Решение № 7599 от 29.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7599 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110140978 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

М. С. Д. е предявил срещу „И А Мт“ АД установителен иск с правна квалификация чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл.

22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за паричен заем № .... сключен на 27.02.2024 г., и установителен иск срещу „Ф Б“ ЕООД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, с който се иска да бъде провъзгласен за недействителен договор за предоставяне на поръчителство № ... от 27.02.2024 г. с предмет обезпечаване на задълженията по посочения договор за потребителски кредит от същата дата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „И А Мт“ АД е предявил насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № .... сключен на 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от 16.10.2024 г. до окончателното плащане, и чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 388, 76 лв., представляваща възнаградителна лихва по същия договор.

Ищецът твърди, че на 27.02.2024 г. е сключил договор за паричен заем № ... с ответника „И А Мт“ АД за сума в размер на 2500 лв. Към договора за кредит на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с другия ответник „Ф Б“ ЕООД, който се задължил да обезпечи всички задължения по договора за кредит с ищеца. Било предвидено заплащане в полза на поръчителя на сума в размер на общо 1507, 24 лв., разсрочена заедно с месечната вноска по договора за кредит. Посочва, че двете дружества са свързани лица, тъй като едното е едноличен собственик на капитала на другото. Излага доводи за недействителност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит по отношение задължението за предоставяне на обезпечение. Поддържа и че възнаграждението по договора за поръчителство и застрахователната премия е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора за заем, тъй като така се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По отношение на договора за поръчителство твърди, че същият е изначално лишен от основание, тъй като с него в полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е в полза на кредитора по договора за заем, а освен това същият противоречи на добрите нрави, защото с него е уговорено възнаграждение в размер 1 на 60, 29 % от сумата по договора за заем.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата от „И А Мт“ АД, с който се оспорват предявените искове. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен при спазване на всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице основания за прилагане на чл. 22 ЗПК. Излага доводи, че единственият разход по процесния договор за заем е възнаградителната лихва, като възнаграждението по договора за поръчителство не следва да се включва в годишния процент на разходите, тъй като не е част от общия разход по кредита. По отношение на предявените насрещни искове поддържа, че ищецът не е заплатил никаква част от главницата и възнаградителната лихва по договора за заем, поради което претендира същите.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Ф Б“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Изложени са доводи за спазване на всички законови изисквания при сключването на договора за поръчителство, както и че дължимото по него възнаграждение е било определено след извършване преценка на риска.

Ищецът е подал отговор на насрещната искова молба, с която изцяло оспорва предявените с нея искове като неоснователни. Сочи, че тъй като договорът за заем е изцяло нищожен, той дължи връщане единствено на стойността на чистата главница, като смята, че плащанията по договора за поръчителство следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата по договора за кредит, поради което намира, че е погасил чистата стойност на главницата и не дължи други суми по договора за кредит.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същите са нищожни на твърдените в отговора на исковата молба основания.

В тежест на ответниците е да докажат, че са спазили императивните законови изисквания при сключване на договорите.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По предявените насрещни искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца по тях е да докаже следните факти: сключен между страните валиден договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника/ищец е предоставена сумата в размер на 2500 лв. с уговорка за заплащане на възнаградителна лихва в общ размер от 388, 76 лв., а за ответника е възникнало задължение за погасяване на посочените задължения.

При доказване на горните обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже, че е погасил претендираните вземания.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за паричен заем № .../27.02.2024 г., сключен между ищеца като заемател и ответника „И А Мт“ АД като заемодател, съгласно който дружеството предава на ищеца сума в размер на 2500 лв. със срок на договора 7 месеца, като ищецът се е задължил да върне заема със 7 погасително месечни вноски в размер на по 412, 68 лв. всяка, като падежът на последната вноска е 27.09.2024 г. В чл. 2, т. 6 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема от 45 %, а в чл. 2, т. 7 обща дължима сума за връщане от 2888, 76 лв., като е посочено, че тя се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. В чл. 2, т. 8 е посочен годишен процент на разходите от 54, 74 %. Съгласно чл. 4 заемателят се задължава в срок от 2 три дни от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица, които да отговарят на подробно изброени условия, банкова гаранция с бенефициер заемодателя за цялата сума или одобрено от заемодателя дружество гарант.

Приет е и договор за предоставяне на гаранция № .../27.02.2024 г., сключен между ищеца като потребител и ответника „Ф Б“ ЕООД като гарант, съгласно който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на другия ответник „И А Мт“ АД с цел гарантиране изпълнението задълженията на ищеца по договора за заем, която да покрива главницата от 2500 лв., задължението за заплащане на възнаградителна лихва и на законна лихва за забава. В чл. 3 от договора е посочено, че за поемането на това задължение потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1507, 24 лв., разсрочено на 7 месечни вноски от по 215, 32 лв. всяка с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по договора за заем. Приет е и погасителен план, в който месечните вноски по двата договора са посочени в табличен вид, като е посочен и общ размер на вноска по двата договора от 628 лв. месечно. Приет е и застрахователен сертификат за сключена застраховка „сигурност“ във връзка с процесния договор за кредит със застрахователна сума от 35 лв.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. То е обективно, пълно и точно изготвено и кореспондира с приетите по делото писмени доказателства. Вещото лице е установило, че ищецът не е извършил плащания по нито един от двата договора. Посочило е, че посоченият в договора за заем годишен процент на разходите от 54, 74 % включва единствено възнаградителната лихва, а в случай че в него се включат и възнаграждението по договора за гаранция и застрахователните премии, годишният процент на разходите се равнява на 116, 42 %.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

По делото е установено и не се спори между страните, че на ищеца е била предоставена сума в размер на 2500 лв. по процесния договор за кредит.

Според чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС.

Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

3

Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, възнаграждението на поръчителя по договора за поръчителство, както и застрахователната премия, безспорно се явяват разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите по договора за заем. Това е разход, дължим от потребителя винаги дори при точно изпълнение на задълженията му по договора за потребителски кредит, наред със сумата за главница. Макар договорът за кредит и договора за поръчителство да съставляват отделни договори, то дългът по кредита и по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и са част от общите разходи по кредита за потребителя, които несъмнено са били известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В този смисъл е и решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 на СЕС и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС. Съгласно цитираните решения за да осигури поголяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.