Протокол № 273 от 19.01.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 273 гр. София, 15.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА и прокурора Й. В. С.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Частно наказателно дело № 20231110200555 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ОБВИНЯЕМИЯТ Т. Л. Т. - се явява. Доведен от Следствения арест на „Г.М.Димитров”.

В залата се явява адв.С.С. от САК – служебен защитник на обвиняемия.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ:

Т. Л. ДИМИТРОВ - роден на **** в гр.Белоградчик, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно образование, работи, ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в наказателното производство.

1

ОБВИНЯЕМИЯТ - Ясни са ми правата. Няма да правя отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по хода на съдебното следствие по чл. 275 от НПК. Да се даде ход на съдебното следствие.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ ИСКАНЕТО НА СРП ЗА

ВЗЕМАНЕ НА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Т..

ПРОЧЕТЕ СЕ.

ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбирам искането на прокуратурата.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по ДП № 34/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр. № 2146/2023 г. описа на СРП.

СЪДЪТ НАМИРА, че делото е изяснено от фактическа страна, поради 2 което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ – Поддържам искането на СРП с правно основание чл.64, ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Т. Т.. Считам, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.63 от НПК. На първо място повдигнатото обвинение на Т. е за престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Видно от събрания по делото доказателствен материал - разпити на свидетели може да се направи обосновано предположение, че извършител на деянието е именно обв.Т. Т.. Намирам, че е налице и задължителната предпоставка за постановяване на най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража, а именно реална опасност да извърши престъпление, като този извод намирам от обстоятелството, че обвиняемият е извършил престъплението след като е осъждан за тежки престъпления и се намира в изпитателен срок от предходно осъждане, както и от факта, че извършеното деяние е в съучастие. По тези съображения считам, че е налице предвидената предпоставка в чл.63 за определяне на най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража спрямо Т. Т..

АДВ.С. – Моля да оста искането на СРП без уважение. Считам, че от трите предпоставки, които следва едновременно да са налице за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, в случая е осъществена само първата такава, а именно обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Не е налице втората най-важна предпоставка, а именно възможност да се направи обосновано предположение от доказателствата по делото, че именно обвиняемият е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение и това е така, тъй като не са налице доказателства относно наличието на някои 3 елементи от състава на престъплението, а именно не са налице категорични доказателства, че обвиняемият е получил или му е била обещана имотна облага или че е извършил деянието с цел набавяне на имотна облага за друго лице. Също така не са налице и данни относно наличието на субективния елемент на деянието, а именно обвиняемият да е съзнавал, че транспортира чужди граждани, които незаконно пребивават на територията на Република България. По тези съображения считам, че не следва да се взима мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, а в случай, че съдът приеме, че е налице обосновано предположение за авторството на деянието, то моля да приемете, че отсъстват другите две алтернативно предвидени предпоставки, а именно двете опасности от укриване и от извършване на престъпление. Видно е, че обвиняемият доброволно се е явил след като е бил редовно призован от разследващия орган на 05 РУ, въпреки че много добре е знаел какво го очаква, а именно привличане като обвиняем. Същият е с установена по делото самоличност и адрес в гр.София, на който реално живее. Освен това не са налице предпоставките по чл.63, ал.2 от НПК, а именно наличие на някои от оборимите презумпции, въпреки че деянието е извършено в изпитателен срок.

В действителност обвиняемият е осъждан, но за съвсем други престъпления, като за част от осъжданията е реабилитиран. По тези съображения моля да оставите искането на СРП без уважение и да не взимате мярка за неотклонение спрямо обвиняемия или да вземете по-лека такава.

ОБВИНЯЕМИЯТ – Придържам се към казаното от адвоката ми. Бих приел задържане под стража, ако наистина съм се укривал или съм възпрепятствал разследване, но въпреки това още когато ме задържаха на 6-ти за 24 часа сме съдействали, за да се стигне до този момент прокурорът да реши, че сме извършили някакво престъпление, тоест посочили сме достатъчно хора, които да изяснят ситуацията.

На осн. чл. 297 от НПК

СЪДЪТ

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:

ОБВИНЯЕМИЯТ – Искам по-лека мярка.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ

ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ.

Производството е по реда на чл.64 и следващите от НПК.

