Решение № 700 от 02.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Велико Търново, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров

Членове:

Йордан Воденичаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500904 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№1222/12.10.2023г. по гр.дело№270/2023г. ВТРС е: -отхвърлил исковете на "С" ЕООД с ЕИК ..., представлявано от И.Ж.Д, за осъждането на "Т"АД с ЕИК ..., представлявано от Д.Н.Б, за: сумата 12881.97лв., представляваща стойността на разходите, необходими за поправката на недостатъците на работата по договор за СМР от 16.11.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.01.2023г. до окончателното и изплащане; сумата 2592.00лв., представляваща неустойка по чл.15 ал.3 от договор за СМР от 16.11.2020г.; -осъдил "С" ЕООД с ЕИК ..., представлявано от И.Ж.Д, да заплати на "Т"АД с ЕИК ..., представлявано от Д.Н.Б, сумата 2350.00лв., представляващи направените по делото разноски.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх.№20175/27.10.2023г. от "С" ЕООД(чрез адв.Ю.М. от ВТАК). Изпълнена е процедурата по чл.263 от ГПК. В срока е подаден отговор от "Т"АД(чрез адв.Т. М. от ВТАК).

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от жалба от "С" ЕООД(чрез адв.Ю.М. от ВТАК) против Решение№1222/12.10.2023г. по в.гр.дело№270/2023г. на ВТРС. Жалбоподателя навежда оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон. Законът не изисквал конкретна форма, в която следва да бъдат заявени възраженията по чл.264 ал.2 от ЗЗД, поради което било допустимо те да са направени и само устно и относно реда за упражняване на правата по чл.265 ал.1 от ЗЗД. Обстоятелството, че само един свидетел бил допуснат и изслушан за установяването на заявеното уведомяване на 1 ответника не обосновавал извода за недоказаност. Св.П.Д.К потвърдил, че бил присъствал на разговор по телефон между управителя на "С" ЕООД по повод на мазилката с искане същата да се оправи, тъй като имало проблем(свидетелските показания следвало да бъдат кредитирани като ясни, последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото). Тези показания не противоречали на показанията на св.Л.З, който също потвърждавал, че управителят на "С" ЕООД се обаждал за проблеми с мазилката на представляващия "Т"АД.

Единственото противоречие идва от момента, който се установява от свидетелите за обажданията.

Житейски нелогичен и необоснован бил изводът на съда, че вяра следвало да се даде на показанията на св.Л.З, който твърдял че обаждането било година и повече след проявата на недостатъци, а и показанията му били в противоречие с показанията на друг воден от ответника св.В.Б.М и на установеното от вещото лице. Съдът дал вяра досежно момента на уведомяване на "Т" АД за недостатъци на лице което е било ангажирано при "Т" АД на гражданско правоотношение като технически ръководител на друг обект и което явно е заинтересовано от изхода на делото. Позоваването от страна на съда на клаузи от договора не можело да дерогира правилото, че възложителят има право да избира според изброяването на чл.265 от ЗЗД. Клаузите на чл.6, чл.9 и чл.13 от договора не ограничавали законово предоставеното правото на възложителя да претендира заплащане на обезщетение, поради неизпълнение на задължението на изпълнителя в размер на разходите, които той е заплатил за отстраняване на появилите се недостатъци по фасада на процесната сграда. Не следвало да се обосновават изводи с гаранционната отговорност, която не се покривала със законната отговорност за недостатъци, тъй като тези отговорности възниквали, развивали се и се погасявали независимо една от друга и били различни по обем. Съдът направил грешна констатация, че е не били събрани доказателства "Т"АД било знаело за посочените недостатъци, което да освободи "С" ЕООД от необходимостта да го уведомява, съгласно чл.264 от ЗЗД. Категоричните показания на водените от "Т"АД св.Л.З и св.В.Б.М водели до извод, че изпълнителят знаел, че изпълнява СМР в неподходящо за това време, без да били спазени сроковете на производителя, както и че не бил изпълнил всички видове работи, които представляват част от изпълнението на възложена му хидроизолация. Така, св.В.Б.М бил викан за „закърпване на положението“ от св.Л.З, който му заплащал за това. По делото имало писмени доказателства - Протокол акт обр.19 и Протокол №1, че "Т"АД изпълнявайки в неподходящо време СМР, не било взело подходящи за това материали и мазилката не била имала добавка за мразоустойчивост. По принцип договорът бил сключен за направа на топлоизолация.

Имало представен протокол за СМР към 21.12.2020г., но от допълнително събраните данни по делото и от св.показания, в т.ч. и от приложеното гр.дело№3330/2021г. на ВТРС следвал извод, че топлоизолацията не била завършена напълно и не били извършени всички дейности по изпълнение на топлоизолационната система, мазилката и всички други дейности, които следва да се изпълнят по граничните зони. Съдът не бил отчел, че изпълнителят "Т" АД имал правата по чл.260 ал.1 изр.I от ЗЗД, да предупреди другата страна и да се откаже от възложеното. Установява се, че изпълнителят предупредил за неподходящите условия, продължил работите и въпреки поетото в договора задължение вложил неподходящи материали, изпълнил работите противно на указанията на производителя на материалите. Моли съда, на основание чл.271 от ГПК, да бъде отменено решението на ВТРС и да бъдат уважени предявените искове(за обезщетение и неустойка) на "С" ЕООД. Претендира разноските по делото.

