Определение № 2871 от 20.08.2020, Софийски градски съд

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав в закрито заседание на двайсети август през две хиляди и двайсета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА

ТОДОРОВА

СИЛВИЯ

ТАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Тодорова ВНЧД № 1488 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.

Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение на СРС, НО, 106 състав по н.ч.д. № 440 по описа за 2020 г., с което се отменя постановление за прекратяване на наказателно производство от 9.12.2009 г., изведено административно на 11.12.2019 г., на прокурор при Софийска районна прокуратура на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по ДП № 55/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 44414/2015 г. на СРП, водено за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.

В протеста на прокурора се твърди, че определението е неправилно и се иска да бъде отменено.

Оспорват се изводите на районния съд, че не са били изпълнени указанията на съда при предходна отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство. Излагат се възражения и за недопустима избирателност при обсъждане на доказателствените материали в постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и по отношение на доказателствената стойност на свидетелските показания и очни ставки.

Поддържа се, че не е налице неправилно приложение на материалния закон, защото районният съд незаконосъобразно е приел, че репликите на св. А., така както са били посочени от Л., осъществяват състав на набедяване, като не е съобразил, че за да е осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, се изисква твърденията на извършителя не само да са неверни, но и да съдържат останалите съществени елементи на неосъществено престъпление.

Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 8.02.2016 г. за това, че на 27.02.2015 г. в гр. София, в сградата на 6 РУ – СДВР, пред надлежен орган на власт – началника на полицейското управление, Б.Р.А. бил набеден в престъпление по чл. 144, ал. 3 НК в депозиран сигнал, че на 26.02.2015 г. в парка на кв. „Горна баня“ Б.А. извършил закана с убийство – престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми.

В обжалваното пред районния съд постановление е приета за установена следната фактическа обстановка.

В периода 2008 г. – 2012 г. свидетелите А.Б.Н.и Л.М.Л. живели на съпружески начала и имали дете. След раздялата си св. Л. живеел в ж.к. „Дружба“, а св. Н. с дъщеря им – в кв. Горна Баня. Св. Л. продължил да се вижда с детето. Св. Б. А. също живеел в кв. Горна Баня и през 2011 г. се сприятелил с А. Н., тъй като децата им посещавали една и съща детска градина. Св. Н. споделяла с него подробности за неразбирателството си със св. Л., както и че не е доволна от грижите му за детето и за изпълнението на задължението му за издръжка.

Свидетелите Б.А. иЛ.Л. се запознали покрая св. Н., тъй като се засичали понякога в парка в кв. Горна баня, където А. и Н. водели децата си. Двамата не били в добри отношения, защото Л. имал подозрения за интимна връзка на А. със св. Н..

На 26.02.2015 г. около 17:00 часа св. Л. и св. Н. се видели пред детска градина в кв. „Горна баня“, която била посещавана от дъщеря им. Разбрали се св. Л. да вземе детето с автомобила си и да го разходи в квартала, след което да го върне на майка му. По същото време св. Н. срещнала пред детската градина своя позната св. З.В., която прибирала своето дете от градината и двете заедно с детето на св.В.се насочили пеша към парка на кв. „Горна баня“. Докато вървели, св. Н. провела телефонен разговор с Б. А. и му предложила да се видят в парка. Св. А. се отзовал, тримата се срещнали в парка и седнали на пейка. Междувременно св. Н. споделила притесненията си, че бившият й съпруг се е забавил, което мотивирало св. А. да му се обади по телефона. Св. Л. не отговорил на телефонното повикване, а се подразнил от него.

След около 10 минути св. Л. и дъщеря му отишли в парка и се насочили към пейката, на която седяли св. Н. и св. А.. Св. А. попитал св. Л. защо не си вдига телефона. От своя страна св. Л. нарекъл св. А. „баджо“, което ядосало последния. Разговорът помежду им продължил враждебно и на висок тон. Св. А. упрекнал св. Л., че не полага достатъчно грижи за отглеждането и издръжката на дъщеря си, в отговор св. Л. се усмихвал и се държал язвително. В рамките на няколко минути А. отправил различни епитети и обиди към Л.. За да предотврати ескалацията на напрежението, св. Н. застанала между бившия си съпруг и жалбоподателя.