СЪДЪТ е сезиран с искане на СРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Т. Т.. В днешното съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането като счита, че от събраните по делото доказателства може да бъде формиран извод обвиняемият Т. да е автор на инкриминираното деяние. Иска от съда да приеме, че е налице реална опасност, в случай на определяне на по-лека мярка за неотклонение Т. да извърши друго престъпление. Изводът за това е формиран от данните, касаещи съдебното минало на Т.. Защитникът счита, че доказателствата по делото не са достатъчни, за да формират извода обв.Т. да е автор на инкриминираната проява. Редом с това иска от съда да приеме, че не е налице реална опасност той да се укрие, тъй като данните по делото сочат от образуване на производството подзащитният му да е оказвал съдействие на разследващите органи.

Обвиняемият иска от съда, в случай че вземе мярка за неотклонение, същата да бъде по-лека от задържане под стража.

СЪДЪТ след като изслуша становището на страните и обсъди събраните по делото доказателства, прецени, че искането на прокуратурата следва да бъде уважено.

Досъдебното производство е било образувано на 07.01.2023 г., като на 13.01.2023 г. на Т. Т. е връчено постановление за привличане в качеството на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по 5 чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. На същата дата Т. е бил задържан за срок до 72 часа с цел изправянето му пред съд. Съобразно дадената правна квалификация и разпоредбата на чл.93, т.7 от НК, в случая се касае за тежко умишлено престъпление. Посочените до тук обстоятелства очертават формалната допустимост на искането на прокуратурата.

Съдът прецени, че може и следва да кредитира всички събрани до момента доказателства, а именно гласните доказателствени средства показанията на свидетелите Й.ов, И., И. К., както и показанията на разпитаните чуждестранни граждани А.З., М.И., А.О., съдържащи се в материалите по ДП, в това число и дадени в разпит пред съдия. Разказаното от свидетелите е хронологично, последователно и взаимнодопълващо се.

Изведеното намира подкрепа в писмените доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието, протокол за претърсване и изземване със съответните изготвени от тях фотоалбуми. Показанията на свидетелите Й.ов, И. и И. съдържат точно и ясно упоменаване на време, място, установяване на обвиняемия Т., броя на лицата, превозвани в МПС-то, управлявано от Т., а в показанията на разпитаните чуждестранни граждани в качеството на свидетели се съдържа сведение по отношение на повода да се намират на територията на Република България, начинът, през който е организирано пътуването им, паричните суми, които са заплащани. Съдът не споделя довода на защитата, касаещ субективната страна досежно инкриминираните факти, тъй като от показанията на всички разпитани свидетели ясно се установява за нуждите на процеса, че превозваните лица не са владеели български език, не са били български граждани, а в показанията на св.К. се съдържа сведение обвиняемият Т. да е знаел кого и до къде превозва, в отговор на оправена от нейна страна реплика към него, досежно присъствието на лицата в автомобила, управляван от Т.. Изложеното до тук дава основание на съда да приеме, че за този ранен етап на развитие на процеса събраните доказателства изцяло в светлината на НПК, могат да формирам извод Т. Т. да е съпричастен към осъществяване на инкриминираната проява със съответната правна квалификация, която СРП е дала в постановлението за привличане.

Данните, касаещи съдебното минало на Т. за нуждите на настоящия процес, доколкото се касае се първоначално задържане, съчетано с тежестта 6 на повдигнатото обвинение, могат да формират извод за наличие на реална, а не хипотетична опасност Т. да извърши друго престъпление, в случай, че му бъде определена по-лека мярка за неотклонение. В свидетелството за съдимост на обвиняемия Т. са отразени многократно осъждания. За част от деянията действително е настъпила реабилитация, но последното му осъждане по НОХД №10649/2021 г. по описа на СРС, НО касае в своята същност две престъпни посегателства, за които му е наложено наказание лишаване от свобода и при условията на чл.23 от НК, съдът е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложил за срок от три години. Съпоставяйки датата на влизане в сила на посочения съдебен акт с датата на осъществяване на процесното деяние става ясно, че същото е извършено в изпитателния срок на посоченото осъждане.

Всичко изложено дава основания на съда да приеме, че законосъобразна се явява мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл.64, ал.5 от НПК взема спрямо обв.Т. Л. Т. с ЕГН:

********** - мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП №34/2023 г. по описа на 05 РУ СДВР, пр.пр.№ 2146/2023 г. по описа на СРП.