Решение № 8 от 26.01.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№8 гр. ХАСКОВО, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А

Членове:

ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.А Въззивно наказателно дело от частен характер № 20215600600531 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Б. Х., против Присъда № 260037/13.07.2021 г., постановена по НЧХД № 941/2020 година по описа на Районен съд-Хасково, с която подсъдимата С. Г. Р. от гр.Х. е призната за виновна в това, че на 22.09.2020 година в гр.Х. причинила на Л. Б. Х. от гр.Х., лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а именно: порезни рани на първи, втори и трети пръсти на лявата ръка и две порезни рани на гърба на лявата длан, както и одраскване на шията – престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като по същото време и на същото място Л. Б. Х. отвърнал на подсъдимата С. Г. Р. със същата такава телесна повреда /порезни рани на левия крак/, поради което и на основание чл.130 ал.3 от НК и двамата са освободени от наказание, а по първоначалното обвинение – за това, че на Л. Б. Х. е била причинена и телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузни рани на лявата ръка и на първи, втори и трети пръсти на същата ръка, подсъдимата Р. е призната за невиновна и оправдана. Предявеният от Л. Б. Х. граждански иск – за обезщетяване на причинените му от деянието неимуществени вреди /болки и страдания/ е уважен частично – за сумата 300 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяването на иска /05.10.2020 г./ до окончателното й изплащане, като същият иск да пълния му предявен размер от 2 500 лева като неоснователен е отхвърлен. В тежест на подсъдимата са възложени 1 направените от бюджета на Районен съд-Хасково деловодни разходи, както и дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С въззивната жалба тъжителят атакува тази част от присъдата, с която съдът е приложил института на чл.130 ал.3 от НК и е освободил както подсъдимата, така и него, от наказание за взаимно причинени и идентични по характер телесни увреждания. Поддържа се в жалбата, че за да приеме факта на нанасяне на телесна повреда на подсъдимата от страна на тъжителя съдът се е основал единствено и само на дадените от Р. обяснения за предприето спрямо нея агресивно поведение, след като тя самата възприела поведението на Х. като такова и нанесла удар върху тялото му с огледало. Тези обяснения обаче, се посочва в тъжбата, били изцяло в противоречие с показанията на свидетелите, които били очевидци на станалото и еднопосочно посочвали, че действията на Р. били изненадващи и непровокирани. Обясненията на подсъдимата не кореспондирали и с вида на установените телесни повреди върху тялото на тъжителя, което допълнително оборвало тяхната истинност.

Затова искането в жалбата е атакуваната присъда да бъде отменена, подсъдимата да бъде призната за виновна по формулираното в тъжбата обвинение, като й бъде наложено наказание, а предявеният от Х. граждански иск бъде изцяло уважен.

Писмени възражения против жалбата не са депозирани.

В съдебното заседание повереникът на тъжителя поддържа изложените в жалбата доводи, които допълва с твърдения за невярност на фактите, съдържащи се в ангажираните от подсъдимата гласни доказателствени средства. Поддържат се исканията, формулирани в жалбата.

Защитникът на подсъдимата оспорва жалбата. Заявява, че постановената от първоинстанционния съд присъда е правилна, обоснована, а направените в нея фактически и правни изводи напълно кореспондиращи със събраните по делото доказателства. Поддържа в хода на съдебните прения, че съдът е извършил задълбочен и прецизен анализ на доказателствените източници, като обясненията на подсъдимата обсъдил в съвкупност с представеното от свидетелите, посочени от обвинението, а последните били категорични и ясни по въпроса, че непосредствено след стореното от Р. подсъдимият се е отправил към жилището й, блъснал остъклената дървена врата, счупил стъклата на същата и така причинил установените върху тялото на подсъдимата порезни наранявания. Косвените по вида си показания на тези свидетели, които пресъздавали разказаното им от Р., не били в явно противоречие с представеното от очевидците, затова и крайните изводи на съда почивали на цялостна и аргументирана оценка на доказателствата, твърди още повереникът. Така аргументирано, искането на повереника е присъдата да бъде потвърдена.