На 27.02.2015 г. св.Л.Л. подал заявление с peг. № 230000-3028/4.03.2015 г. до началника на 06 РУ СДВР, в което посочил, че на 26.02.2015 г. Б.А. го ударил и заплашил с убийство. Същият ден изготвил пред полицейски орган и саморъчни писмени обяснения, в които допълнил и конкретизирал заявлението си: „...той скочи от пейката и започна да крещи: ти пак ли разпитва детето и започна да ме блъска по шията и раменете и да ругае с псувни и да ме заплашва, че ще ме убие, ще ме излежи и че ако аз не им плащам на тях, ще дойде в „Дружба“ и ще ни заколи всичките както спим, но А. стана и ни раздели и той си тръгна, но при тръгване ми каза, че не иска да ме вижда в Горна Баня, ако ме види ще ме сгази с колата или ще ме убие“ (цитатът е с редактиран правопис).

На 21.04.2015 г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. № 16016/2015 г. по описа на СРП поради липсата на данни, които да подкрепят твърденията на заявителя.

Впоследствие св. А. депозирал жалба в СРП, в която заявявал, че е набеден в извършването на престъпление от св. Л.. По тази жалба било образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.

Прекратяването, което е било предмет на разглеждане в първоинстанционното съдебно производство, е четвърто по ред. Всяко от предходните постановления е било отменено от съда при осъществяването на съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК, иницииран с жалба на св. А. срещу прекратяването.

За първи път наказателното производство е прекратено с постановление от 21.04.2015 г. поради липса на престъпление. С постановление от 11.07.2016 г. наказателното производство е било прекратено за втори път, като прокурорът е приел, че в случая Л. е бил афектиран и е изложил пред полицейския инспектор А. “субективната” истина за случая. Прокурорът е приел, че деянието е несъставомерно от субективна страна, доколкото не било установено по несъмнен начин св. Л. да е знаел, че св. А. е невинен и умишлено да е заявил, че А. е извършил престъпление срещу него. С определение от 20.07.2017 г. постановлението е отменено. Прокурорът е протестирал определението и то е било потвърдено от въззивния съд с определение от 20.07.2017 г.

С постановление от 15.01.2018 г. наказателното производството отново е било прекратено.

С определение на СРС от 9.05.2018 г. е било отменено, като прокурор при СРП отново е оспорил законосъобразността му пред въззивния съд. СГС с определение от 16.08.2018 г. е потвърдил определението на СРС и делото е върнато на прокуратурата за продължаване на процесуалните действия по него.

С постановление от 27.05.2019 г. на СРП наказателното производство е било прекратено, като е прието, че началникът на 6 РУ-СДВР макар да е надлежен орган на властта по смисъла на чл. 286 НК, има по-широки правомощия от разследващите.

Изтъкнато е, че функциите на полицията, регламентирани в ЗМВР и ППЗМВР, обхващат не само разследването на престъпленията, а също и превенцията и противодействие на всякакъв друг вид нарушения на обществения ред. Именно поради това св. Л. се бил обърнал към полицията. Отбелязано е още, че за да е осъществено престъплението набедяване, деецът трябва да знае, че лицето, сочено като извършител на твърдяното престъпление, е невинно. В случая обаче Л. бил сигнализирал за инцидент, който действително се е случил и за реплики, отправени към него от св. А.. От друга страна, той не бил посочил, че се е почувствал застрашен реално за живота си, което обективно означавало, че спрямо него не е извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК. Поради това се приема, че не е извършено набедяване, тъй като противното би означавало, че всяко обръщане на гражданите за уведомяване на орган на власт за установяване или изясняване на престъпни обстоятелства, би се оказало престъпление. Наред с това се приема, че от обективна страна не били събрани категорични доказателства за всички реплики по време на конфликта. Това постановление било отменено с определение на СРС от 13.08.2019 г. Съдът е приел, че не са били анализирани пълноценно показанията на свидетелите, разпитвани многократно, не са били съпоставени конкретно помежду си и с писмените доказателства. Съдът е посочил, че от мотивите на постановлението не става ясно защо прокурорът е приел, че свидетелят А. е отправил към св. Л. репликата “Ще те убия, циганин монтански” и въз основа на кои доказателствети източници. На следващо място съдът е приел за неоснователни доводите, че след като впоследствие св. Л. е направил уточнение, че не се е почувствал заплашен, то тогава деянието му не е набедяване.

