Решение № 1337 от 14.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1337 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000502899 по описа за 2021 година при участието на секретар Таня Вълчева за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение 262922 от 10.05.2021 г. по гр.д. 2271/2020 Софийски градски съд, I гражданско отделение, 4 състав е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Столична община да заплати на А. Й. Й. сумата от 10000 лева за неимуществени вреди и 2425,44 лева имуществени вреди, претърпени в резултат на бездействието на ответника да и поддържа общинските пътища-тротоари и обезопаси и премахне възникналите препятствия по тях, в резултат на което получил „триглезенно счупване на дясната подбедрица с изкълчване на дясната глезенна става“, настъпило на 27.11.2019 г. в гр.София, ЖК „Яворов“, на ъгъла на ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, пред магазин от веригата „ПроМаркет“, след като го напуснал, вървейки достигнал до края на тротоара, където се подхлъзнал на пропаднал и наклонен бордюр и попаднал във вдлъбнатина – „нещо като дупка“, намираща се на пътната павирана настилка непосредствено до пропадналия и наклонен бордюр, залитнал, загубил равновесие, стъпил с цялата си тежест върху десният си крак и паднал на пътната настилка, ведно със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от датата на увреждането - 27.11.2019 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на извършване на всеки разход, а именно: за сумата 1821 лв. – от 29.11.2019 г.; за сумата 200 лв. – от 02.12.2019 г.; за сумата 73.39 лв. – от 02.12.2019 г.; за сумата 245 лв. – от 30.01.2020 г.; за сумата 40.60 лв. – от 03.02.20 г.; за сумата 45.45 лв. – от 05.02.20 г., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди до предявения размер от 50 1

000 лева за неимуществени вреди.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника - с оплаквания за неправилност и необоснованост поради необсъждане на всички събрани доказателства и алтернативно нарушение на критерия за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от ищеца поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД, като не са отчетени всички фактори от значение за обезщетението за неимуществени вреди.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор от Столична община, в който жалбата на ищеца се оспорва.

Страните не са направили доказателствени искания.При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС № 7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя за вреди, причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Свидетелят П. И. И., който живее в квартала, разказва в с.з., че е станал неволен свидетел на инцидента с ищеца на 27.11.2019 г. в гр.София, ЖК „Яворов“, на ъгъла на ул. „Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, пред магазин от веригата „ПроМаркет“. Ищецът излязъл от магазина, направил няколко крачки и стъпил на наклонен бордюр, бордюрът го подлъгал, защото тежестта на тялото била на крака, който стъпил на бордюра, опитал се да пристъпи, но бордюрът свършил и кракът му попаднал в лека вдлъбнатина на платното от около педя и половина, две. При опит да се задържи, човекът се 2 изхвърлил с левия си крак и се получил полет на тялото във въздуха и падане на пътното платно. Свидетелят се запътил към него, за да види какво се е случило. Видял, че кракът му бил изкривен на 90 градуса – дясното стъпало и явно бил в тежко състояние. Преди около месец имало ремонт на това място, но поради теч и той не засегнал тротоара. Дал телефонния си номер на човека, за да го извика при нужда от свидетелстване. След месец два срещнал пострадалия, който бил с патерици и трудно се придвижвал. На същото място имало и други инциденти с паднали възрастни хора, но не толкова тежки.

Свидетелят В. Д. Х., колега на ищеца, на когото същият се обадил след инцидента и казал, че е паднал и не може да стане, разказва, че е отишъл на мястото на ъгъла на ул.

„Мизия“ и ул. „Светослав Тертер“, и видял А. да лежи на тротоара с ударен крак. Имало хора наоколо, завили го с одеяло. Кракът отекъл, бил завъртян настрани. Дошла линейка.

Обездвижили крака и взели А. в болница. Като го повдигнали от бордюра, свидетелят видял, че той е наклонен и е хлътнал надолу. Под самия бордюр павираната улица била хлътнала и имало нещо като дупка.

Неоснователно е оплакването на Общината, че липсва нарушение на тротоарната настилка, което да е причина за инцидента. От показанията на двамата свидетели безпротиворечиво се установява, че ищецът е паднал на улицата при опита си да слезе от тротоара, като кракът му е попаднал във вдлъбнатина.

