Решение № 1367 от 03.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1367 гр. София, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20251100901561 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20250805104440, депозирана от „Рексим Транс“ ООД, ЕИК 201307118, чрез адв. В. П., срещу отказ № 20250730093358/31.07.2025 г. на Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ, постановен по заявление А4 с вх. № 20250730093358, с което са заявени за вписване промени в подлежащи на вписване за дружеството обстоятелства относно заличаване на управителя и вписване на нов, заличаване на двамата от съдружниците и вписване на едноличен собственик на капитала и прехвърляне на дружествени дялове.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Жалбоподателят навежда доводи, че по отношение на заличаването на Е.Д.В. като съдружник в „Рексим Транс“ ООД, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) следва да извършва проверка единствено дали е налице писмено предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане на съдружника и дали предвиденият в него срок не е по-кратък от законоустановения такъв.

Счита, че въпросът дали върху дяловете на напускащия съдружник има вписан запор е без правно значение. Поддържа неприложимост на разрешенията, дадени в т. 7.2 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, които според жалбоподателя се отнасят само до хипотезата на прехвърляне на запорираните дялове от съдружникадлъжник. Посочва, че запорираните дялове не са собственост на дружеството и не са пречка съдружникът-длъжник да прекрати членството си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Твърди, че равностойността на запорираните дялове на напусналия съдружник, определена по междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение на същия, е изцяло 1 преведена по сметка на взискателя НАП, а освободените дялове били поети от съдружника Д.В.. Последната, от своя страна, на 29.07.2025 г. прехвърлила всички 22 дружествени дяла от капитала на „Рексим Транс“ ООД на И.П.В..

Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ за вписване на заявените обстоятелства.

Съдът намира, че други съображения освен тези на жалбоподателя и изложените в отказа на длъжностното лице мотиви по делото не следва да се обсъждат, тъй като законът изисква отказът да е мотивиран и не е допустимо мотиви да се излагат след постановяването му или от друго лице, извън постановилото го длъжностно лице.

Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Със заявление А4 с входящ № 20250730093358/30.07.2025 г., подадено по електронен път от адв. В. П., представляващ „Рексим Транс“ ООД по силата на изрично пълномощно, е поискано заличаването на съдружника Е.Д.В. в резултат от прекратяване на участието му по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, поемане на освободените дружествени дялове от оставащия съдружник, прехвърлянето на всички дялове на трето лице, вписването на последния като едноличен собственик на капитала и вписване на нов управител.

Към заявлението са представени следните документи: Декларация по чл.

142 ТЗ от И.Д.В., Протокол от общо събрание на съдружниците (ОСС) на „Рексим Транс“ ЕООД от 29.07.2025 г. за освобождаване на Д.В. като управител на дружеството и избиране на И.В. за управител, приемане за съдружник И.В. и приемане на нов учредителен акт, Протокол от ОСС на „Рексим Транс“ ООД от 02.06.2025 г. относно взето решения за освобождаване на напусналия съдружник Е.В.в като управител на дружеството и избиране на нов – Д.В., приемане на междинен баланс на дружеството към 30.04.2025 г., поемане на дружествените дялове на напусналия съдружник от Д.В., приемане на нов Учредителен акт, Декларация по чл. 141, ал. 3 ТЗ и образец от подписа на И.В. с нотариално удостоверяване на подписа от 29.07.2025 г.

Представени са още Декларация по чл. 129, ал 2 ТЗ, подписана от Д.В. от 29.07.2025 г., Декларация по чл. 16, ал. 2 във вр. чл. 15, ал. 4 ТЗ от Д.В., извлечение от банков превод по сметка на дружеството-заявител за превод на сума в размер на 20 лв. с основание „за поемане на 20 дяла от капитала“, Счетоводен баланс на „Рексим Транс“ ООД към 30.04.2025 г., Заявление от Д.В. до ОСС на „Рексим Транс“ ЕООД от 23.07.2025 г. относно освобождаването като съдружник и управител и намерението да прехвърли притежаваните от същата 22 дружествени дяла от капитала на дружеството на И.В., молба от И.В. за приемането като съдружник от 22.07.2025 г., Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 29.07.2025 г. с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на продавача Д.В. и купувача 2

И.В., Декларация по чл. 141, ал. 8 ТЗ от И.В., Декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, актуален учредителен акт и изрично пълномощно.

Длъжностното лице по регистрацията към Агенция по вписванията е постановило обжалвания отказ на 31.07.2025 г., посочвайки, че на 17.12.2024 г. по партидата на търговеца е вписан запор върху дружествените дялове, притежавани от съдружника Е.В.в в полза на НАП за обезпечаване на публични задължения, поради което приложение намират разпоредбите на чл.

206, ал. 3 и ал. 4 ДОПК, в които е предвидено, че агенцията по вписванията отказва вписването на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Посочено е още, че към момента на разглеждане на заявлението, запорът не е вдигнат.

В изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 6710/29.08.2025 г. на настоящия съдебен състав, жалбоподателят е представил още предизвестие за напускане на Е.В.в като съдружник на „Рексим Транс“ ООД, получено от другия съдружник на 28.01.2025 г., както и Декларация по чл.

