Решение № 1546 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1546 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300501454 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Н. Я. П., ЕГН **********, от град А., обл. Пловдивска, ул. „***, подадена чрез пълномощника й по делото адвокат В. Д., против решение № 113/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 2219/2022 г., по описа на Районен съд-А. във фазата на извършване на съдебната делба, с което е отхвърлена възлагателната претенцията на жалбоподателката по чл.349, ал.2 от ГПК и са изнесени на публична продан като неподеляеми следните недвижими имоти, допуснати до делба между жалбоподателката Н. Я. П., ЕГН ********** и съделителите З. Я. И. , ЕГН:

********** и Г. Я. М. , ЕГН: **********, а именно:1. ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Т., общ. А., обл. Пловдив, одобрени със Заповед № 300-5-33/15.05.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ: 383 кв. м., ведно с построените в него: СГРАДА с идентификатор *** , застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ: 15 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор *** , застроена площ: 42 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ: 9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна (пазарната стойност на имота е 42 970 лева);

2. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.А., обл.Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5- 33/15.05.2004г. на ИД 1 на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Т., местност „Бяла вода“, с площ от 5220 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 123057, при съседи: ***, ***, *** и ***; 3. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.А., обл.Пловдив по КККР, одобрени със Заповед № 300-5- 33/15.05.2004г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с.Т., местност „Елан Тепе“, с площ от 432 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 187057, при съседи: ***, ***, ***,

*** и *** .

Във въззивната жалба се поддържа, че решението на районния съд е неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила, уреждащи извършването на делбата. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение от въззивния съд,с което да се извърши делба между съделителите на процесните недвижими имоти, като в дял на жалбоподателката се постави ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Т., общ. А., обл. Пловдив, а дяловете на останалите съделители бъдат уравнени с другите два имота и/или парично.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите З. Я. И. , ЕГН: ********** и Г. Я. М. , ЕГН:

**********.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

Производството по настоящето дело е по съдебна делба във фаза по извършването й, след като с влязло в сила решение № 220 от 15.05.2023г. е допуснато да се извърши съдебна делба между съделителите Н. Я. П., ЕГН **********; З. Я. И., ЕГН ********** и Г. Я. М., ЕГН **********, на следните недвижими имоти: 1. ПИ с идентификатор *** по КККР на с. Т., общ. А., обл. Пловдив, , ***3, площ: 383 кв. м., ведно с построените в него: СГРАДА с идентификатор *** , застроена площ: 55 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; СГРАДА с идентификатор ***, застроена площ: 15 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор *** , застроена площ: 42 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор *** , 2 застроена площ: 9 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.А., обл.Пловдив, местност „Бяла вода“, с площ от 5220 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива;

3. Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Т., общ.А., обл.Пловдив, местност „Елан Тепе“, с площ от 432кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята , при равни права от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, започва втората фаза, която има за цел да определи начина на ликвидиране на съсобствеността. При извършването на делбата съдът е длъжен да се подчини на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и да я извърши между посочените лица, на посочените имоти и при посочените квоти.

От доказателствата по делото е видно също,че страните по делото са сестри, като съсобствеността им върху делбените имоти е възникнала по силата на наследяване от починалите им родители Я.П.,починал на 24.11.1984г. и Мария Петрова, починала на 24.04.2018г.

От заключението на вещото лице Й. Й., по допуснатата и приета във въззивното производство СТЕ, е установено , че допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми съгласно изискванията на чл.19,ал.1,т.3 от ЗУТ и чл. 72 от ЗН.

В проведеното на 28.09.2023 г. първо съдебно заседание от втора фаза на съдебната делба от съделителката Н. П. е заявена възлагателна претенция по чл.349,ал.2 от ГПК досежно дворното място с къщата в с. Т., общ. А., обл.

Пловдив, , ***3. Съделителката е декларирала, че не притежава друг имот , а от показанията на разпитаните по делото свидетели С.П. и Х. П.-съпруг и дъщеря на ищцата, е установено по делото , че ищцата е живяла в имота от 1983г. до 1990г. , когато заедно със семейството й се установили да живеят в град А..

Въззивният съд намира , че няма основание да се съмнява , а следва напълно да кредитира депозираните свидетелски показания, като последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на доказване, при приложение разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Свидетелите имат пълни и преки впечатления за обстоятелствата, за които дават сведения, като показанията им са останали неопровергани по делото от насрещната страна.