Такова искане отправя и подсъдимата, която акцентира на това, че поведението й спрямо тъжителя е било провокирано – от действията му непосредствено преди инкриминираното деяние, насочени към собственото й имущество, които тя оценя като ескалация на предходни конфликти. С категоричната си позиция, че тъжителят й е нанесъл телесна повреда, тя моли присъдата да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната 2 присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на Л. Б. Х. от гр.Х., в която са изложени обстоятелства, сочещи на извършено от подсъдимата С. Г. Р. престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за каквото същата е била предадена на съд. В хода на проведеното пред първоинстанционния съд съдебното следствие са били събрани всички посочени от страните и допуснати от съда доказателства, като при осъществената процесуална дейност нарушения на закона не се констатират – гарантирано е било в пълна степен правото на страните да участват в събирането на доказателствата и да правят искания в подкрепа на своята теза. Служебно положените от съда усилия за събиране и проверка на доказателства по делото са допринесли за разкриването на обективната истина в пределите на очертания от частната тъжба предмет на доказване и при съблюдаване на установените в чл.12 и чл.13 от НПК стандарти. Направените от съда фактически изводи са били базирани на доказателствен материал, събран по надлежния процесуален ред и след законосъобразно приложени доказателствени способи, при чиято реализация правата на страните също са били обезпечени. Съобразителната част на съдебния акт е пълноценна, отговаряща на изискването на пълнота на фактическата и правна аргументираност и съдържаща отговор на всички постановени от страните въпроси, в това число на тези, които тъжителят и повереникът поставят във въззивната жалба, за да обосновават поддържания довод за неправилност.

Така събраният от първоинстанционния съд доказателствен материал, допълнен чрез показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели, установява следната фактическа обстановка: Към месец септември на 2020 година частният тъжител Л.Х. и подсъдимата С.Р. живеели в гр.Х. Те се познавали, отношенията им били обтегнати по повод ползването от Р. на част от недвижим имот /жилищна сграда и дворно място/, който семейството на Х. считал за собствен. Р. обитавала втория етаж от въпросната жилищната сграда, намираща се в гр.Х., ул.“Б.“ № *. Ползването на имота са основавало на сключен между нея и сина на свидетеля С.М. договор за наем. Със съгласието на наемодателя в дворното място подсъдимата била разположила градинско обзавеждане. Свои мебели била поставила и в участъка от двора, който се намирал непосредствено до първия етаж на сградата, а върху тях била окачила декоративни предмети, както и старо огледало. Първият етаж от сградата бил необитаем. Тъжителят и неговото семейство посещавали имота инцидентно – организирали там семейни събирания, оставяли вещи на склад, включително автомобил, който заел част от дворното пространство. При едно такова посещение, станало на 05.05.2020 година, между Л.Х. и подсъдимата се разразил пореден конфликт, отново свързан с обитаването на къщата и прилежащия й терен.

На инкриминираната дата – 22.09.2020 година, роднини на частния тъжител решили да проведат семейно тържество в двора на ул.“Б.“ № *. Така около 19,30 часа там отишли Л.Х., съпругата му Е. П. И., майка му Л. Б. Х., брат му Б. Б. Х., двете му ненавършили пълнолетие деца, а също В. М. Ю.

/първа братовчедка на тъжителя/ и Н. Ф. Е. /сестра на Л. Х. и леля на тъжителя/. Семейството било посрещнато от майката на подсъдимата – 3 свид.Т. Р., която в момента на пристигането на празнуващите се намирала в двора със своя приятелка. Т. Р. отстъпила градинския район и намиращото се там обзавеждане на семейната компания, качила се на втория етаж, а не след дълго напуснала имота. Още с идването си присъстващите на събирането изразили недоволство от наличието на охранителна камера, чийто ъгъл на заснемане променили, навеждайки устройството надолу с цел да не бъдат записвани. По време на семейната сбирка подсъдимата се намирала в обитаваното от нея жилище – втория етаж от сградата, заедно с по-малката си дъщеря. В даден момент разговорът между тъжителя и неговите роднини обичайно преминал към темата за ползването на „семейния им имот“ и начина, по който Р. го била уредила, като изказванията били в явно негативна светлина. Намиращата се на втория етаж подсъдима възприела разговора, както и този, който свидетелката Н. Е., малката й дъщеря /М. М. К./ и частният тъжител провели в момента, в който празнуващите решили да се оттеглят и се отправили към изхода на двора. Това се случило около 23,00 часа, когато първи от компанията се отделили Л.Х., леля му Н. Е. и братовчедка му М. К. и се спрели до обособеното в двора предверие с форма на тунел, водещо към вътрешността на сградата. Свидетелката Н. Е. отново изрекла недоволство от поставените на мястото „гардеробчета, шкафчета“, поставени от „квартирантката“ и заявила, че те трябва да бъдат премахнати, защото засенчват първия етаж. Още отпреди тъжителят споделял същото мнение, а и със съпругата му често били обсъждали, че поставените от Р.

