Решение № 4688 от 19.10.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7020/2023
- Вид
- Решение № 4688
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 ал. 7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178д · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 1 и ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 98 ал. 2 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99а ал. 1 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 99а ал. 1 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4688 гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20231110207020 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. А. Ч., ЕГН **********, против Предупреждение по чл. 28 ал. 1 ЗАНН № СОА23-ТД26-6337/18.04.2023 г., издадено от заместник – кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което за нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП на основание чл. 28 ал. 1 ЗАНН жалбоподателката е предупредена, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание.
С жалбата Предупреждението се атакува като незаконосъобразно и необосновано, издадено при неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с целта на закона. Оспорва се фактическата обстановка, приета в АУАН и в обжалваното Предупреждение. Излагат се доводи, че жалбоподателят К. Ч. не е осъществила нарушението, за което й е наложено предупреждение, тъй като на посочената в АУАН и Предупреждението дата е управлявала автомобила, като е обслужвала лице с трайни увреждания – свой роднина по сватовство.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на Предупреждението и се претендират разноски – възнаграждение, определено по справедливост, за един адвокат.
В съдебно заседание жалбоподателят К. Ч., редовно призована, не се явява. Представлява се от своя съпруг – Е. Ч. с пълномощно по делото, който 1 пледира за отмяна на Предупреждението по доводи за липса на административно нарушение.
Наказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрк. А. Г., която оспорва доводите в жалбата и пледира атакуваното Предупреждение да бъде потвърдено. Счита, че от събраните в съдебното следствие доказателства е доказано по категоричен начин извършеното нарушение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В реплика процесуалният представител на жалбоподателката прави искане за отмяна на Предупреждението и по мотиви, че със съставянето му се допуска превратно упражняване на власт от страна на органите на сектор „Общинска полиция“ при СДВР. Прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда по справедливост.
В дуплика юрк. Г. възразява срещу претенцията за присъждане на разноски по съображения, че не е доказано извършването им.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 2 ЗАНН, от лице, сред посочените в чл. 59 ал. 2 ЗАНН, и при спазване на преклузивния 14 – дневен срок, предвиден в същата разпоредба – Предупреждението е връчено на жалбоподателката на 12.05.2023 г., а жалбата е подадена в Столична община на 17.05.2023 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 24.03.2023 г. на свидетеля Н. А. Ч. била издадена карта за ползване на място за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания, сериен № 86518, валидна до 25.11.2025 г.
Свидетелят Н. Ч. е роднина по сватовство на жалбоподателката К. Ч..
На 24.03.2023 г. жалбоподателката К. Ч. паркирала лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“ с рег. № хххххххххх на място, предназначено за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, находящо се в гр. София, на бул. „Васил Левски“ № 23 към бул. „Патриарх Евтимий“. Мястото било обозначено с пътен знак „Д 21“ и с допълнителна табела „Т17“, указваща, че е разрешено паркиране до четири часа, както и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. На предното стъкло на 2 автомобила жалбоподателката поставила карта за ползване на място за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания, сериен № 86518, валидна до 25.11.2025 г., издадена на свидетеля Н. Ч..
Около 16:00 часа на 24.03.2023 г. свидетелката Е. Н. Н., на длъжност „старши полицай“ в сектор „Общинска полиция“ при СДВР, която била патрул заедно със свои колеги, получила сигнал затова, че лекият автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“ с рег. № хххххххххх престоява на мястото за преференциално паркиране повече от четири часа, при което свидетелката заедно с колегите си се отправила към мястото. Докато свидетелката Е. Н. била при паркирания автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“ с рег. № хххххххххх заедно със свидетеля М. С. и служители на СДВР, на мястото дошла и жалбоподателката К. Ч., която се представила като водач на автомобила. Тъй като до края на проверката свидетелят Н. Ч. не се появил на мястото, свидетелката Е. Н. приела, че жалбоподателката е паркирала на мястото, определено за хора с трайни увреждания, без да има това право.
Свидетелката Е. Н. съставила АУАН бл. № 032620/24.03.2023 г., с който повдигнала против жалбоподателката К. Ч. административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля М. С. и на жалбоподателката, на която бил предявен и й бил връчен препис от акта.
С протокол за доброволно предаване от 24.03.2023 г. жалбоподателката К. Ч. предала на свидетелката Е. Н. карта за паркиране на хора с трайни увреждания с № 86518.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН постъпило възражение, заведено с вх. № 513000-20464/27.03.2023 г., в което се оспорвала фактическата обстановка, изложена в АУАН, като се излагали твърдения, че на посочената в АУАН дата автомобилът е обслужвал лицето, на което е издадена картата, даващо право на преференциално паркиране.
