Присъда № 17 от 05.12.2023, Районен съд - Карнобат

МОТИВИ към Присъда №17 oт 05.12.2023 г. по НЧХД № 230/2023 г. по описа на КРС, IV състав

Внесена е в съда тъжба от Й. С. Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес в ************* чрез пълномощника му адв. Д. В. срещу М. А. А., с постоянен адрес в ************* за това, че на 22.01.2023 г. пред дома на тъжителя в с. Д. крещял, че ще го намери в къра, където пасе овцете си и с братята си ще го убият, в кръв ще го оставят, нито жив, нито умрял, а впоследствие, опитвайки се да го избута към дерето в реката, твърдял, че ще го хвърли като убито куче - престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

Със същата тъжба Й. С. Д. е повдигнал обвинение срещу М. А. А. за това, че на 22.01.2023 г. пред дома на тъжителя в с. Д. взел едно голямо дърво, дълго около метър и половина от струпаните пред оградата на къщата на Д. и нанесъл на последния удар в лявата част на главата, с което причинил на последния лека телесна повреда, изразяваща се в: разкъсна контузна рана в лявата фротопариентална област на главата тип скалп, с което му е причинено разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

С тъжбата е повдигнато обвинение и за извършено от М. А. А. деяние по чл. 146, ал. 1 от НК, а именно за това, че на 22.01.2023 г. пред дома на Й. С. Д. в с. Д. е казал нещо унизително за честта и достойнството на последния в негово и на майка му присъствие, а именно думите “педераст“ и „боклук“, като с тези изрази го обидил– престъпление по чл.

146, ал. 1 от НК.

С тъжбата Й. С. Д. е предявил срещу подсъдимия М. А. А. граждански искове общо за сумата от 3 007, 83 лева, или както следва:

- сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинен на тъжителя стрес и страх за здравето и живота му вследствие отправената закана, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 22.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, нарушаване на честта и достойнството на тъжителя, стрес и неудобство, вследствие нанесената обида, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 22.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 1000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес вследствие нанесената лека телесна повреда - разкъсна контузна рана на главата, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 22.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

- сумата от 507,83 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие направените от тъжителя разходи за прегледи, пътувания и закупуване на лекарства във връзка с нанесената му телесна повреда, ведно със законната лихва от момента на увреждането – 22.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;

По делото с а приети за съвместно разглеждане предявените заедно с тъжбата граждански искове. Частният тъжител е конституиран и като граждански ищец.

В съдебно заседание частният тъжител се явява лично и представлява от своя повереник адв. В.. Както частният тъжител, така и неговият повереник поддържат подадената тъжба и предявените с нея граждански искове, като считат, че същите са доказани по несъмнен начин с оглед събраните по делото доказателства.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. М. К. счита, че обвинението не е доказано и моли подзащитният й да бъде оправдан. По същите съображения счита, че следва да бъдат отхвърлени и предявените ведно с тъжбата граждански искове. По конкретно се 1 сочи, че нанесеният от подсъдимия удар на тъжителя е в резултат на неизбежна отбрана, тъй като А. се е отбранявал срещу непосредственото нападение от страна на Д., което изключвало вината на подсъдимия, а за невиновно деяние не се носела гражданска отговорност. По отношение на повдигнатото обвинение за нанесена обида сочи, че подсъдимият не е изразил отрицателно мнение спрямо личността на тъжителя, а е проявил неучтивост и неспазване на правилата за благоприличие, което произтичало от недостатъчните му образованост и възпитание. Липсвали доказателства и за това, че подсъдимият е претърпял неудобство във връзка с отправената обида. По отношение заканата с престъпление се сочи, че последната не е била от естество да възбуди основателен страх у тъжителя, тъй като самият той сочел, че не се е чувствал застрашен и не се е движел с придружител. Поради това деянието било несъставомерно и не следвала от него да бъде ангажирана и гражданската отговорност на извършителя. Твърди се, че и искът за имуществени вреди бил неоснователен, тъй като тъжителят самоволно е напуснал болничното заведение, където му бил предложен преглед и лечение и заплатил претендираната стойност за медицински услуги в резултат на личния си възглед, поради което последните нямало как да се възложат в тежест на подсъдимия.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М. А. А. е роден на ************* г. в гр. Карнобат, на 34 години, български гражданин от ромски произход, неосъждан /реабилитиран/, неженен, с основно образование, без трудов договор, постоянен адрес в с. Д., общ. Карнобат Подсъдимият и тъжителят се познавали от дълго време, тъй като учели заедно и подс.

А. често извършвал работа срещу заплащане в дома на Й. Д. и неговата майка – С. Д.а, находящ се в с. Д., като често помагал и в отглеждането на животните на тъжителя, за които последният се грижел по занятие.

На 22.01.2023 г. в диапазона около 08,00-09,00 часа пред дома на тъжителя Й. Д. и майка му свид. Д.а в с.Д. отишъл сина подс. М. А. – А. М. П., който бил изпратен от баща си да поиска от тъжителя 10 лв., които според подсъдимия А. му дължали с оглед доставена от него ламарина с размер 2м. на 1м. Тъй като тъжителят отказал на детето да му даде парите, то се върнало при баща си, който го чакал на центъра на селото, за да купи храна за останалите си три деца. След това към 09,00 часа подс. А. заедно с малолетното си дете отишли до дома на тъжителя, който си обул ботушите и излязъл на улицата. Щом се срещнали, страните започнали да се карат по повод въпросната ламарина, като подс. А. претендирал тя да му бъде заплатена, тъй като я бил донесъл от махалата, а Й. Д. настоявал, че подсъдимият я бил откраднал предния ден от собствения му двор и сега се опитвал да му я препродаде. По време на скандала подс. А. казал на тъжителя, че ще го убие, че като отправял заплахи и спрямо животните на Д. и го нарекъл „педераст“ и „боклук“. Майката на Д., с която последният живеел, чула за разразилия се скандал и излязла пред дома им като дала на М. А. 10 лева и го помолила да си отива. В този момент подс. А. се обърнал, за да си тръгва с детето, същевременно Д. го настигнал и се противопоставил, като поискал А. да върне парите на майка му, след което А. взел едно дърво от струпаните пред портата на двора пред къщата и ударил с него тъжителя в предната част на главата, от което на последния му потекла кръв. След удара подсъдимият започнал да бута Й. Д. към дерето на реката пред къщата в с. Д., но в един момент преустановил поведението си, взел детето си и избягал. Майката на Д. се обадила на тел.112, тъй като от главата на Д. текнала много кръв.

