Решение № 12469 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12469 гр. С., 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20231110154679 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „=“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника Г. Р. Р. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3239,49 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. . /буква/, ., аб. № ., сумата от 55,78 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2020г. до м.04.2022г., сумата от 545,56 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 24.01.2023г. и сумата от 10,28 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 24.01.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „=“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на вещен ползвател на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 145 състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което съдът му е дал указния за предявяване на установителни искове. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове, присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 03.02.2023г. до окончателното им изплащане, както и разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез 1 назначения особен представител адв. Н., с който оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва от представените доказателства да се установява, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, като счита, че напротив, от документите се установява, че собственик е трето лице – . Р.а. Прави възражение за изтекла кратка 3-годишна погасителна давност за вземанията. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „.“ АД не вземе становище по същество на делото.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане и запазване право на собственост, обективиран в Нотариален акт № . от 28.07.2020г. на нотариус с рег. № 500 на . ответникът Г. Р. Р. е прехвърлил на трето за спора лице следния недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно апартамент ., на бул. „., който имот е идентичен съгласно представеното по делото удостоверение от . със стар адрес – бул. ., който от друга страна е идентичен с процесния, за който при ищеца е даден абонатен номер № ..

Със същия нотариален акт ответникът си е запазил безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху недвижимия имот. Съгласно представена декларация с нотариална заверка на подписа на декларатора от 15.07.2022г. ответникът се е отказал от учреденото с горепосочения нотариален акт вещно право на ползване върху процесния имот. Установява се още, че по молба на . Р.а от 23.07.2001г. партидата на имота е открита на нейно име, като видно от описанието на документите, представени при изповядване на прехвърлителната сделка с имота от 28.07.2020г., същата е починала най-късно на 02.06.2020г., когато е издадено удостоверение за нейните наследници от .“. Други относими доказателства относно 2 титуляра на правото на собственост, респ. настъпило правоприемство по отношение собствеността на имота преди сделката от 28.07.2020г. не са представени по делото, а и същите са неотносими предвид обстоятелството, че ищецът основава своите вземания на договор, сключен с ответника в качеството му на вещен ползвател на имота. Следователно се установява, че за периода от 28.07.2020г. до 30.04.2022г. (след смъртта на . Р.а, изразила воля за встъпване в договрони отношения с ищеца през 2001г.) на ответника е било учредено вещно право на ползване върху процесни имот и последният като вещен ползвател се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от . (чл. 150 ЗЕ). За периода от м.05.2019г. до 27.07.2020г. не се установява ответникът да е бил клиент на топлинна енергия при липса на доказателства същият да е бил преди тази дата собственик или вещен ползвател на имота или лице, което ползва имота и е изразило изрична воля за встъпване в договорна връзка с ищеца.

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „=“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на ., в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът, чийто вещен ползвател е бил ответникът, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „.“ АД, правоприемник на „.

.“ ООД, избран от етажните собственици на Общо събрание, проведено на 15.10.2002г., видно от представения протокол от същата дата. Дяловото разпределение за процесния период е било извършвано от третото лице-помагач и по силата на възлагане от страна на ищеца съгласно Договор № .03.06.2020г., действащ за исковия период.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Съдът приема, че за исковия период топлинната енергия е измервана от технически изправен общ топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имот за 3 бр. отоплителни тела по максимален специфичен разход на сградата, т.е. служебна енергия, тъй като не е осигурен достъп до имота за извършване на отчет, като за отоплителен период 2021/2022г. не е начислена служебна енергия, което е в полза на абоната. Установява се и че поради липса на достъп за периода е начислена топлинна енергия за . на брой лица с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител, което е в съответствие с предвиденото в чл. 69, ал. 2 от Наредба № . от 12.03.2020г. За процесния период е начислявана и ТЕ, отделена от сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост върху отопляем обем от 144 куб.м., т.е. върху два пъти поголям обем от представената първична документация, което е нормативно нарушение, 3 поради което вещото лице е преизчислило стойността съгласно първичните данни за кубатурата на имота от 72 м3, което е в съответствие с нормативните изисквания, действали през релевантния период. В случая е налице и т.нар. „добавена енергия“, която се добавя към топлинната енергия за сградна инсталация, което е в съответствие с нормативните предвиждания, в случаите в които изчисленото количество топлинна енергия, отделено от дадено отоплително тяло, ако работи непрекъснато при температурния режим на АС, е поголямо от максимално възможното. Причината за начисляване на такава е енергия е неточната прогноза за ТЕ за . или на отделената ТЕ от сградната инсталация. Посочената „добавена енергия“ е прибавена към ТЕ, отделена от сградната инсталация, което е в съответствие с нормативните правила.