Решение № 616 от 16.10.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 616 гр. Благоевград, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210200423 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ж. С. З. от с.К против НП №21-1116001343/10.01.2022г., издадено от Началник Група към ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание –“Глоба”, в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца, във връзка административно нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт, като се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт.

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата.

1

Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, Сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител и становище по делото./За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК. Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от 2 никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН ./НП се установи, че е връчено на дееца лично на 07.02.2023г. , жалбата срещу него е подадена чрез санкционният орган на 16.02.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните аргументи:

По делото е безспорно установено, че на 30.12.2021г., длъжностно лице при санкционният орган /мл. автоконтрольор С. З./, в присъствието на колегата си /св.И. К./, е съставил на жалбоподателя АУАН №450279 за това, че на 30.12.2021г., около 17.13 часа, в Община –Благоевград, на път П –Д С -граница Г по АМ“Ст “ с номер на пътя „А-3“, в посока от гр.Б към гр.С , е управлявал собствения си лек автомобил с марка „Т “, с рег.№ , като в района на км 97, се е движел в лентата за принудително спиране , без повреда на пътното превозно средство и здравословни проблеми на водача или на пътника в превозното средство, както и с цел заобикаляне на образувана колона от автомобили. Описаното поведение на жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП. АУАН е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му, без отразяване на възражения по него.

Въз основа на АУАН, на 10.01.2022г., Началникът на Група в ОДМВРБлагоевград, с-р „Пътна полиция“, е издал срещу жалбоподателя и 3 обжалваното НП№21-1116-001343, с което за нарушение по чл. 58, т.3 от ЗДвП, на Ж. З. е наложено по чл. 178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба“ в размер на 1000.00лв. и кумулативно с това „Лишаване то право да се управлява МПС“ за срок от 3 месеца .НП е връчено лично на дееца на 07.02.2023г.

При разпита на свидетелите по акта З. и К. се установи, че на посочените в акта дата и място, те възприели лично управляваният от жалбоподателя автомобил в лентата за принудително спиране на пътя, заради което и го спрели за проверка на място. Докато се движел по тази лента, свидетелите по акта установяват, че възприели и как автомобилът на жалбоподателя изпреварил по този начин колона от автомобили, образувана към този момент в основният магистрален път. След спирането му от полицейските служители, З. не споделил пред тях, че причината за движението му в лентата за принудително спиране е свързано с негов здравословен проблем, такъв на пътници в автомобила му или на техническа неизправност на управляваното от него МПС. Според св.К., жалбоподателят квалифицирал като „глупост“ това си поведение пред тях на процесната дата на мястото на спирането му и признал, че го е направил именно за да изпревари колоната от автомобили на магистралата . Последното се потвърждава и при разпита на св. З., който сочи също така, че след спирането на жалбоподателя, последният е бил попитан от проверяващите служители изрично, дали има уважителна причина за движение в лентата за принудително спиране, свързана с негово здравословно състояние или повреда на управляваното МПС, но З. не навел такава причина пред тях, а заявил, че използвал тази пътна лента само за да мине по-бързо колоната от автомобили на автомагистралата и задръстването, което се било образувало заради тази колона. Именно това констатирано неправомерно поведение на жалбоподателя, представляващо нарушение по чл. 58, т.3 от ЗДвП, мотивирало св. З да му състави АУАН, в присъствието на св.К. на процесната дата и място, който акт бил връчен лично на дееца на същото място от страна на контролните органи на пътя.

В хода на процеса като свидетел бе разпитана и съпругата на жалбоподателя –св. Д. П., която първоначално посочи, че съпругът й имал именно здравословен проблем със сърцето и за това се наложило да ползва лентата за принудително спиране на процесната дата и място, както и, че съпругът й не е питан от полицейските служители при спирането му, защо 4 ползва тази лента. Заради тези противоречия в показанията на свидетелите по акта и показанията на св. П., съдът допусна и назначи очни ставки по между им. В хода на тези очни ставки обаче св.П. промени показанията си и сподели, че тя не е напускала автомобилът на жалбоподателя и не е възприела комуникацията между нейният съпруг и полицейските служители при процесната проверка, като в тази връзка заяви, че не знае дали и каква причина съпругът й е споделил пред свидетелите З. и К. за ползването на лентата за принудително спиране на процесната дата. Св.П., както и свидетелите по акта са категорични също така, че жалбоподателят не е бил спрял с автомобила си, а се е движел с него и изпреварвал чрез движението си в лентата за принудително спиране, останалите автомобили в образувана колона на магистралата.

В хода на процеса е представена Етапна епикриза за жалбоподателя, издадена на 25.01.2022г. /след процесната дата и от издател, който не се чете добре/, в която е посочено, че на непосочена дата в 18.10 часа , жалбоподателят е заявил по анамнестични данни/т.е. по негови твърдения/, че е имал болки в лявата гръдна област, затруднено дишане и задух и обилно изпотяване, за което взима медикаментозна терапия с добра поносимост, без уточнение към коя дата е относимо подобно оплакване на З.. Отразено е също така в посочената епикриза, че на 12.02.2019г. е констатирано микроваскуланра болест, за което също се приемат медикаменти от жалбоподателя, както и данни за друго негово заболяване от 2013г. , обозначено като болки в кръста, херния дислекс, както и фамилно заболяване –ИБС. В края на анамнезата е отразена дата 30.12.2021г. срещу която обаче не е посочена диагноза или констатирано заболяване по твърдения на жалбоподателя в графата „анамнеза“. В графа „обективно състояние“ на същата епикриза е отразено, че жалбоподателя е в общо задоволително здравословно състояние , поради което и не са му предписани никакви изследвания, не е назначена консултация на същия, нито пък има някакво заключение за лечение, а самият З. е декларирал, че не се намира на болнично лечение, включително и за дата 30.12.2021г. На практика не става ясно при това положение и в каква връзка и на какво основание е издадена тази епикриза, след като жалбоподателят не е постъпвал на лечение в болнично заведение, не му е прилагано такова, нито дори изследвания заради някакво негово заболяване на дата 30.12.2021г. и то към момента на извършената му 5 процесна проверка /в 17.13 часа/.

Видно от приложената справка за нарушител /водач, до процесната дата, по отношение на жалбоподателя са налагани множество административни наказания за негови нарушения по ЗДвП, като същият е правоспособен водач на МПС още от 1979г.

Приета като доказателство по делото и Заповед №812з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която е делегирано правомощие на началниците на Сектор „ПП“ при ОДМВР да издаван НП при нарушения по ЗДвП.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за административно нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган, в срока по чл.34 от ЗАНН и е надлежно връчено на 07.02.2023г. /лично на дееца/. При издаването на НП и АУАН са спазени всички изисквания и посочени всички задължителни реквизити за тези документи по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН в това число: дата и място на съставянето им, органа, който е техен издател, дата и място на извършване на твърдяното нарушение, фактическо описание и обстоятелства, при които е извършено нарушението, правна квалификация на същото, както и доказателствата, с които се установява /свидетели по акта/.