При тези доказателства по делото с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел възлагателната претенция за неоснователна, тъй като макар съделителката Н. П. да е живяла в имота към момента на откриване на наследството от наследодателят Я.З.Т. - починал на 24.11.1984 г., то от 1990 г. същата не живее в имота , поради което не отговаря на изискването да е установила трайно фактическа състояние, продължително във времево отношение и използване на делбения недвижим имот по предназначение.Като е приел ,че не е налице тази предпоставка за възлагане и поради това, че страните не са ангажирали доказателства имотите да са 3 поделяеми , е извършил делбата им чрез изнасяне на публична продан.

Въззивният съд намира така изложените по същество мотиви от първоинстанционния за неправилни.

Съгласно нормите на Глава ХХІХ от част ІІІ на ГПК, касаещи втора фаза на съдебната делба, ликвидирането на съсобствеността се извършва чрез един от четирите предвидени в закона способа: 1./ чрез съставяне на разделителен протокол по чл. 350 ГПК и теглене на жребий по чл. 352 ГПК; 2/. чрез разпределение на съсобствените имоти между съделителите без теглене на жребий по чл. 353 ГПК, когато съставянето на дялове и теглене на жребий е невъзможно или много неудобно; 3./ чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 ГПК, когато се касае до неподеляем имот, който не може да бъде поставен в един от дяловете и 4./ чрез възлагане на имота по реда на чл.

349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, когато са налице условията на закона. Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата, в т. ч. дали те са предявили претенции за възлагане на жилищен имот. Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим по силата на чл. 34, ал. 2 ЗС. Публичната продан е допустима само в случай, че няма възможност всеки от съделителите да получи реален дял от делбената маса. В този смисъл изискването за неподеляемост по смисъла на чл. 348 ГПК, като условие за изнасяне на публична продан, се отнася до делбената маса в нейната цялост, а не до отделните обекти включени в нея. Делбената маса е поделяема, когато включва самостоятелни обекти за всеки съделител, без значение дали всеки обект по отделно е поделяем или неподеляем.

Основателността на искането на съделителя за възлагане на имота по чл. 349, ал.2 от ГПК изисква наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: 1/ допуснатият до делба недвижим имот да е наследствен, 2/ допуснатият до делба недвижим имот да е неподеляем, 3/ допуснатият до делба имот да отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище, 4/ към момента на откриване на наследството претендиращият съделител да е живял в имота и 5/ претендиращият съделител да не притежава друго жилище.

В настоящия казус процесния недвижим имот е жилищен, сънаследствен , неподеляем, претендиращият възлагане съделител е декларирал, че не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата и по делото не е установено противното.Съделителката Н. П. е живяла в имота от 1983г. до 1990 г., тоест и към момента на откриване на наследството от наследодателя на страните и техен баща Я.З.Т. - починал на 24.11.1984 г. В хипотеза , при която съделителят черпи права върху имота от 4 две или повече наследства , за да се приеме, че има право да получи имота в дял по реда на чл.349,ал.2 от ГПК е достатъчно да е живял в имота към момента на откриването на едно от тези наследства, ако този наследодател е общ и за останалите съделители, в който смисъл е даденото разрешение в т.9 на ТР №1/19.05.2004г. по тълк.д.№4/2004г. на ОСГК на ВКС.

Така установеното по делото обосновава извода за основателност на претенцията на съделителката Н. П. за възлагане на имота по реда на чл.349,ал.2 от ГПК, доколкото са налице всички законоизискуеми предпоставки затова, поради което в неин дял следва да се възложи делбения имот – дворно място с построената в него жилищна сграда. Останалите построени в дворното място сгради, са сгради на допълващо застрояване към сградата на основното застрояване /чл. , ал. 3 и чл. 41, ал. 1 от ЗУТ/, поради което не могат да се разпределя в самостоятелен дял, нито за уравнение на дяловете.

При възлагане на неподеляемия недвижим имот съдът уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. В случая са налице други делбени имоти, с които може да бъде преодоляно неравенството в дяловете на съделителите. Разнородността на имотите не е пречка за извършване на имотното уравняване, тъй като съделителите З. Я. И. и Г. Я. М. биха получили в реален дял същите тези имоти, които безспорно не са еднородни с възложения по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК имот, при евентуално извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК или чрез теглене на жребии.