129, ал. 2 във вр чл. 129, ал. 1 ТЗ от 29.08.2025 г., подписана от Е.В.в.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в установения преклузивен 7 (седем) дневен срок от легитимирано лице и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 21, т. 2 ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано, а съгласно т. 5 - съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и дали съответствието му със закона се установява от представените документи като съгласно чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛИЦ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.

От общия статус на дружеството в ТРРЮЛНЦ се установява, че към датата на заявлението, както и към постановяване на настоящия акт, вписаният капитал на дружеството е в размер на 22 лв., изцяло внесен, притежаван от едно две лица – Е.Д.В. с размер на дяловото участие в капитала - 20 лв. и Д.П.В. с размер на дяловото участие в капитала – 2 лв. Установява се също, че на 17.12.2024 г. е вписан запор върху притежаваните от Е.В.в дялове.

По отношение на заявеното заличаване на съдружника Е.Д.В. се установява от представените документи, че същият е упражнил признатото му от закона право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Представеното предизвестие е в писмена форма, получено е от дружеството на 28.01.2025 г. и 3 с изтичането на 3-месечния срок на предизвестието, членственото правоотношение на съдружника Е.Д.В. е прекратено. Следователно, спазени са законоустановените изисквания за форма и минимално определен срок съгласно нормата на чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Съдът не споделя становището на длъжностното лице, изложено в оспорения отказ, във връзка с действието на наложния запор върху дяловете на Е.В.в. Запорът създава ограничение в чужда правна сфера и, както основанието за налагането му, така и обемът на ограничаване на правата, произтичащи от наложения запор, следва да се тълкуват стриктно. Действието на запора върху дружествен дял на ограничено отговорен съдружник е уредено в чл. 517, ал. 3 ГПК, вр. чл. 125, ал.3 ТЗ, вр. чл. 73в ТЗ. Целта на запора върху дружествен дял е да обезпечи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху дял на съдружника от търговското дружество като получи вместо своя длъжниксъдружник припадащата му се част от имуществото, определена съгласно чл.

125, ал. 3 ТЗ. Това право на взискателя - кредитор е гарантирано с нормата на чл. 73в ТЗ, съгласно която плащания на съдружник, произтичащи от дялове в търговско дружество, които са запорирани, се извършва само ако кредиторът със запор не се противопостави в едномесечен срок след писмено уведомление, като при противопоставяне дължимата сума се влага в банка за обезпечение на кредитора, както и чрез възможността за принудително изпълнение върху дружествен дял, включваща прекратяване на участието на съдружника и възможност да се поиска прекратяване и на самото дружество при липса на доброволно изпълнение на задължението за изплащане на равностойността на дела или направо прекратяване на дружеството в случай, че същото е еднолично.

Няма разпоредба в закона, която да създава ограничение за съдружника доброволно да прекрати членственото си правоотношение в търговско дружество или да налага изискване да се запази първоначалното разпределение на записания капитал между съдружниците в случаите на наложен запор върху дял на един от тях или върху всички дялове в хипотеза на еднолично дружество с ограничена отговорност. Позоваването на разрешенията, дадени в т. 7.2 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС, е неправилно в конкретния случай, тъй като същите касаят прехвърлителна сделка, при която имуществените блага не постъпват в търговското дружество. Съдружникът-длъжник се разпорежда с дружествения си дял без за приобретателя да възникват ангажименти към дружеството от осъществената сделка. В хипотезата на чл. 125 ал. 2 ТЗ обаче не е така, тъй като вписаният запор информира дружеството за наложеното ограничение и запазва евентуално съществуващото вземане за неговата равностойност за обезпечения кредитор. Неговият интерес е гарантиран със задължението на дружеството да изплати нему следващата се сума за напусналия съдружник. Обезпеченият взискател е в правото си да изиска незабавно изпълнение, а при неизпълнение и да пристъпи към принудително 4 изпълнение на вземането, като в този случай дружеството ще отговаря с имуществото си.

На следващо място, възприетото от длъжностното лице становище ограничава конституционно установеното право на сдружаване при осъществяване на стопанска дейност и ограничава дейността на дружеството, доколкото участието в търговско дружество почива на съгласие, което включва както правото за включване в съдружие, така и възможността за излизане от него. Макар и напускането на съдружника да създава предпоставки за правоприемство в дружество с ограничена отговорност, то не следва от волята на напускащия съдружник, а от стопанската инициатива на оставащия съдружник, като няма основание тези възможности да бъдат ограничавани, включително чрез приемане на нови съдружници, тъй като противното би било в противоречие и с чл. 63 ДФЕС, установяващ свободно движение на капитали, тъй като по същество е от естество да ограничи именно това движение, чрез налагане на ограничения в дейността на съществуващо дружество и възможността да се инвестира в и чрез него и преди същото да е прекратено, което е допълнителен аргумент за стриктно тълкуване на разпоредбите относно запора и недопустимост на аналогии. Възприетото от длъжностното лице становище противоречи и на прокламираната в чл. 19, ал.

3 и 4 от Конституцията цел за създаване на предпоставки за сдружаване за постигане на стопански напредък. Тази цел е непостижима при наложено участие, а същевременно отказът да бъде зачетена и съответно оповестена настъпилата промяна, създава неяснота и неоправдано затруднява преструктурирането на дяловото участие на трето на изпълнението лице оставащия в дружеството съдружник.