Решение № 486 от 11.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Благоевград, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20231210200616 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. И. от гр.Благоевград, против НП№22-1899-000085/22г., издадено от Началника на 01 РУ на МВР-Благоевград , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00 лв., във връзка с нарушение по чл.178е от ЗДвП.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП не е връчено на жалбоподателя.

В съдебно заседание, чрез защитник на жалбоподателя, се допълват възраженията срещу обжалваното постановление и се застъпва, че то е незаконосъобразно, тъй като не е и доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган- Началника на 01 РУ на МВРБлагоевград, надлежно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо до съда, с което се изпраща преписката по делото, се застъпва становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН-01 РЕ на МВРБлагоевград при ОДМВР-Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от 2 никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районна прокуратура- Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират процесуален представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН./Разписката за връчване на НП, която е неразделна част от неговото съдържание по образец, не е попълнена , в удостоверение на връчването му. От друга страна по делото не е представено доказателство за връчване на обжалваното НП по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН, с отбелязване върху НП на конкретната дата на ненамиране на жалбоподателя на известния за него адрес, от която дата то да се счита връчено. В казуса на практика въобще не е посочена дата на търсене на жалбоподателя на такъв известен за него адрес, на която не е намерен, като включително такава информация липсва и в приложената по делото Докладна записка от дата 15.12.2022г. на инспектор Л М . Ето защо, съдът приема, че депозираната по делото жалба на 03.04.2023г. срещу обжалваното НП е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН/

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е с адрес и местоживеене в Б , бул.“С “№ .

Не е спорно обстоятелство и, че жалбоподателят е студент, записан на 25.09.2019г. в 4-годишен курс, редовно обучение в специалност

„Национална сигурност“ на Югозападен университет „Неофит Рилски“3 Благоевград, в удостоверение на което, е представено и копие от студентска книжка на В. И. .

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на 07.09.2022г. , длъжностно лице при 01 РУ на МВР-Благоевград-Благоевград /св.Р. Б./, в присъствието на колегата си –св. К. Н., е съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение №079701 за това, че на 15.06.2022г., около 18.20 часа, в Б , на бул.“С “, пред дом № , паркира собствения си мотоциклет с марка“Я “ и рег.№ , върху тротоара и на място, което не е определено за паркиране от собствениците на пътя или от администрацията на място. Това описано деяние за жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя лично и срещу подпис на 09.09.2022г.

Въз основа на АУАН, на 15.09.2022г., Началникът на 01 на РУ на МВРБлагоевград, е издал обжалваното НП №22-1899-000085, с което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 178Е от ЗДвП, е наложил на В.

И. административно наказание „Глоба“ в размер на 50.00лв.

При разпита на свидетелите по акта Б. и Н. се установи, че са получили сигнал на телефон 112 за неправилно спрели мотоциклети на бул.“С “ в Б. , срещу 03 ОУ“Д “. При отиване на място за проверка на сигнала, свидетелите възприели два паркирани мотоциклета, които установили, че са на един и същи собственик, а именно жалбоподателя. Според тях, мотоциклетите били спрени на тротоара в нарушение на чл. 94, ал.3 от ЗДвП, както и без разрешение на съответната общинска администрация. За това били съставени фишове на жалбоподателя, а в последствие поради депозирано то негова страна възражение, му били съставени и АУАН. Актовете били връчени лично на дееца. Според св.Н., на мястото на спиране имало и велоалея и тротоарна част, но тъй като не било оградено като частен имот, мястото на паркираните мотоциклети на жалбоподателя също приели за тротоарна площ .

По делото е представена Заповед на МВР№8121з1632/02.12.2021г.,Заповед №415/14.02.2022г. на Директора на ОДМВРБлагоевград и такава на същият орган с №1039/17.05.2023г. , с които са делегирани правомощия на Началника на 01 РУ на МВР-Благоевград да 4 издава НП по ЗДвП за нарушения на територията на управлението, а на полицейските служители в това управление е делегирано правомощия за съставяне на АУАН в същия териториален обхват. Такова изрично правомощие е делегирано с третата заповед и на актосъставителя Р. Б.. На място направили свидетелите по акта и снимки, в които е заснето местоположението на тези мотоциклети, които снимки са представени към преписката и по делото.

Видно от Справката за нарушител/водач, изготвена за жалбоподателя, същият е санкциониран за нарушения по ЗДвП и преди датата на процесното нарушение.

По делото са приложени 2 бр. нотариални катове за дарение на недвижим имот и за покупно-продажба на недвижим имот, между лица, които не са участници в процеса и за имот, който не се установи да е идентичен с процесното място на извършване на нарушение. Ето защо, съдът не кредитира тези документи като относими такива към процесният казус .

Приложен по делото е и снимков материал , който се установи, че е направен от полицейските служители Б. и Н. при отиването им на място и съставянето на процесният АУАН , като същият онагледява именно местоположението на мотоциклета на жалбоподателя към момента на констатиране на твърдяното нарушение. От него се вижда, че описаният в АУАН мотоциклет е паркиран в непосредствена близост до сграда и входа на сграда, а тротоарната част до уличното платно е отделена от мястото на паркиране, включително и с пространство за тревни площи или други растения. Това място е изрично обособено и в нарочни скици на ОбщинаБлагоевград и службата по кадастър в нея , като такова разположено непосредствено до входа на жилищни сгради и частни имоти, разположени на бул.“С “/л.45/.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП незаконосъобразно е санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.178е от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен орган и в тази насока се представи изрична Заповед на министъра на вътрешните работи и съответно на Директора на ОДМВР-Благоевград, за делегирани правомощия на процесният издател на НП, изготвени преди датата на твърдяното

5 нарушение. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. От тях акта за нарушение е връчен лично и надлежно на дееца, но НП не се доказа, че е връчено съгласно императивната норма на чл.58 от ЗАНН. В тази връзка по делото не се представиха доказателства за спазване и на процедурата по чл. 58, ал.2 от ЗАНН, тъй като с тази норма законодателят изисква да е потърсен нарушителя на посочен от него адрес, да не е намерен на въпросния адрес на конкретна дата /респ. дати/ , да не е известен друг или нов негов адрес и именно за това, върху самото НП следва да се отбележи, че то се счита връчено, считано то датата на ненамиране на нарушителя. В казуса се установи, че не е фиксирана дата на търсене на жалбоподателя И. на посочен то него адрес , не е отбелязана върху НП и дата на ненамирането му, поради което и не може да се приеме, че обжалваното НП е връчено надлежно съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН. Още повече, че в процеса се представи и доказателство /студентска книжка/, че жалбоподателят е и студент, редовна форма на обучение в Университет по местоживеенето си в Б , което е допълнителна индиция, че не е напускал адреса включително и след датата на деянието. Невръчването на НП е съществено процесуално нарушение, тъй като е нарушило в значима степен правото на защита на жалбоподателя и го е лишило на практика и от правната възможност за приключване на спора по чл. 58г от ЗАНН.

Отделно от горното, съдът констатира и друго съществено процесуално нарушение, което е допуснато при издаване на обжалваното НП и то е въведената фактическа неяснота относно описанието на твърдяното нарушение, конкретното нарушено правило, обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и несъответствие между обстоятелствена част на НП и диспозитива на този документ. Така на пратката в обжалваният акт въобще липсва фактическо описание на нарушената материална норма и правило за поведение по ЗДвП, като вместо последното е отразена като нарушена норма, санкционна разпоредба, явяваща се последваща на нарушеното правило, а именно санкционната норма по чл.