Предвид на доводите във възражението, Д. Б. – заместник – кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, приел, че са налице основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение, с оглед на липсата на вредни последици, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид горното за 3 извършеното нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП с Предупреждение по чл. 28 ал. 1 ЗАНН № СОА23-ТД26-6337/18.04.2023 г., заместник – кметът на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, предупредил жалбоподателката К. Ч., че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще й бъде наложено административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Е. Н., М. С., Н. Ч. – частично, писмени доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – копие на карта за ползване на място за преференциално паркиране на ППС, превозващо хора с трайни увреждания, сериен № 86518, валидна до 25.11.2025 г. , АУАН бл. № 032620/24.03.2023 г., протокол за доброволно предаване от 24.03.2023 г. , възражение, вх. № 513000-20464/27.03.2023 г., Предупреждение по чл. 28 ал. 1 ЗАНН № СОА23-ТД26-6337/18.04.2023 г., издадено от заместник – кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, докладна записка от 24.03.2023 г., заповед № СОА22РД09-3069/13.12.2022 г., издадена от кмета на Столична община, веществените доказателства – 5 /пет/ броя статични изображения /снимки/.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Е. Н. и М. С., които прецени като еднопосочни, последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи на веществените доказателства – пет броя статични изображения /снимки/. От показанията на свидетелите Н. и С., както и от приложените веществени доказателства – пет броя снимки, по категоричен начин се установява, че на посочената в АУАН и в Предупреждението по чл.
28 ал. 1 ЗАНН дата автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“ с рег. № хххххххххх е бил паркиран на място, предназначено за паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания, като на панорамното стъкло била поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 86518, издадена на името на свидетеля Н. Ч..
Съдът кредитира частично показанията на свидетеля Н. Ч., като ги цени с доверие по отношение на обстоятелството, че на посочената в АУАН и в Предупреждението по чл. 28 ал. 1 ЗАНН дата именно жалбоподателката е 4 паркирала лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Айоник“ с рег. № хххххххххх на място, предназначено за хора с трайни увреждания, на бул. „В.
Левски“, като е поставила на предното стъкло издадената на свидетеля Н. Ч. карта за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. Съдът обаче не възприе с доверие показанията на свидетеля Ч. по отношение на това, че на процесната дата автомобилът е обслужвал именно него. Показанията на свидетеля Ч. по отношение на това обстоятелство съдът прецени като вътрешно противоречиви. На следващо място тези му показания се опровергават и от показанията на свидетелите Н. и С., а и са лишени от конкретика, което ги прави декларативни. Така свидетелят Ч. заявява, че на процесната дата е имал работа в централна градска част и е помолил жалбоподателката да мине и да го вземе от дома му. След това свидетелят съобщава, че след като жалбоподателката е паркирала автомобила на бул. „В.
Левски“, двамата са се разделили, като той е отишъл да върши своята работа, а жалбоподателката – нейната. Свидетелят Н. Ч. също така дава показания, че е бил „в центъра някъде“. Свидетелят Ч. не сочи нито какви са били ангажиментите му в централната градска част на процесната дата, нито къде точно се е намирал. На следващо място в показанията на свидетеля Ч. се откриват и противоречия по отношение на това колко време са щели да отнемат ангажиментите на свидетеля и колко време автомобилът е престоял на мястото, предназначено за хора с трайни увреждания. Така свидетелят съобщава, че е имал работа „час – час и половина в центъра“, а от показанията му, както и от показанията на свидетелката Н., се установява, че автомобилът е престоял паркиран на мястото за период от повече от четири часа, тъй като свидетелката Н. заявява, че са били изпратени на мястото по сигнал, че автомобилът престоява паркиран повече от максимално разрешеното време от четири часа. Показанията на свидетеля Н. Ч. се опровергават и от показанията на свидетелката Е. Н., която заявява, че няма спомен да е провеждала разговор с жалбоподателката затова, че лицето, на което е издадена картата за преференциално паркиране, идва към мястото.
Предвид всичко изложено съдът намери, че показанията на свидетеля Ч. не следва да бъдат ценени с доверие. Като отчете вътрешните противоречия в заявеното от него, несъответствията между неговите показания и останалите гласни доказателствени средства, и като взе предвид родствената му връзка с жалбоподателката, съдът намери, че показанията на този свидетел са 5 насочени единствено към обслужване защитната теза на жалбоподателката.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и кореспондиращи на гласните доказателствени средства.
Съдът цени с доверие и веществените доказателства – пет броя статични изображения /снимки/, от които се установява мястото, където е бил паркиран лек автомобил с рег. № хххххххххх на дата 24.03.2023 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
АУАН и Предупреждението по чл. 28 ЗАНН са издадени от компетентни административни органи съгласно чл. 189 ал. 1 и ал. 12 ЗДвП и видно от приетата като писмено доказателство по делото заповед № СОА22РД09-3069/13.12.2022 г., издадена от кмета на Столична община, с която кметът на Столична община е делегирал на заместник – кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, да изпълнява функциите на административнонаказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8464d539-25d9-4208-aaa3-892e99228986