Решение № 9577 от 06.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9577 гр. С, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П Н. А.А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110139551 по описа за 2021 година

Предявен е иск от М. А. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“В“ № 188, В. А.

Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 13, А. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, Т. З. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, З. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, кв.В, ул.“М И.ов“ № 15, З. Ж. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, Б. А. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“З С.“ № 16, и Р. К. А., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“Х Б“ № 20, насочен срещу И. Г. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9 и А. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б, ул.“В“ №...9, за признаване за установено по отношение на ответниците, че наследодателя на ищците - А Б. П, бивш жител на гр. Б, кв. В, починал на 16.03.1970 г. е бил собственик на към момента на образуване на ТКЗС - В през 1949 г., на нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Л“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В, Б Г и Г. Б. П, заявена за въстановяване с пореден №... от преписка по заявление вх.№ ... от 27.01.1992г. на Общинска Поземлена Комисия -гр, Б /понастоящем Общинска служба по земеделие „З“/, попадаща в имот с № ... по КВС с площ 1. 701 дка.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на А Б. П, бивш жител па град Б, починал на 16.03.1970 г. Сочи си, че ъс Заявление от 27.01.1992 г., подадено до Общинска поземлена Комисия - гр. Б са заявили за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти, притежавани от наследодателя им към момента на образуване на ТКЗС в гр.Б през 1949 г., вкл. и нива от 2.000 дка, находяща се в Б - с. В , местност „Л“.

Отбелязва се, че към момента на одържавяването на имота, А Б. П е бил собственик по наследство и давностно владение на процесната нива от 2.000 дка, находяща се в Б, с.В, местност „Л“, при съседи: улица, стопански двор на ТКЗС- В , Б Г и Г. Б. П. Според ищците, правото на собственост върху имота, пред поземлена комисия, те са установили с преписизвлечение от Емлячен регистър по декларация от наследодателя им от 1949 г., където имотът е описан с пореден №... и писмо с изх.№ 90 от 07.07.1953 г. на ТКЗС-В, Софийско.

Сочи се, че с Решение №.. от 28.09.1993г. на ОСЗГ- Б на ищците е възстановено, като 1 наследници на А Б. П, правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2.000 дка, находяща се в Б -с.В , местност ,Дюзище, заявена с пореден №... от горецитираното заявление, като имотът не е индивидуализиран с номер и граници/съседи, нито пък е издадена скица, поради което и процедурата по възстановяването на имота не е завършена.

Ищците твърдят, че при идентифицирането на имота от ОСЗГ -Б, е установено, че същия попада в имоти, възстановени по КВС на землище Б на Г. Б. П, който е брат на техния наследодател, както и че за имота има издадени нотариални актове за дарение, извършено от последния. С оглед на това, ОСЗГ-О К е издала Решение № .../22.10.2008г., с което е отказала възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Последното е обжалвано и обявено за нищожно като преписката е върната на ОСЗ-О К за ново произнасяне, при което с Решение № ...-1/02.07.2010 г. ОСЗ „О К“ е отменила Решение № .../22.10.2008 г., а с писмо изх. № ВС-24-148 от 04.08.2011 г., ОСЗ „О К“ ги е уведомила, че по отношение на имота е налице спор за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.

В тази насока се излагат съображения, че Г. Б. П, на чиито наследници е възстановен имота, е брат на наследодателя на ищците А Б. П, като всеки един от двамата Б е притежавал по 2.000 дка в землището на В- Б, местност „Л“, които имоти са граничили един с друг. Според ищците, Г. Б. П е продал 1.000 дка от имота си в м.„Л“ на трето лице , а в другите 1.000 дка е построил къща, като това са имоти : У ПИ ... и XIV-... , от кв. 9 по плана на В. Твърди се, че друг имот в местност„Лто“, Г. Б. П не е притежавал, поради което след разпореждането си с него, той не е имал право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

По така изложените съображения ищците поддържат, че към момента на образуване на ТКЗС в град Б през 1949 г., нива от 2.000 дка, находища се в землището на В- Б, местност «Л“. при съседи : улица, стопански двор на ТКЗС- В , Б Г и Г. Б. П, е била собственост на А Б. П.

