Решение № 40 от 24.03.2026, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Девин, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20255410100444 по описа за 2025 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл.

143, т. 19 от ЗЗП, чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК – обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 104*/30.03.2024 г., сключен между К. В.

К., с ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, с ЕИК *********; по чл. 55, ал.1 ЗЗД, с цена – 450.00 лева.

В исковата молба ищцата твърди, че на 30.03.2024 г. сключила Договор за потребителски кредит № 104* с ответното дружество „К.“ ЕООД, като договорили следните условия: 1300.00 лева – главница; 50% фиксиран лихвен процент; 62.88 % годишен процент на разходите; срок на погасяване 18 месеца; обща дължима сума – 1 958.70 лева и Обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Счита, че в процесния случай е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и въпросната неустойка е начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Твърди, че по този начин, в действителност общата сума, която ищцата следвало да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1958.70 лева, а значително по-голяма - в размер на 4,442.58 лева. Счита, че т. нар. неустойка при непредоставяне на обезпечение е по 1 същество разход, известен на кредитора, който е следвало да бъде посочен в ГПР. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР. Твърди, че в случая ищцата е заплатила 1500 лева, за което представя заверени с КЕП платежни нареждания за платените суми.

Предвид недействителността на договора за заем и разпоредбата на чл. 23 ЗПК счита, че сумата от 200 лева е платена при изначална липса на основание.

Счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на обезпечение след сключването на договора за нищожна, тъй като предвидената „неустойка“ не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение.

Твърди, че неустойката по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски, следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Счита, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Счита, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите, като излага подробни съображения.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за потребителски кредит № 104*/ 30.03.2024 г., сключен между К.

В. К., с ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, с ЕИК ********* е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР и на основание чл. 55 ЗЗД да осъди „К." ЕООД да заплати на К. В. К., с ЕГН ********** сумата от 450.00 лева, платени при изначална липса на основание. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по исковата молба от ответника „К.“ ЕООД, с който оспорва исковата молба като нередовна и неоснователна, като излага аргументите за това. Твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, тъй като на основание чл. 26, ал.

4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Счита, че настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена 2 между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Счита, че евентуално, ако неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни. Твърди, че действителността на клаузите на Договор за потребителски кредит № 104* произтича от това, че са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Счита, че противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Счита, че при така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Счита, че няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради възможността, че кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването и, респективно върху цялостното и отпадане, като неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора.

Твърди, че всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Счита, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца, като тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на договора, така и при подписването му.

3

По отношение на твърдението за неравноправност счита, че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база два договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия. Не оспорва, а признава получаването на процесната сума, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да задържи плащанията по договора.

Моли съда да отхвърли предявените от К. В. К., с ЕГН **********, претенции като неоснователни. Претендира за извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. Г., поддържа заявените претенции в исковата молба, както и всички направени в нея твърдения. С оглед направеното признание от ответника за платените суми счита експертизата за ненужна. Моли съда да постанови решение, с което да признае да установено недействителността на поцесния договор за заем и да осъди ответника за сумата от 450 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски съгласно представен списък.

В о. с. з. ответното дружество не изпраща представител. С молба от процесуалния представител на ответното дружество – адв. Х. М. поддържа отговора на исковата молба и представените с него доказателства. Моли съда да отмени Определение № 21/08.01.2026г., с което е допусната и назначена ССчЕ, тъй като ищцата не е заплатила необходимия депозит. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, предвид изложените подробни съображения в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 104*/30.03.2024 г., по силата на който ответното дружеството „К.“ ЕООД е предоставило на ищцата заемната сума от 1300.00 лева, която сума е получена от ищцата. Според договора е уговорен срок за погасяване – 18 4 месеца, общо дължима сума – 1958.70 лева. Страните са постигнали съгласие за фиксиран лихвен процент по кредита – 50.00 % и годишен процент на разходите от 62,88 %.

Приложен по делото е Договор за потребителски кредит № 104*/30.03.2024 г.

Съгласно извлечение за извършени и предстоящи плащания от 14.10.2025г., представена от ответника, ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит № 104*/30.03.2024 г. сумата в общ размер на 1750.00 лева, с остатък по кредита 3647.21 лева.

Съдът намира, че предявените искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по чл. 23 във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани, по следните съображения:

Съгласно чл. 26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

Процесният договор по правната си същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които, съдът следи служебно.

Безспорно е, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 104*/30.03.2024 г. Безспорно е, че ищцата притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор по правната си същност по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл.

143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие 5 на които съдът следи служебно. За да бъдат валидно сключен договора за потребителски кредит е необходимо да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от изискванията залегнали в посочените разпоредби, според цитираната императивна норма на чл. 22 от ЗПК води до извод за недействителност на договора за потребителски кредит.

Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК и чл. 143, т. 19 от ЗЗП. След като изследва съдържанието на процесния договор за кредит, съдът намира, че не са спазени всички изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби, тъй като договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК.

В договора е визиран фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50,00 % от главницата и годишен процент на разходите /ГПР/ - 62,88 %; размер на погасителна вноска - 4 х 54.17 лева и 14 х 124.43 лева.