Решение № 3 от 13.01.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Кюстендил , 13.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Калин К. Василев

Надя С. Георгиева

Секретар:

Любка Е. Николова

Прокурор: Костадин Павлов Босачки (ОПКюстендил) като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201500600476 по описа за 2020 година Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу Присъда № 32/28.07.2020 г. на КнРС, постановена по НОХД № 694/2020 г. по описа на този съд, с която подсъдимия Т. П. Б., ЕГН **********, от гр.

Кюстендил е признат за виновен в извършването на престъпления по чл.355 ал.2 във вр. с ал.

1 и при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

С протеста на КнРП се атакува само размера на наложеното наказание“лишаване от свобода“. Моли се за изменение на присъдата с увеличаване на неговия размер.

Във въззивната жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му адв.И.А., са релевирани подробни оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата и липса на мотиви, както и произнасяне от съда по всички възражения на защитата. Поддържа се допусната от районния съд материална незаконосъобразност на присъдата поради неприлагане на чл.9 ал.2 НК, както и обективна и субективна несъставомерност на обвинението, изразили се в неотносимост към подсъдимия на точка 14 от Приложение 5 от Заповед РД-01-371-30062020 на министъра на здравеопазването тъй като той не е заболяло лице, както и на чл.61 ал.1 ЗЗ, на което основание е издадена заповедта. Заповедта не е била обнародвана в ДВ и подсъдимият не е длъжен да я знае, а 1

Предписанието за поставяне под карантина въвежда задължения относно спазване на дистанция и лична хигиена с лицата, с които адресатът съжителства, се поддържа още в жалбата. Подсъдимият не е бил надлежно уведомен за наложената забрана да напуска жилището си, поради което липсва умисъл при напускане на жилището. На следващо място се сочи, че приложеното по делото предписание за карантина е нищожно поради липса на подпис от длъжностно лице, като в него не е и посочено, че на подсъдимия се забранява да напуска жилището си и е нищожно като издадено от некомпетентен орган съгласно § 22 от ПЗР на ЗЗ. В заключение се сочи, че обвинението противоречи и на чл.5 от КЗПЧОС, а със заповед на министъра на здравеопазването от 22.05.2020 г. задължителната карантина е отпаднала за водачите на товарни автомобили. Моли се за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна присъда. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

Прокурорът оспорва жалбата като неоснователна и поддържа протеста на КнРП, като изразява становище за потвърждаване на присъдата на КнРС като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия адв.И.А. поддържа жалбата и допълнителните съображения към нея и оспорва протеста, със становище за отмяна на осъдителната и постановяване на нова оправдателна присъда.

Подсъдимият в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника си и заяви, че той и съпругата му отново са безработни, има малко дете и от време на време работи в същата фирма.

В последната си дума подсъдимият поиска да бъде оневинен, защото няма откъде да плати тези пари.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му по чл.313 и сл.НПК правомощия, намери въззивната жалба и протеста за допустими като подадени в законовия срок и от надлежни страни и прие от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната присъда подсъдимия Т. П. Б., ЕГН **********, от гр. Кюстендил е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.355 ал.2 във вр. с ал. 1 НК – за това, че на 7.05.2020 . в гр.Кюстендил е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по хората – коронавирусна инфекция „КОВИД 19“, въведени на територията на Р България със Заповед № РД-1-183/6.04.2020 г. на министъра на здравеопазването на Р България - като лице, поставено под карантина с предписание № 200505/082917 от 5.05.2020 г. на РЗИ –Благоевград , не е изпълнил задължението си да не напуска мястото за настаняване, намиращо се в гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6, в което е посочил, че ще пребивава и където е карантиниран за посочения в предписанието срок от 14 2 дни, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със смъртни случаи и при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години и наказание „глоба“ в размер на 10 000 лв.

Районният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото в съответствие с всички събрани доказателства по делото, която с отделни детайли ще се допълни в настоящото решение..