„джиджавки, джунджории“ трябва да бъдат отстранени, защото наемателката „нямала право да си украсява“. Повлиян от тези негативни настроения към Р., споделяни и от неговите роднини, тъжителят започнал да побутва поставените мебели и да премахва окачените на тях декоративните елементи, които свалял от местата им. Започнал да рита и саксиите с цветя, свалил и огледалото, което висяло на стената, след което го сложил върху наблизо поставена маса. Междувременно към него се приближил и свидетелят Б. Х., който също споделял отношението на брат си към подсъдимата и затова одобрил поведението му, а не се опитал да го възпре. Подсъдимата Р. чувала както казаното от тъжителя и неговите роднини, така и шума от действията, насочени към собствените й вещи. Ядосана от тях, тя тръгнала към предверието /тунел/, а когато стигнала и видяла резултата от стореното, се обърнала към всички с въпроса „Какво правите, защо трошите“. Вместо отговор, последвала реплика от свидетеля Б. Х., с която Р. била подканена да не се меси в действията им. Последвала и размяна на обиди и словесни противопоставяния, в хода на които подсъдимата взела поставеното на масата огледало и го насочила към тъжителя с думите „Трошете, след като искате, трошете всички“. В момента, в който тъжителят вдигнал леко лявата си ръка, за да се предпази, Р. му нанесла удар с огледалото, което насочила към областта на главата. Стъклената част на огледалото се строшила, удряйки се в ръката на тъжителя, а рамката, преминавайки над главата, се установила върху раменете му. Части от стъклените елементи попаднали върху първи, втори и трети пръсти на лявата ръка на тъжителя, както и върху гърба на лявата му длан, а други върху шията му. Веднага след това Р. се отправила към втория етаж, затворила първата входна врата, която не заключила и влязла в ползваната от нея жилищна част, на чийто вход имало дървена врата с няколко стъклени елемента /прозорчета/. Шокиран от нанесения му удар, 4 тъжителят първоначално не помръднал, но само секунди по-късно побягнал към жилището на подсъдимата, накъдето се отправила и съпругата му Е. И., а след това и свидетелите Б. Х. и Л. Х.. Искайки да потърси сметка за стореното от подсъдимата, тъжителят блъскал и ритал остъклената врата, в резултат на което някои от стъклените й части се счупили и попаднали върху левия крак на подсъдимата, която в този момент се опитвала да препятства нахлуването в жилището й. С думите „Излез, излез“ тъжителят продължил да удря с ръка вратата, като повредил и дървената конструкция. Едва когато на втория етаж се качила и свидетелката Л. Х. и заедно със сина си - свидетелят Б. Х., увещали тъжителя да преустанови действията си, той се отдръпнал от вратата. Тогава подсъдимата взела у себе си дълъг предмет /шиш/, отворила вратата и го насочила към присъстващите там Х.и. С предмета докоснала ръката на свидетеля Б. Х., а след това хвърлила върху стълбищната площадка пълни с минерална вода бутилки. Тъжителят и останалите напуснали етажа и се установили на двора, където изчакали пристигането на полицейските служители и екип на спешна помощ. Последният бил извикан на спешен телефон 112 за оказване на медицинска помощ на свидетелката Н. Е., която се почувствала зле заради високо кръвно налягане. Полицейският екип бил изпратен след обаждане от роднините на тъжителя, които описали възникналия между тях и подсъдимата сблъсък.