На място дошла линейка и Й. Д. бил откаран в МБАЛ „Сърце и мозък -гр.Бургас. Д. бил получил разкъсно контузна рана в лява фронтопариетална област тип скалп, която била обработена хирургично със стерилна превръзка. На Д. е била предложена хоспитализация и компютърна томография /КТ/ на главен мозък, но същият отказал. След извършения 2 преглед, Д. се върнал в дома си, тъй като нямало кой да се грижи за животните му. На 24.01.2923г. същият бил освидетелстван от съдебен лекар, за което му било издадено съдебномедицинско удостоверение №31/2023г. от 24.01.2023г. от Отделение по съдебна медицина при УБМАЛ-АД-гр.Бургас. При прегледа на Д. били установени: разкъсноконтузна рана на главата, обработена хирургично; кръвонасядане по горен ляв клепач; оток по клепачите на ляво око с леко притворена очна цепка и главоболие. Получените наранявания отговаряли да са получени по време и начин, както се съобщавало от пострадалия, от действието на твърди тъпи предмети, като такъв предмет можело да е и съобщеното от пострадалия дърво.

Във връзка със случилото се пострадалият подал жалба и до РП-Бургас, ТО Карнобат.

Била образувана прокурорска преписка вх.№ 1234/2023г. по описа на БРП, Териториално отделение-гр.Карнобат /ТОК-56/2023г./. В хода на извършената проверка било прието, че данните от проверявания случай не разкриват белезите на престъпление от общ характер, поради което бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, като отказът бил потвърден с Постановление от 12.06.2023 г. на Окръжна прокуратура – Бургас. След постановения отказ за образуване на досъдебно производство и в срока по чл. 50 от НПК пострадалият подал тъжба в съда.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства - показания на разпитаните свидетели С. Д.а Д.а, Г. Д.

А., от обясненията на подсъдимия А. /частично/, заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № 31/2023 г. (л. 23), заверено копие на лист за преглед на пациент от 22.01.2023 г. с час на постъпване 11:21 ч. и на напускане 11:41 ч. от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД, медицинско направление за консултация с неврохирург от 25.01.2023 г.; медицинско свидетелство за образно диагностично изследване от отделение по образна диагностика от 25.01.2023 г., фискални бонове от преглед от 22.01.23 г. от 11.35 ч. в „Сърце и мозък“ ЕАД МБАЛ, преглед при хирург, закупени лекарства и билети за пътуване (л. 15), данъчна фактура от УМБАЛ Бургас АД; билети за пътуване и фото услуги – касови бонове (л. 20);

Постановление на БРП ТО Карнобат от 28.03.2023 г. за отказ да се образува ДП, потвърдено с постановление от 12.06.2023 г. на БОП (л. 43-46), справка за съдимост на подс. А., справка от РЦ 112-Бургас с регистрирани повиквания на 20.01.2023 г. и на 22.01.2023 г. (л. 63-64); прокурорска преписка № 1234/2023 г. по описа на БРП, ТО Карнобат (л. 67-140 вкл.) По отношение на показанията на свид. С. Д.а, съдът намира, че същите следва да се анализират в светлината на връзката й с частния тъжител, а именно – на майка и син, но същите кореспондират по съставомерните факти с приложените по делото писмени доказателства, както и с изисканата справка от тел. 112, така и частично с обясненията на подсъдимия, поради което независимо от заинтересоваността й от изхода на процеса съдът ги кредитира. Като очевидец на събитията свид. Д.а излага факти, които съответстват на изложеното в тъжбата, а именно относно мястото на инцидента, времето, когато се е случило всичко – 22.01.2023 г. около 9 ч. сутринта , поводът за разразилия се скандал, относно автора на инкриминираното деяние - подсъдимият, къде и с какво свидетелката е видяла подсъдимият да удря пострадалия, познанството между подсъдимия и тъжителя, оказаната м у медицинска помощ, откарването му и завръщането му от болничното заведение, възстановяването му след нанесената травма. Показанията на разпитания свидетел съдът оценя като обективни, о т н о с и т е л н о последователни, вътрешнонепротиворечиви и логични. Съдът намира, че по останалите факти не се откриват противоречия доколкото изминалото време е притъпило остротата на спомените, но все пак те са с необходимата конкретност и точност. От показанията на свид. Д.а съдът установи и съдържанието на обидните изрази,

В показанията на свид. Г. А. също се съдържат факти, които кореспондират с 3 изложеното в тъжбата, а именно – че е било на лице сбиване между Й. и подс. А., като поводът бил “някаква ламарина”, за която майката на тъжителя дала пари на подсъдимия.

Въпреки че нейните показания н е се отличават с особена информативна съдържателност, представлявайки преразказ на това, каквото е чула от останалите хора в селото , съдът не намира основание да не ги кредитира с доверие, с оглед развилата се ситуация в малко населено място и предвид обстоятелството, че този свидетел е незаинтересован.