Решение № 4275 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4275 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова- Хранова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова- Хранова Въззивно гражданско дело № 20231100504169 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20073729/10.01.2023 г., постановено по гр.д. № 66732/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000 срещу - Е. Д. И., ЕГН ********** обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Е. Д. И. дължи на „Софийска вода“ АД следните вземания: сумата от 512.78 лв. - цена за доставени услуги ВИК за периода 08.03.2012г. - 04.10.2018 г., доставени до имот на адрес: гр. София, ж.к. „****, кл. № 2800026935, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 149.03 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.04.2012 г. - 04.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1238/2019 г. по описа на СРС, 64-ти състав.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ищеца „Софийска вода“ АД с доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Твърди се, че ответникът лично е заявил, че е съсобственик на имота и това признание не е било взето предвид от СРС. Сочи се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение с недопускането на исканите комплексна съдебно-счетоводна и комплексна съдебно-техническа експертиза. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост и вместо него да бъде постановено друго, с което се уважават исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство Е. И..

С определение № 52414/26.04.2023 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, 1 въззивният съд е допуснал изслушването на комплексна съдебно –техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Е. Д. И.. Ищецът твърди, че между страните съществувало облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.к. „****. По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. За исковия период по партидата на имота бил открит клиентски номер 2800026935. За вземанията му била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата И. при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 512,78 лв. – главница за доставена и потребени ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 149,03 лв. – мораторна лихва за периода 08.04.2012 г. – 04.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12380/2019 г. по описа на СРС, 64 състав. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. И..

В съдебно заседание пред първоинстанционния съд ответницата оспорва иска по размер. Поддържа, че била съсобственик на процесния имот, че съпругът й е починал, както и че през 2015 г. е сменила водомерите. Прави искане за доброволно уреждане на спора с разсрочено плащане.

На 10.01.2019г. „Софийска вода“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Е. И. за сумата от 512,78 лв.

– главница за доставена и потребени ВиК услуги за периода 08.03.2012 г. – 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 10.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 149,03 лв. – мораторна лихва за периода 08.04.2012 г. – 04.10.2018 г., както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 07.02.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 1238/2019 г. по описа на СРС, 64 състав, съдът е издал исканата заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв., от които: 25 лв. държавна такса, както и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт. Издадената заповед е връчена на ответницата И. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е представен талон за пломбиране на водомери №

0000842213/17.11.2014 г. за процесния имот, подписан от ответницата в качеството й на титуляр на партидата, открита за имота.

От заключението на назначената и изслушана пред въззивния съд комплексна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като 2 доставяните до него ВиК услуги са измервани посредством наличните два водомера.

Последните били отчитани на всеки три месеца чрез реално отчитане, съгласно налични при оператора карнети, а през останалото време били начислявани количества на база предходна консумация. Вещите лица сочат, че в имота доставеното количество питейна вода за периода е 265,216 куб.м. Начислените ВиК услуги били фактурирани съобразно утвърдените от КЕВР цени.

От заключението на приетата от настоящата инстанция комплексна съдебносчетоводна експертиза се установява, че след 08.03.2012г. няма отразени плащания по партида с кл. № 1003061683 на името на Е. Д. И.. За процесния период били издадени 74 фактури и 5 кредитни известия, като общото фактурирано количество потребена питейна вода било 265,22 куб. м., от които 246 куб.м. за имота и от разпределение като индивидуален дял от общото потребление – 19,22 куб.м. Вещите лица са дали заключение, че след извършени прихващания и намаление по партида с кл. № 1003061683 на името на Е. Д. И. за исковите периоди са налични задължения за главница в размер на 512,78 лв. и за лихва за 149,03 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. По правилността на решението:

Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на плащането им.

По релевираните доводи във връзка с правилността на решението съдът намира жалбата за частично основателна:

За да отхвърли предявените установителни искове, СРС е приел, че в производството не е доказано наличието на облигационна връзка между страните през процесния период, доколкото не са установени факти, че ответницата е собственик на процесния имот и конкретния притежаван от същата обем права върху имота.

Така посочените изводи не се възприемат от настоящия състав.

По смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.

В конкретния случай, ответницата лично в първото съдебно заседание е направила признание, че е съсобственик на процесния имот, в който през 2015 г. е сменила водомерите. Същата е заявила, че оспорва иска единствено по размер.

Направила е изявление, че желае доброволно уреждане на спора с разсрочено плащане на задължението.

Настоящият съдебен състав счита, че с релевираното изявление Е. И. е признала по основание предявените искове доколкото е признала, че е съсобственик на водоснабдения имот и сочейки, както и че съпругът й е починал, т.е. признала е неизгоден за себе си факт. Действително в тежест на ищеца е да установи в процеса наличието на облигационни отношения с ответницата И., но тъй като същата не ги оспорва, а противопоставя възражение, че е съсобственик, то в тежест на същата е да установи, че следва да отговаря в по-малък обем. До приключване на производството пред първата инстанция такива доказателства не са ангажирани, както и не са ангажирани такива от страна на ищеца, че ответницата е единствен собственик на процесния водоснабден имот. Ето защо и при липса на други доказателства по делото, от които може да се направи извод за обратното, настоящият съдебен състав приема, че Е. И. е собственик на 1/2 от процесния апартаменти.

В тази връзка следва да бъде отчетено и процесуалното поведение на ответницата – желанието за доброволно уреждане на спора с разсрочено плащане.

Последното сочи, че не е налице спор относно наличието на облигационна връзка между страните. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция приема, че Е. И. се явява съсобственик на ½ част на процесния имот и като такава е потребител на ВиК услуги през исковия период и следва да отговаря до този обем за задълженията за имота. Следователно предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера на потребените Вик услуги и начислените задължения в процесния имот са допуснати пред настоящата инстанция комплексна съдебно –техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които установяват обема на конкретното количество доставена питейна вода и ВиК услуги - 265,22 куб. м., за което е начислено задължение за процесния имот за главница по партида с кл. № 1003061683 на името на Е. Д. И. за исковия период 08.03.2012г.-04.09.2018г. 512,78 лв., както и за лихва за 149,03 лв. Въззивният съд кредитира приетите по делото експертни заключения като обективно, компетентно и пълно изготвени.

От така установеното в настоящото производство, въззивният съд приема, че отговорността на ответницата Е. И. следва да бъде ангажирана за ½ част от горните суми или за сумата от 256,39 лв. за главница и 74,52 лв. за обезщетение за забава, доколкото не се доказа по безспорен начин, че ответникът по въззивната жалба Е. И. се явява титуляр на правото на собственост за останалата ½ ид. част от процесния водоснабден имот, респективно същата не се намира в облигационни правоотношения с въззивника за вземанията над ½ част или за целия имот.