Решение № 262768 от 05.11.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, .11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА И. при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12209/2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „К.А.“ ЕООД, *** срещу „И.А.“ ЕООД, *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД, след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214 ГПК, както следва:

1./ за заплащане на сумата от 2 268 лв., претендирана като обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане на имот № ****с 1 125 кг. слънчоглед с площ от 7, 500 дка в местност „Т.Г.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

2./ за заплащане на сумата от 12 179,

80 лв., претендирана като обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане на имот № ****с 12 700 кг. люцерна с площ от 12, 700 дка в местност „М.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

3./ за заплащане на сумата от 3 425 лв., претендирана като обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане на имот № ****с 3 150 кг. пшеница с площ от 10, 501 дка в местност „Е.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

4./ за заплащане на сумата от 4 860 лв., претендирана като обезщетение под формата на пропусната полза от неполучена и нереализирана био продукция, поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г., която би била получена през стопанската 2016/2017г. от засаждане на имот № ****с 4 500 кг. фий с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението;

В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на договор за аренда от 29.01.2013г. в писмена форма с нотариална заверка на подписите, „К.А.“ ЕООД, в качеството си арендатор е получил за обработка следните недвижими имоти: № ****с площ от 7, 500 дка в местност „Т.Г.“, имот № ****с площ от 12, 700 дка в местност „М.“, имот № ****с площ от 10, 501 дка в местност „Е.“ и имот № ****с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“ за срок от 6 стопански години.

С влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 14896/2015г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за установено в отношенията между страните по делото, че „К.А.“ ЕООД *** АГРО“ ЕООД са обвързани от правоотношение по договор за аренда от 29.01.2013г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Със същия съдебен акт е отменено извършеното вписване на разваляне на арендното правоотношение, извършено с акт № 62/15.04.2015г. на СВ – ***.

Поддържа се, че от деня на сключването на арендния договор, арендаторът е извършил агротехнически мероприятия във връзка със засаждането на имотите със слънчоглед, люцерна, пшеница и фий, очаквайки да получи приходи от продажбата на биологично сертифицирани продукти от контрагент от Гръцката република, с който е имал сключен договор.

В резултат на незаконосъобразното прекратяване на арендното правоотношение, ищецът е претърпял вреди под формата на пропусната полза от невъзможността да реализира биологично сертифицираните продукти - слънчоглед, люцерна, пшеница и фий в посочените количества през стопанската 2016/2017г., бидейки лишен от ползването на имотите, след приспадане на разходите за производство.

Изложеното е обусловило правният интерес от предявяване на осъдителни претенции в посочените размери.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „И.А.” ЕООД, не е депозирал отговор.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявените искове по основание и размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните, че на 29.01.2013г., е сключен договор за аренда в изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите, по силата на който арендодателят Ч.Д.е поел задължение да предостави на арендатора „К.А.“ ЕООД за срок от 6 години ползването на следните недвижими имоти: имот № ****с площ от 7, 500 дка, находящ се в местност „Т.Г.“, № ****с площ от 12 700 дка, местност „М.“, № ****с площ от 10, 501 дка, местност „Е.“ и № ****с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, всички в с. ****.

Безспорно е още, че арендодателят е предоставил за ползване на арендатора „К.А.“

ЕООД процесните ниви.

На

15.05.2015г. в СВ – гр. *** е вписано прекратяването на арендния договор от 29.01.2013г. по искане на „И.А.“ ЕООД, легитимиращ се като приобретател на имотите.

Не е спорно, че от посочената дата, арендаторът „К.А.“ ЕООД, е бил лишен от ползването на нивите.

С влязло на 16.02.2017г. в законна сила решение по гр.д. № 14896/2015г. по описа на Районен съд – Варна, е прието за установено между „К.А.“ ЕООД *** АГРО“ ЕООД съществуването на арендно правоотношение по договор за аренда на земеделска земя от 29.01.2013г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Извършеното с акт № 62/15.04.2015г. на Служба по вписвания – *** вписване на разваляне на арендното правоотношение, е отменено.

Съобразявайки така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че в срока на действие на валидния договор за аренда на процесните земеделски земи от 29.01.2013г., приобретателят на арендуваните обекти „И.А.“ ЕООД, заместил арендодателя по чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, е лишил арендатора „К.А.“ ЕООД от спокойното и безпрепятствано им ползването им в нарушение на чл. 4, ал.

2 от съглашението.

Тези факти са установени и във влязлото в законна сила съдебно решение № 6/15.02.2019г., постановено по т.д. № 93/2018г. по описа на Окръжен съд – Търговище, потвърдено с решение по в.т.д. № 356/2019г. на Апелативен съд – Варна, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 619/17.11.2020г. по т.д. № 74/2020г. на ВКС.