В срока за отговор, такъв е депозиран от ответниците, които оспорват предявения иск.

В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че към момента на образуване на ТКЗС - с. В /около 1950 -1952 г./ имот от 4 дка. в местността „Л“, с. В е бил съсобствен на наследници на Б П Н, починал през 1936 г. и оставил трима наследници - А Б. П, роден 1901 г., Й Д Д, родена 1909 г. и Г. Б. П, роден 1921 г. Според ответниците, с договор за доброволна делба от 1 юли 1955 г., наследниците на Б П Н са си поделили доброволно оставените от него дворни места в с.В, като в дял на Г. Б. П е поставен недвижим имот дворно място, находящо се в с.В, Софийско, извън регулационния план на селото, в местността Л от около 4000 кв.м. Обясняват, че друг имот в местността „Л“ Б П не е притежавал.

Ответниците оспорват документа, от които ищците черпяп права, като твърдят, че емлячните регистри са официални документи, водени още от началото на 20-ти век при съответната община с подробни сведения за собственика, придобивното основание, вида, големината, предназначението и местоположението на полските имоти, като представения от ищците с исковата молба не е такъв. Отбелязват, че от приложения по делото документ е видно, че думите „Емлячен регистър“, „Данъчни книги“ и „Опис - декларация“ са зачертани и са подчертани само думите „Декларация 1949 г.“, от което правят извод, че този документ е „препис - извлечение от Декларация на А Б. П от 1949 г.“. Обясняват, че декларацията е частен документ, изходящ от наследодателя на ищците, с който издателят му заявява изгодни за него правни последици, и не доказва по безспорен начин право на собственост в полза на А Б. Освен това аргументират становще, че в документа всички имоти са определени като ниви и придобити по наследство, без данни за наследодателя и без индивидуализация на имотите. Според ответниците, от преписа-извлечение от декларацията на А Б. не може да се установи и момента на образуване на ТКЗС в с.В, доколкото годината на деклариране на имота и момента на образуване на ТКЗС не е задължително да съвпадат.

2

По отношение правото на собственост на Б П Н връху процесния имот, ответниците се позовават на удостоверение № 917/31.05.1955 г., издадено от Вски селски народен съвет, в компетенциите на чийто председател и серкетар е било удостоверяването на семейно и имотно състояние. Обясняват, че в удостоверението е вписано, че Б П Н е оставил в наследство три дворни места в с.В, като под № 2 в това удостоверение е описано дворно място, извън чертите на регулационния план в местността „Л“ от 4000 кв.м. Ответниците развиват доводи, че след смъртта на Б П през 1936 г., всички притежавани от него имоти са преминали по силата на наследяването към тримата му наследници, при равни дялове, като те са си поделили реално 3-те дворни места в с.В и всеки от тях си е построил в своето място къща, направил е подобрения, засадил е дървета.

Ответниците се позовават на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС, съобразно която разпоредба всички членове на кооперативното стопанство са били длъжни да внесат в кооператива „своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства, земята, която те стопанисват заедно с други сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им.“ . Ответниците поддържат становище, че от представено от ищците писмо изх. № 90 от 07.07.1953 г. от ТКСЗ - В може да се направи извода, че към 1953 година в с. В вече е било създадено ТКЗС, но не и че имот от 2.400 дка в местността „Л“ е бил собствен на А Б. П, както и кога той е бил внесен в ТКЗС. Управата на ТКЗС явно е имала предвид декларацията на А Б. П от 1949 г. и затова се е обърнала само към него.

