, което считали за диворастящ коноп, растящ край пътя на влизане в град Белене. Свидетелят М. се съгласил и около 13.00 часа отишъл на въпросното място. Набрал около половин найлонова чантичка диворастящ коноп, която занесъл в парк в град Белене. Там го чакали двамата подсъдими, които взели набраните растения и ги скрили в дупка в земята. По-късно същия ден, около 22.00 часа подсъдимият К. се обадил по телефона на свидетеля С. К. А., тъй като знаел, че С. бил с К., като им поръчал да отидат в парка в града, където била скрита чантата с диворастящия коноп. Свидетеля М. и свидетеля А. пристигнали в парка. Като ги видял, подсъдимият К., който бил заедно с подсъдимия П., им заявил, че част от скрития по-рано диворастящ коноп го няма, като обвинил свидетеля М., че го взел. Афектиран от това, подсъдимият П. нанесъл удар с крак в хълбока на свидетеля М., вследствие на което последният паднал на земята и изпитал болка. След като свидетеля М. се изправил, подсъдимият Д.

П. го блъснал в гърдите с ръце, а подсъдимият И. К. го ударил два пъти с юмрук в лицето. В резултат на ударите, свидетелят М. отново паднал на земята и получил раничка по лигавицата на устната кухина, вследствие на което получил необилно кръвотечение. Преди свидетеля М. да се изправи, подсъдимият П. го ритнал с крак в главата. Подсъдимият К. вдигнал свидетеля М. от земята и си дал телефона на подсъдимия П., като го накарал да направи клип. След като подсъдимия П. започнал да снима, подсъдимия К. започнал да нанася на свидетеля М. удари с ръка в областта на главата.

Демонстрирайки превъзходство и неуважение към личността му, започнал да го кара да прочете текста на татуировката на ръката му, като периодично му 4 нанасял удари с ръка по главата му. Накарал го да застане настрани, като го подвел, че ще го удари в рамото, но вместо това му нанесъл силен удар с ръка в главата, в резултат на което свидетелят М. паднал на земята. Докато бил на земята, подсъдимият К. го заплюл и го ударил неколкократно с крак и лакът в главата /настъпвал го по главата/, както и с юмруци в кръста. След заснемане на клипа, подсъдимият П. върнал телефона на подсъдимия К.. Вследствие на побоя, на свидетеля К. М. били причинени болки и страдания. Същият изпитвал болка, но не потърсил медицинска помощ и не бил освидетелстван от съдебен лекар.

Заснетият клип на побоя над свидетеля К. З. М. бил качен в група в социалната мрежа „Фейсбук“. За случая бил подаден сигнал, по който образувано и проведено настоящото досъдебно производство.

По повод горното било образувано досъдебно производство №6107/2022г. по описа на РП-Плевен.

Тази фактическа обстановка се възприема и от въззивната инстанция,а тя не се и оспорва от въззивните жалбоподатели и защитниците им,които приемат така установените фактически обстоятелства.

Тази фактическа обстановка правилно е изведена от направеното от подсъдимите самопризнание и от гласните и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно: показанията на свидетелите К. З. М., С. К. А., Ю. И. А.; протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, характеристични справки, справки за съдимост; заключение на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза по документи и материали, заключение на вещото лице по извършената видео-техническа експертиза, приобщените веществени доказателства - 2 бр. CD-R диска, приложени на л.69 и л.78 от ДП .

РС-Левски обосновано е приел,че възприетата от него доказателствена съвкупност е непротиворечива,отделните доказателства са в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението, както и от субективна страна мотивите и подбудите за извършване на деянието, и напълно подкрепят направените пред съда самопризнания от подсъдимите.

Въззивната инстанция намира,че РС-Левски е изпълнил в достатъчна за нуждите на възприетата диференцирана процедура степен задълженията си да анализира относимите доказателствени средства при съобразяване на изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК,с което е осигурил разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните. Проведеното съкратено следствие по чл.371,т.2 от НПК и процесуалното поведение на подсъдимите в контекста на установената по делото фактология също не налагат друг извод освен направения от първата инстанция за консумирано деяние по 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК за К. и по 131, 5 ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК за П..Направената проверка,оценка и анализ на доказателствената съвкупност от РС-Левски е въз основа на правилно установена фактическа обстановка като изложените правни съображения относно квалификацията на деянието се споделят от Плевенски окръжен съд,който не намира основание да ги преповтаря.Подробни и обосновани са мотивите на контролирания съд относно субективната страна на деянието и отношението на П. и К. към същото и тук същите се споделят напълно от въззивния съд,който не счита,че следва да ги преповтаря В този ред на мисли настоящият въззивен състав не открива нито допуснати процесуални нарушения в процеса на разглеждане на делото,нито такива в хода на извършената аналитична дейност от първостепенния съд,който екзактно и със старание е покрил критериите установени в разпоредбата на чл.301 от НПК.