Прокурорът при СРП е протестирал и това определение, което е било потвърдено с определение на СГС от 12.11.2019 г. по в.н.ч.д. № 4074/2019 г.

На 28.11.2019 г. след поредната отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство наблюдаващият прокурор по делото, определен административно на 4.09.2009 г., е изложил писмено доводите си за самоотвод, който е адресирал до СГП. Прокурорът е изтъкнал несъгласие с мотивите на съда, като е подчертал, че “прокурорският акт е подробно мотивиран относно обективна и субективна страна на престъплението по чл. 286, ал. 1 НПК.” Наред с това прокурорът е посочил, че е извършил лични действия по разследването, при които е възприел непосредствено изложените факти от свидетелите. Именно поради това неговите изводи, основани на събраните непосредствено доказателства, се различавали съществено от изводите на СРС и СГС, като същевременно били изчерпани всички възможни действия по разследване, които да допринесат за промяна в доказателствения материал или вътрешно убеждение. В заключение прокурорът декларирал, че се счита за предубеден и моли да бъде отведен на основание чл. 47, ал. 2 вр. чл.

29, ал. 2 НК.

С постановление от 3.12.2019 г. прокурор при СГП е приел самоотвода за основателен, тъй като били налице обстоятелства, които макар да не означавали предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, следвало да бъдат отчетени, за да не бъде нарушено вътрешното убеждение на прокурора.

Шест дни по-късно – на 9.12.2019 г., следващият административно определен наблюдаващ прокурор, който не е извършвал действия по разседването след възлагане на делото, нито е указвал на органите на досъдебното извършването на такива, е постановил процесното постановление за прекратяване, административно изведено на 11.12.2019 г. В постановлението е прието, че разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно и са били извършени всички необходими действия за разкриване на обективната стина. Приетата за установена фактическа обстановка е в същия смисъл като изложената в предишните постановления. Съображенията по материалното право също съвпадат с изложените в предходното постановление за прекратяване. Прието е, че органите на МВР имат не само правомощия за разследване на престъпление, но и за превенция и противодействие на всякакъв друг вид нарушения на обществения ред. На следващо място е изтъкнато, че св. Л. в сигнала си не е изложил обстоятелства, които да осъществяват престъпление, доколкото не е твърдял, че заканата е възбудила основателен страх. Реплики в споменатия от него смисъл съставлявали неизменна част от т.нар „махленски“ речник, с които нито се изразявала действителна заплаха с убийство, нито се възприемали за такава. Поради това било ирелевантно дали твърденията отговаряли на истината. Прието е, че съдържащото се изявление в сигнала на Л., че А. го ударил, описани с израза „започна да ме блъска по шията и раменето“, също не съдържало твърдения за осъществен състав на престъпление, защото Л. не е посочил, че е изпитал болка от описаните действия, но дори това да е било така, то би ставало въпрос за престъпление по чл. 130, а. 2 НК, в който случай полицейските органи не са компетентни да започнат наказателно производство. В заключителната част на постановлението е посочено: „за да се докаже извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, следва да се докаже по несъмнен начин, че набеденият не е извършил деянието, което му се приписва, или че отсъстват каквито и да е данни да го е извършил. В конкретния случай подобно доказване не е налице. Следва да се докаже отрицателен факт, а именно, че А. не произнесъл посочените от Л. реплики. Отрицателните факти могат да бъдат доказани само с положителни, които изключват възможността за осъществяването на отречения положителен факт. Свидетелските показания по отношение на изречени реплики в конфликтна ситуация са крайно ненадежден източник на информация, особено при твърдения от рода на това, че нещо е изречено.