В съдебно заседание въззивникът "С" ЕООД(чрез адв.Ю.М. от ВТАК) поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена. Претендира разноски за въззивното производство, 2 съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и разноските пред първата инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна "Т"АД(чрез адв.Т. М. от ВТАК ), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по съображения по същество, развити в отговора на жалбата.

Необосновано било твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е интерпретирал неправилно фактите. В жалбата реално било инкорпорирано принципно съгласие с отсъствието на основание за уважаване на исковата претенция при липса на доказателства относно извършено от страна на "С" ЕООД незабавно уведомяване на "Т"АД за открити недостатъци на извършеното.

Възраженията на "С" ЕООД за незадължаващ характер на сключения между страните договор относно задължението за писмено уведомяване и позоваването на разпоредбата на чл.265 от ЗЗД, били в противовес с изричното изискване на чл.264 от ЗЗД и с принципа, залегнал в нормата на чл.20а от ЗЗД. До "Т" АД не било отправяно уведомление за констатирани недостатъци на извършеното по договора или покана за отстраняване на такива. Отправянето до "Т" АД на уведомително писмо било близо две години след установяването на твърдените вреди(на 03.11.2022г.) и не се и твърдяло да е било отправяно по-ранно уведомяване. Този факт бил месец след постановяване на Решение№930/10.08.2022г. по гр.дело№3330/2021г. на ВТРС, с което "С" ЕООД било осъдено да заплати на последващ изпълнител повече спрямо признаваните от него разноски за СМР. Счита, че управителят на "С" ЕООД бездействал както по отношение на обезпечаване трайността на извършеното от доверителя ми, така и по отношение ограничаване на вредите, за които бил разбрал още през м.януари.2021г. Така, според показанията на св.Л.З и св.В.М, при започване на работа по фасадната топлоизолация от страна на "Т" АД, на обекта не били извършвани дейности по поставяне на глафтове под прозорците, по закапачване на прозорците и парапетите на терасите, както и на борда на покрива. Терасите, част от които покривни такива, били изградени само до бетон и без оправяне на наклон. Дори и след поставяне на топлоизолацията, от страна на "С" ЕООД не били организирани дейности, свързани с полагането на необходимата замазка и хидроизолация за гарантиране устойчивостта и трайността и. Така, самият изпълнител "Т" АД бил принуден да организира частична направа на такива, поради сериозно наводняване на строителния обект, след поставяне на топлоизолацията. Според показанията на св.П.Д.К и св.Д.Д управителят на "С" ЕООД присъствал лично на строителния обект и е бил в течение през цялото време както какви били метеорологичните условия, така и как несвоевременното завършване на граничните с топлоизолацията участъци по сградата, всъщност я компрометирали, поради отпочналите още през м.декември течове и наводнения в обекта.

Бездействието на "С" ЕООД било необяснимо в какъвто и да е житейски план, като корозирането на топлоизолацията не било станало изведнъж. По фасадата всъщност текли процеси през цял един сезон, без да бъдат предприети от "С" ЕООД каквито и да е мерки за запазване на направеното от "Т" АД. Счита, че от страна на "Т" АД бил спазен технологичния процес за направа на възложеното, като основно определените от възложителя кратки срокове за извършване на възложеното и неговото бързане, са довели до по-краткия период на изчакване спрямо периода на съхнене зададен от производителя по отношение на шпакловката преди полагане на мазилка, както уточнява и вещото лице по повод изготвеното заключение на СТЕ. "Т" АД, дори е предприела ограничен вид дейности за запазване на извършеното вместо "С" ЕООД. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди решението на ВТРС. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

3

В съдебно заседание въззиваемата страна "Т"АД(чрез адв.Т. М. от ВТАК ), моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.I от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.I I от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че разгледана по същество, подадената въззивна жалба е частично основателна.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените осъдителни искове от страна на "С" ЕООД против "Т" АД с правно основание по чл.265 ал.1 пр.II от ЗЗД, по чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С договор от 16.11.2020г. "С" ЕООД(възложител) е възложило на "Т" АД(изпълнител) CMР: направата на външна топлоизолация на обект с приблизителна квадратура от 620.00кв.м., находящ се на адрес: гр.В.Търново ул."А.К" № .... В договора е посочено, че обект на същия са СМР с единични цени, както следва: монтаж и демонтаж на скеле – 4.00лв./кв.м., шпакловка с мрежа – 8.00лв./кв.м., минерална мазилка – 8.00лв./кв.м. и направа на топлоизолация – 8.00лв./кв.м. Уговорен е срок за изпълнение на договора - не повече от 45 работни дни след неговото подписване(16.11.2020г.), както и че окончателното плащане се извършва след извършване на необходимите проби, след представяне на екзекутивна документация ако е необходимо/, след представяне на сертификати за качество на вложените материали и след изготвянето на протокол за действително извършените и подлежащи на заплащане СМР/Акт Образец 19/. Отразено е, че общата стойността на труда възлиза на 20832.00лв. с ДДС. Страните се договорили в чл.15 ал.3 от договора, че при некачествено изпълнение на поети с настоящия договор задължения, изпълнителят заплаща неустойка на възложителя в размер на 30% от стойността на некачествено извършените работи.