Решение № 13971 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13971 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110133928 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против: 1) К. И. Д., 2) Н. И. К., 3) В. С. Д., 4) Б. В. Я., 5) В. В. Х., 6) И. И. Д., 7) К. И. А., 8) Б. Д. Г..

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к.

„*****, аб. № *****.

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 618, 88 евро (1 206, 52 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 151, 34 евро (296 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 02.06.2025 г.; сумата 6, 69 евро (13, 08 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 2, 12 евро (4, 15 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. – 02.06.2025 г., в условията на разделност, както следва: всеки от ответниците – по 1/8 от задълженията.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му 1 заплатят исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата К. И. Д., с който твърди, че е направила отказ от наследството на В. Г. П..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Н. И. К., с който твърди, че е направила отказ от наследството на В. Г. П..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. В. Я., с който твърди, че е направила отказ от наследството на В. Г. П..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Д. Г., с който твърди, че е направил отказ от наследството на В. Г.

П..

В срока по чл.131 ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от ответниците В. С. Д., В. В. Х., И. И. Д. и К. И. А..

С влязло в сила определение от 21.04.2026 г. производството е прекратено, на основание чл.232 ГПК, в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД предявява искове, както следва:

1. срещу К. И. Д. – за 1/8 от: сумата 618, 88 евро (1 206, 52 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 151, 34 евро (296 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 02.06.2025 г.; сумата 6, 69 евро (13, 08 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 2, 12 евро (4, 15 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. – 02.06.2025 г.;

2. срещу Б. В. Я. – за 1/8 от: сумата 618, 88 евро (1 206, 52 лв.), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 151, 34 евро (296 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 02.06.2025 г.; сумата 6, 69 евро (13, 08 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 2, 12 евро (4, 15 лв.), представляваща мораторна лихва за периода 17.07.2022 г. – 02.06.2025 г.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 2 съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот от 22.10.1998 г., по силата на който Н. Г. Г. прехвърля на К.Я.П. следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с площ от 41, 42 кв.м.

Видно от налична по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., К.Я.П. е починала на 04.09.2001 г., с наследник по закон: В. Г. П. – син.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, В. Г.

П. е починал на 03.09.2022 г., с наследници по закон:

К. И. Д. – първа братовчедка, Н. И. К. – първа братовчедка, В. С. Д. – първа братовчедка, Б. В. Я. – първа братовчедка, В. В. Х. – първа братовчедка, И. И. Д. – първи братовчед, К. И. А. – първа братовчедка, Б. Д. Г. – първа братовчедка.

По делото са представени съдебни удостоверения за извършени откази от наследството на В. Г. П., от страна на:

К. И. Д. – вписан особената книга на съда под № 138/19.01.2024 г.;

Б. В. Я. – вписан в особената книга на съда под № 2434/06.11.2025 г.;

Б. Д. Г. – вписан в особената книга на съда под № 407/19.02.2025 г.;

Н. И. К. – вписан в особената книга на съда под № 541/17.03.2024 г.;

К. И. А. – вписан в особената книга на съда под № 245/06.02.2024 г.

Видно от справка за вписвания в особената книга на СРС, налице е и отказ от наследство от страна на:

И. И. Д. – вписан в особената книга на съда под № 246/06.02.2024 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.

За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на имота, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Начислена е единствено топлинна енергия за БГВ за 1 бр. потребител при наличен, но не отчетен водомер в имота.

Констатира се, че за процесния период в сградата няма дялово разпределение от ФДР, тъй като съществува техническа възможност за такова, но не се прилага поради липса на договор с ФДР, поради което изравняването се прави от „Топлофикация София“ ЕАД.

3

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за исковия период възлиза на сумата 425, 54 евро (832, 28 лв.), представляваща разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 2 157, 20 лв. и сумата за възстановяване от изравняване в размер на 1 324, 91 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Вещото лице е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на сумата 6, 69 евро.

От страна на ответниците не се твърди и установява плащане на задълженията.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот от 22.10.1998 г. се установява, че със същия К.Я.П. е 4 придобила собствеността на процесния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. „*****, с площ от 41, 42 кв.м.

Видно от налична по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г., К.Я.П. е починала на 04.09.2001 г., с наследник по закон: В. Г. П. – син.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, В. Г.

П. е починал на 03.09.2022 г., с наследници по закон:

К. И. Д. – първа братовчедка, Н. И. К. – първа братовчедка, В. С. Д. – първа братовчедка, Б. В. Я. – първа братовчедка, В. В. Х. – първа братовчедка, И. И. Д. – първи братовчед, К. И. А. – първа братовчедка, Б. Д. Г. – първа братовчедка.

От установените наследници по закон К. И. Д., Б. В. Я., Б. Д. Г., Н. И. К., К. И. А. и И. И. Д. са направили откази от наследство.

По отношение на първите двама – К. И. Д. и Б. В. Я., производството е прекратено поради оттегляне на исковете по реда на чл.232 ГПК.

По отношение на следващите четирима – Б. Д. Г., Н. И. К., К. И. А. и И. И. Д., направили откази от наследството на В. Г. П., не може да се приеме, че са надлежно пасивно материалноправно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на ответниците В. С. Д. и В. В. Х. съдът намира следното:

Същите имат качеството съсобственици, от което произтича качеството им клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. От страна на тези ответници не се твърдят и установяват откази от наследство.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.