С първоинстанционното съдебно решение „И.А.“ ЕООД е осъдено да заплати на „К.А.“ ЕООД сумата от 11 365, 04 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., поради незаконосъобразно прекратяване на договор за аренда от 29.01.2013г., както следва: № ****с площ от 7, 500 дка, находящ се в местност „Т.Г.“, № ****с площ от 12 700 дка, местност „М.“, № ****с площ от 10, 501 дка, местност „Е.“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Искът е отхвърлен за разликата над присъдената сума до претендираната от 42 950 лв. в това число изцяло за пропуснатите ползи от имот № ****с площ от 2, 999 дка в местност „Л.“, тъй като твърденията на ищеца, че е засял имота с култура „фий“, са останали недоказани.

Ищцовото дружество е сертифицирано за биологично растениевъдство за изброени култури, включително за мека пшеница, слънчоглед, люцерна, фий и др. за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., видно от приобщения договор за контрол на сертификация съгласно Регламент (ЕО) 834/ 2007, сключен с „Кю Сертификейшън“

АД, както и сертификати за съответствие за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за изброени култури, поради което следва да се приеме, че площите за биоземеделие са били сертифицирани.

Арендуваните обекти са били включени в системата за контрол на биологичното производство и съответно изключени на 12.08.2015г. Извършвани са и агротехнически мероприятия.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водения от ищеца свидетел Г. А., земеделски производител установяват, че през стопанската 2016/2017г. имот в местност „Ментеше“ е следвало да се засее с люцерна, този в „Е.“ с мека пшеница, този в местност „Т.Г.“ със слънчоглед, а с фий в местност „Л.“, ако договорът за аренда не е бил прекратен, така както са били засаждане в предходни години. Продукцията от тези биологични култури е била предназначена за износ по повод търговските взаимоотношения между ищцвото дружество и гръцки контрагент. Имотите са одобрени за засаждане от контрагента на „К.А.“ ЕООД още през лятото на 2014г.

Документът, именуван „частен договор“ от 14.11.2014г. установява, че на посочената в него дата, „К.А.“

ЕООД е поел задължение да доставя всяка година до 2022г. на Йоанис Кацанос 200 хиляди кг. био животински фураж – смес от зърно и детелина срещу сумата от 0, 55 евро за килограм.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извод, че ако арендодателят беше изпълнил точно, в съответствие с чл. 4, ал. 2 от договора, то имуществото на кредитора „К.А.“ ЕООД, е могло да бъде увеличено, чрез реализиране на био продукция по договора за продажба, сключен с гръцки контрагент от 14.11.2014г.

По размера

В съдебно заседание, процесуалният представител на „И.А.“ ЕООД, не е в състояние да заяви какво е съотношението зърно – детелина, което е следвало да бъде предадено на гръцкия контрагент.

Съгласно заключението на първоначалната комплексна съдебно – счетоводна и техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в счетоводството на ищцовото дружество е отчетена обща себестойност на продукция, вкл. пшеница, люцерна, слънчоглед и др., добита от всички ползвани имоти от общо 4 462.685 дка, което сочи, че са извършени агротехнически мероприятия и са сторени разходи за производство през предходни стопански години. Данни в счетоводството за отглеждане на култура „фий“ не са налични.

От заключението изготвената КССчТЕ, неоспорена от страните се установява, че добивът от различните култури от имотите и реализираният приход за стопанската 2016/2017г., е както следва:

1./ слънчоглед от имот № ****от 1 дка би бил 280 кг/дка или 2 100 кг., а приходът 2 268 лв.;

2./ люцерна от имот № ****от 1 дка би бил 888 кг/дка или 11 277, 60 кг., а приходът 12 179 лв.;

3./ пшеница от имот № ****от 1 дка би бил 302 кг/дка или 3 171, 30 кг., а приходът – 3 425 лв.;

4./ фий от имот № ****от 1 дка би бил 1 500 кг/дка или 4 498 кг., а приходът 4 858, 38 лв.;

В случай, че културите са стандартни, то приходът от тях бил, както следва:

1./ от слънчоглед от имот № ****сумата от 714 лв.;

2./ от люцерна от имот № ****сумата от 2 292, 35 лв.;

3./ от пшеница от имот № ****сумата от 1 125, 70 лв.;

4./ фий от имот № ****сумата от 837, 32 лв.;

От допълнителното заключение на КССчАТЕ и разпита на експертите, неоспорено от страните и кредитирано от съда с изключение на отговора на въпрос № 2, на който експертът – агроном, е отговорил извън компетентността си, се установяват следните факти:

1./ люцерната е многогодишна култура, която след третата година повишава своя добив. Отглежда се до седмата година, тъй като добивът намалява, тя се разрежда и остава растението детелина;

2./ слънчогледът, предназначен за фураж, е едногодишна култура, който след третата година намалява добива си с 20 %. Може да бъде засаждан на едно и също място само две години;

3./ добивът от пшеница е висок до третата година, защото добивът им се намалява до 10 %;

4./ люцерната и детелината са многогодишни тревни смески. Макар и да са различни добивът от всяка една от тях е еднакъв;

Средната пазарна стойност на био – културите в България, е както следва:

Разпечатката съдържа 60 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/845fb68e-6e9b-480d-934e-12d1737cade0