Подсъдимият Т. П. Б., ЕГН ********** е неосъждан/реабилитиран/. Той е семеен, с две деца, родени съответно през 2008 г. и през 2016 г.

Не се спори, че на 11.03.2020 г.Световната здравна организация/СЗО/ обяви текуща пандемия от коронавирусна инфекция „Ковид 19“ поради бързо лавинообразно нарастване на регистрираните случаи на заболяването в световен мащаб. Към този момент е известно, че Ковид 19 е остро респираторно заболяване, визникнало в Китай в края на 2019 г., което може да причини сериозно увреждане на белите дробове с възможен летален изход.

Първият случай на това заболяване в Р България беше регистриран на 8.03.2020 г., а първият смъртен случай – на 11.03.2020 г.

Тези обстоятелства послужили като основание на Народното събрание да обяви извънредно положение в страната, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. с Решение на НС от 13.03.2020 г./обн.ДВ бр.22/13.03.2020 г./. Впоследствие срока на извънредното положение беше удължен до 13.05.2020 г.

Възложено било на Министерския съвет на Р България да предприеме всички необходими мерки за овладяване на новото и не много познато заболяване във връзка с обявената пандемия.

Съгласно правомощията на министъра на здравеопазването, визирани в чл.63 ал.1,3,5,6 и 7 от Закона за здравето, той издал една поредица от заповеди за въвеждане на различни противоепидемични мерки, действащи на територията на страната за периода на извънредното положение 13.03-13.05.2020 г.

С една от тези заповеди – Заповед № РД-01-183/6.04.2020 г., представена по делото във въззивното производство - били въведени противоепидемични мерки, сред които в т.ІІ-1 от нея - и поставяне под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване/ в което лицето е посочило, че ще пребивава/ на всички лица, които влизат на територията на Р България. Във връзка с тази мярка в т.ІІ-8 от заповедта било въведено задължение за всички лица, поставени под карантина, да не напускат домовете си или мястото на настаняване, в което са посочили, че ще пребивават.

Изключение от това задължение било допуснато в сочените в т.ІІІ-3 от заповедта случаи за водачите на тежкотоварни автомобили български граждани, за които било разрешено по време на карантинния период, с цел извършване или приключване на международен превоз, да преминат транзитно през територията на Р България, да се намират в кабината на товарния автомобил, да извършват товаро-разтоварни дейности и да напуснат територията на страната преди да е изтекъл карантинния период.

От Трудов договор № 22/16.01.2020 г./ на л.39 от делото на КнРС/ е видно, че между подсъдимия Б., в качеството му на служител и „Веге груп“ООД, в качеството на работодател е сключен този безсрочен трудов договор, като подсъдимият е приел да изпълнява длъжността“шофьор“ на товарен автомобил с международни превози с размер на трудовото възнаграждение от 610 лв. и 0,6% за всяка година трудов стаж върху него.

От представената на л.40 от делото на КнРС препоръка от работодателя на подсъдимия 3 се установява, че подсъдимият е дисциплиниран, работи концентрирано, съобразява се с фирмените стандарти и поддържа в изрядно състояние поверения му автомобил. Той показва много добро представяне на фирмата пред търговските й партньори и външни клиенти. Оценен е от фирмата като изключително честен и лоялен служител.

На 29.04.2020 г. подсъдимият като шофьор на товарен автомобил за международни курсове влязъл на територията на Р България от Р Гърция през ГКПП – Кулата. В изпълнение на Заповед № РД-01-183/6.04.2020 г. на министъра на здравеопазването инспектор от РЗИ – Благоевград връчил на подсъдимия при влизането му в страната предписание № 200429/045053, с което подсъдимият бил поставен под карантина, считано от 29.04.2020 г. на посочено от него място на пребиваване – гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6. В предписанието са вписани задълженията на карантинираното лице и наказателната отговорност, която носи, при нарушаване на наложената му карантина, като са изброени изключенията от това задължение съгласно т.ІІІ-3 от заповедта. Това предписание било надлежно връчено на подсъдимия, което обстоятелство подсъдимият удостоверил с подписа си.

