Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 941 от 24.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1302/2023
Вид
Решение № 941
Подписан
24.02.2023
В сила
24.02.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Силвана Гълъбова, Гюлсевер Сали

Цитирани разпоредби

  • чл.426 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100501302 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника ЗД „Б.И.“ АД по изпълнително дело №20229240401170 на ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя от 1350,00 лв. на 200,00 лв. Твърди, че е депозирал пред съдебния изпълнител възражение срещу процесното адвокатско възнаграждение с искане да бъде намалено на 200,00 лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалния представител на взискателя никакви действия, които да попадат в обхвата на чл.10 т.2 Наредба №1 от 09.04.2004 г. на ВАС. Сочи, че адвокатът на взискателя е извършил само действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се дължи само минималния размер на предвиденото в чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.04.2004 г. възнаграждение. Счита, че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа сложност. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени постановлението за разноските съгласно направените в жалбата искания.

Взискателят по изпълнителното дело С.К.Т. не е подал възражение в законовия срок.

Частен съдебен изпълнител Г.К. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.04.2004 г. съгласно действащата към датата на издаване на обжалваното постановление за разноските редакция. Моли съда да остави без уважение жалбата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

1

На 24.08.2022 г. в кантората на ЧСИ Г.К. с peг. №924 е образувано изпълнително дело №20229240401170 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.04.2022 г. на основание решение по т.д. №323/2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в полза на взискателя С.К.Т. срещу длъжника ЗД „Б.И.“ АД за събиране на паричната сума от 15 000,00 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 884,00 лв. – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.12.2019 г. до окончателното изплащане.

С депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 24.08.2022 г. е възложено на съдебния изпълнител да предприеме необходимите действия за събиране на сумите, като са му възложени правомощия съгласно чл.18 ЗЧСИ. Представен е договор за правна защита и съдействие от 20.08.2022 г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на довереника сума в размер на 350,00 лв. за образуване и процесуално представителство по процесното изпълнително дело.

На 25.08.2022 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, включително приетото адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.

На 21.11.2022 г. или след изтичане на срока за доброволно плащане взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба за налагане на запор по банковите сметки на длъжника и събиране на допълнително извършените разходи, тъй като няма плащане в срока за доброволно изпълнение. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 18.11.2022 г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил в брой на довереника сума в размер на 1000,00 лв. за образуване и процесуално представителство по процесното изпълнително дело.

На 22.11.2022 г. ЧСИ е изпратил на длъжника съобщение, че е присъединил допълнително адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1000,00 лв., както и че общият размер на задължението по делото възлиза на 23 914,06 лв.

Видно от съдържащото се в изпълнителното дело платежно нареждане за кредитен превод на 25.11.2022 г. длъжникът е заплатил по банков път по сметка на ЧСИ Г.К. сумата от 23 996,37 лв. по процесното изпълнително дело.

На 25.11.2022 г. длъжникът е депозирал възражение против размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и начислените такси в полза на съдебния изпълнител.

Съдебният изпълнител се е произнесъл по направеното възражение с разпореждане от 06.12.2022 г., с което е отказал да уважи направеното от жалбоподателя оспорване на размера на приетите за събиране суми за разноски. Същото е връчено на длъжника на 07.12.2022 г.

На 15.12.2022 г. жалбоподателят е депозирал пред ЧСИ настоящата жалба.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда 2 на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 25.08.2022 г., и със съобщението за допълнително приетите разноски, което е връчено на длъжника на 24.11.2022 г. В поканата и съобщението в сумата за разноски по изпълнителното дело са включени и сумата от 1350,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата е допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.78 ГПК.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил първоначално едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да определя подходящия изпълнителен способ, а с последващата молба, тъй като не е постъпило плащане в срока за доброволно изпълнение, е посочил начин на изпълнение – запор на банкови сметки. Съгласно разпоредбата на чл.426 ал.2 ГПК в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ, но и по т.1 и по т.2 на чл.10 НМРАВ, тъй като погасяването на дълга не е извършено в срока за доброволно изпълнение.

Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 200,00 лв. съгласно чл.10 т.1 НМРАВ и сума в размер на 1000,00 лв. по чл.10 ал.2 вр. чл.7 ал.2 НМРАВ в релевантната им редакция.

Предвид изложените мотиви, настоящият въззивен състав приема, че ЧСИ неправилно е постановил отказ за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, поради което същият следва да бъде отменен, а размерът - намален на 1200,00 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******2, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, по изпълнително дело №20229240401170 3 на ЧСИ Г.К. с рег. №924 от РКЧСИ срещу разпореждане от 06.12.2022 г. за отказ на съдебния изпълнител да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя С.К.Т., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, бул. „*******, от 1350,00 лв. на 1200,00 лв., като вместо него постановява:

НАМАЛЯВА на разноските, поставени в тежест на длъжника ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******2, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, за възнаграждение за процесуално представителство на С.К.Т., ЕГН **********, адрес: гр. Плевен, бул. „*******, от 1350,00 лв. на 1200,00 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4