Решение № 2961 от 06.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2961 гр. София, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100505164 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1946 от 12.03.2022 г. по гр.д. № 43906/2021 г. Софийски районен съд, 113 състав отхвърлил предявените от Д. А. К., ЕГН **********, срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СОФИЯ, искове с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за заплащане на сума в размер на 277.94 лева, представляваща главница за положен извънреден труд през месец септември 2018 г., и сума в размер на 300.96 лева, представляваща главница за положен извънреден труд през месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените суми от 27.07.2021 г. до окончателното им изплащане, и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 77.33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 27.07.2021 г., и сума в размер на 81 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 27.07.2021 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Д. А. К., който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на 1 материалния закон и необоснованост. Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът е изпълнил задължението си за компенсиране на положения от ищеца извънреден труд, след като е получил дължимия по чл.

187, ал. 5, т. 1 ЗМВР допълнителен платен годишен отпуск до размера, определен в чл. 198, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съдът не съобразил, че положеният от ищеца извънреден труд в работни дни бил 158 часа, а предвиденият в закона отпуск - 12 дни, т.е. 96 часа, при което оставали некомпенсирани 62 часа и в ЗМВР липсвала уредба как следва да се компенсира този труд. След като специалният ЗМВР не предвиждал справедливо компенсиране на положения извънреден труд през делнични дни в пълен размер, приложение следвало да намери КТ, съгласно чл. 262 от който извънредният труд се заплащал с допълнително възнаграждение, а размерът следвало да се определи по специалния ЗМВР. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове.

Претендира разноски, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.

Въззиваемата страна ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СОФИЯ не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

2

С исковата молба, и след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове – с правно основание чл. чл. 187, ал. 6 ЗМВР (в редакция ДВ бр.

81/2016 г.) вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за сумата 277.94 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през месец септември 2018 г., и за сумата 300.96 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през месец октомври 2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда на 27.07.2021 г. до окончателното плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 77.33 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за м. 09.2018 г. за периода от 01.11.2018 г. до 26.07.2021 г. вкл., и за сумата 81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за м. 10.2018 г. за периода от 01.12.2018 г. до 26.07.2021 г. вкл.

Не е било спорно, че в процесния период 01.09.2018 г. – 31.10.2018 г. страните са били обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността „разузнавач“ в група „Престъпления против собствеността“ към сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, за която длъжност е бил установен ненормиран работен ден. От приетото в първата инстанция заключение на ССЕ се установява, че общо положените часове извънреден труд от ищеца през 2018 г. възлизат на 233 часа, от които 75 часа – в почивни и празнични дни, и 158 часа – в работни дни. За труда в почивни и празнични дни ищецът е получил дължимото му се възнаграждение, а за труда в работни дни е бил компенсиран с 12 дни платен годишен отпуск.

Спорно между страните е дължи ли ответникът възнаграждение на ищеца за 26 часа извънреден труд в работни дни - за м. 09.2018 г., и за 36 часа – за м. 10.2018 г.

Съгласно ЗМВР в относимата му за спора редакция (ДВ бр. 81 от 2016 г.), брутното месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения – чл. 176 ЗМВР. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 30 часа 3 седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал. 1; Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период - чл. 187, ал. 3, изр.

3 ЗМВР. За държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – ал. 6. Според ал. 7, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.

Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. с ДВ бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.

При така очертаната нормативна уредба, и съобразно твърденията в исковата молба, че ищецът е работил на ненормиран работен ден, исковете са неоснователни. Установи се, че ищецът е получил възнаграждение за извънредния труд, положен от него в почивни и празнични дни, както и е бил 4 компенсиран за положените от него 233 часа извънреден труд в работни дни през 2018 г. с максималния размер платен годишен отпуск от 12 дни, предвиден в чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи, че регламентацията в ЗМВР относно работещите на ненормиран работен ден е сходна и дори по-благоприятна от предвидената такава в КТ.

Съгласно чл. 139а КТ, работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време – ал. 4; Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд – ал. 7; Чл. 263, ал. 1 КТ постановява, че за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който не може да е по-малък от 5 работни дни съгласно чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

За пълнота следва да се посочи, че дори ищецът да претендираше възнаграждение за извънреден труд в резултат превръщането на отработени часове нощен труд в дневен труд (за което няма твърдения и не се установява по делото), съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д.

№ 1/2020 г., ОСГК на ВКС, което е задължително за приложение от съдилищата, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

По делото се установи, че за положения извънреден труд ищецът, като работещ на ненормиран работен ден, е компенсиран по предвидения в специалния закон ред, поради което предявеният главен иск е неоснователен, съответно неоснователен е и акцесорният иск за лихви за забава.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско 5 възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност, съдът определя възнаграждение в размер на 50 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1946 от 12.03.2022 г., постановено по гр.д. № 43906/2021 г. на Софийски районен съд, 113 състав.

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, гр. Своге, кв. **** **, да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – СОФИЯ, гр. София, ул.

****, на основание чл. 78 ГПК сумата 50.00 лв. (петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6