Възползвайки се от изключенията в т.ІІІ-3 от заповедта, подсъдимият Б. на 4.05.2020 г. напуснал Р България пред ГКПП“Кулата“, като управлявал товарен автомобил –влекач марка“***“ с рег.№ *** и ремарке марка“***“ с рег. № ***. На следващия ден 5.05.2020 г. той се върнал отново в Р България през същото ГКПП и управлявайки същото МПС. При влизането в Р България отново на подсъдимия било връчено ново предписание № 200505/082917, изготвено от инспектор на РЗИ-Благоевград / на л.19 от ДП/. В предписанието е посочена началната дата на карантината – 5.05.2020 г. за 14-дневен срок и адреса, на който лицето се поставя под карантина - гр. Кюстендил, ул.“***“ № 6. При предявяване на двете предписания на подсъдимия във въззивното производство той заяви, че подписа на тях е негов. В края на предписанието, непосредствено преди положения подпис на подсъдимия е записано, че му е известна наказателната отговорност по чл.355 НК за неизпълнение на предписанието.

Следва да се посочи, че преди двете посочени предписания в ДП са представени и предходни предписания за поставяне на подсъдимия под карантина за периоди 17.04.-1.05 2020 г. поради идването му от Р Гърция, от 28.03.2020 г. поради пристигането му в България от Румъния, от 21.04.2020 г., като на тези предписания е отбелязван адреса за поставяне под карантина и един от адресите на тези предписания е бил адреса на дружеството в гр.София.

Въпреки наложената карантина с последното предписание подсъдимият Б. на 7.05.2020 г. отишъл в сградата на сектор“Пътна полиция“ към ОД МВР – Кюстендил, на гише за регистрация и технически контрол на пътните превозни средства. В това време на работа на “Работно място 1-регистрация“ била свидетелката Р. В.. Пред нея подсъдимият заявил, че желае да му бъде извършена административна услуга – прекратяване регистрацията на МПС. Заявлението за извършване на услугата е приложено на л. 31 от ДП. Св.В. удостоверила самоличността на подсъдимия и приела необходимите документи за МПС, които предала впоследствие на св. Д.Д.в, изпълняващ ръководна длъжност в сектор“Пътна полиция“ и отговарял за регистрацията, административно-наказателната дейност и квалификацията на водачите. Св.Д. извършил проверка в информационните масиви на МВР и установил, че подсъдимият Б. е лице, постановено в 14-дневна карантина поради пристигането му от рискова дестинация извън страната.

За случая св.Д. уведомил компетентните служители от РУ – Кюстендил при ОД МВР, които пристигнали на място и съставили и връчили на подсъдимия Протокол за предупреждение/ вж л.30 от ДП/. В него е отразено, че лицето е предупредено да спазва противоепидемичните мерки в Р България, като не напуска адреса, който е посочило за изтърпяване на наложената му карантина.

Тази фактическа обстановка, с допълнените в настоящото решение отделни нейни детайли, е възприета от районния съд въз основа на изцяло кредитираните от този съд писмени и гласни доказателства. Районният съд е кредитирал изцяло тези доказателства и 4 законосъобразно е приел, че те в тяхната цялост те очертават така възприетите фактически положения. Показанията на свидетелите Д.Д. и Р. В., св. В.Б. – съпруга на подсъдимия, писмените доказателства – предписанията за поставяне под карантина, съставения предупредителен протокол, копието от заявление за административна услуга, трудовия договор на подсъдимия, препоръката от работодателя му и справката за съдимост са непротиворечиви. Те взаимно се допълват и законосъобразно им е даден цялостен кредит на доверие от районния съд.

Разпечатката съдържа 39 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84615889-9df3-460e-b53c-d17b45ac9947