Ответниците се позовават на договор за доброволна делба от 01.07.1955 г., с който А Б. П, Г. Б. П и Й Б.а Па са си поделили доброволно трите дворни места в с.В, оставени от покойния им баща Б П Н. В тази насока обръщат внимание на чл.15 от Наредбата - закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства от 18.04.1945 г., съобразно която разпоредба членовете на ТКЗС си запазвали правото на собственост върху вложената за кооперативно стопанисване на земя, както и на чл.11, ал.1 от Примерния Устав на ТКЗС, действащ към 1955 г., който предвижда, че внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. От това правят изводи, че наследниците на Б Н са могли да се разпореждат с внесената в ТКЗС земя в полза на кооператива или на други негови членове.

Според ответниците, с делбата, в дял на Г. Б. П е поставено едно дворно място, находящо се в с. В, Софийско, което се намира извън регулационния план на селото, в местността Л от около 4000 кв.м. при съседи: наследниците на П И, С М, Г К, И. М и улица, заедно с всички построявания и подобрения върху същото, които са били извършени и направени от Г. Б. П от негово име и за негова сметка. С оглед на това правят извод, че Г. Б.

П е станал изключителен собственик на имот в местността „Л“ с площ от около 4.000 дка.

Ответниците твърдят, че след делбата през 1955 г., Г. Б. П и семейството му продължили да владеят целия недвижим имот от 4.000 дка. до около 1967 година, а след това ТКЗС - В е започнало да ползва част от имота за съхранение на селскостопански машини.

Впоследствие, на 28.02.1979 г. е съставен от IV Нотариус при СРС, през 1979 г. нотариален акт № ..., с който Г. Б. П е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение върху два парцела /№ ХШ от 1020 кв.м. и № XIV от 910кв.м./, образувани от имот № ... в кв. 9 по плана на с. В, Б, С. Ответниците излагат твърдения и за издаден нотариален акт № 106 от 03.07.1992 г. на IV-ти Нотариус при СРС, с който Г. Б. П е признат за собственик по наследство, делба и давностно владение върху неурегулирано дворно място с площ от 1800 кв.м., съставляващо реална част от имот ..., кв. 9. по плана на с.

В, като в акта е записано, че имотът не попада в блок на ТКЗС и е част от единствения стопански двор на собственика, съгласно удостоверение № 60 от 25.11.1992 г. на ТКЗС „Д.

Б“, гр. Б. Сочат, че с нотариален акт №.../09.07.1996 г. на I-ви Нотариус при СРС, този имот 3 е дарен от Г. Б. П и съпругата му на внуците им - А. Б. Б., Ц И.ова Г.а и Г. Б. Б.. Според ответниците, останалата част от придобития с делбата имот от Г. Б. П, му е възстановен с Решение №.../01.09.2005г. на ОСЗГ - район О К като ливада от 1.650 дка. шеста категория, местността „Л“, имот № 0... по КВС.

Освен липсата на собственически права върху процесния имот от страна на наследодателя на ищците, ответниците оспорват и идентичността на заявения за възстановяване от тях имот пред Общинската поземлена комисия с този, притежаван от наследодателя на ответниците.

По така изложените съображения, от съда се иска отхвърли като неоснователен предявения иск, като присъди на ответниците направените от тях разноски.

С определение № 4782/16.09.2021 г., влязло в сила на 12.10.2021 г. производството по делото е прекратено спрямо А. Б. Б., поради настъпила смърт преди образуване на делото, като неговите наследници не са конституирани в производството, доколкото съобразно приетото в съдебната практика, сънаследниците на бившия собственик не са необходими, а обикновени другари /в тази насока решение № 85 от 05.06.2019 г., постановено по гр. д. № 4795/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, определение № 89 от 20.05.2022 г., постановено по ч.гр.д.№ 867/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК, определение № 380 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4516/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК и др., решение № 190 от 9.07.2012 г., постановено по гр.д.№ 660/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК./..