Налице са предпоставките по чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината, тъй като увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл. 48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии при планирането на пешеходната инфраструктура се спазват следните принципи:

1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4. удобство; 5. Привлекателност (чл. 33, ал. 1). А според ал. 3 тези принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие пропадане във вдлъбнатина на улицата. Независимо че видно от представените с отговора на исковата молба протокол/акт-19 от 18.11.2019 г., акт относно 3 фактическото приключване на СМР от 09.11.2019 г. и протокол във връзка с изпълнението на обекти в район „Средец“ с възлагателно писмо с изх. № СОА19-ТД26-8950/03.07.2019 г., девет дни преди инцидента е установено завършването на определени видове СМР, подлещажи на заплащане, преходът от тротоара към уличното платно на мястото на инцидента не е бил безопасен. От една страна, от представените писмени доказателства не може да се установи, че точно на това място е направен ремонт, а от друга, дори да се приеме, че ремонт е извършен именно там, наличието на вдлъбнатина и резкият преход от бордюра към улицата, за които свидетелстват очевидците, опровергават тезата на Общината, че е положила дължимата грижа по повод стопанисването на общинските площи към момента на инцидента.

По повод справедливия размер на обезщетението, спорен и за двете страни, въззивният съд намира следното. От заключението на изготвената от д-р Б. Б. съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира, като компетентно и обективно дадена, и приложените медицински документи, се установява, че ищецът е получил травматично увреждане:

„триглезенно счупване на дясната подбедрица с изкълчване на дясната глезенна става“.

Получената сложна глезенна увреда се дължи на „внезапно стъпване на криво“ с единия крак, когато този крак е опорен за тежестта на тялото. Твърденият от ищеца механизъм на увредата е типичен за получаване на глезенни увреждания, потвърден от материалите по делото и проведеното болнично и после болнично лечение. Получил е спешна медицинска помощ, като са направени изследвания и предоперативна подготовка, след което още същия ден е извършена операция и „открито наместване на счупените глезени и стабилизация с 2 бр. метални плоки и винтове“ с включена инфузионна, антибиотична, седативна и обезболяваща терапия. Изписан е на 04.12.2019 г. с предписана терапия и режим на обезболяващи лекарства. В периода 03.02.-10.02.2020 г. ищецът е провел стационарна рехабилитация за възстановяване на обема и силата на движенията на дясната глезенна става и премахване на хипотрофията на мускулатурата. След рехабилитацията състоянието е подобрено и е започнало самостоятелно придвижване с дозирано натоварване на оперирания крайник. Общо лечебният и възстановителен период е продължил 4 месеца.

Получените фрактури и луксации на дясната глезенна става са довели на пострадалия болки и страдания, като най интензивни са били през първите 3 седмици след злополуката и около 3 седмици по време на проведената първа рехабилитация. Извън тези периоди е търпял само периодично явяващи се болки при промяна на времето, когато е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените болки в продължение на първите 3 месеца ищеца не е трябвало да стъпва на десния си крак и лечението му е било провеждано при придвижване с помощни средства – патерици, през който период се е придвижвал и обслужвал със затруднения.

Към момента на СМЕ, вещото лице дава заключение, че ищецът е напълно възстановен – без негативни последици и усложнения. Търпи болки и страдания спорадични по своя характер, при промяна на времето, които се повлияват от обезболяващи средства. Обемът на движенията на ставата е почти в норма. Придвижва се самостоятелно. В областта на дясната 4 глезенна става – двустранно има остатъчни постоперативни белези – отвън 12-13 см, а от вътрешна страна – 8-9 см, които остават пожизнени и е безпредметно да се прави опит за корекцията им поради невъзможността да бъдат заличени напълно.

Пред първата инстанция е представена епикриза от операцията за премахване на металните синтези. Към момента на изготвяне на заключението тази епикриза не е била приета и не е била съобразена от него, но е дадена прогноза, че провеждането на втората операция ще доведе на ищеца допълнителни болки и страдания за срок до 30 дни, както и нужда от провеждане на кратка рехабилитация. Тези факти също следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението. Неоснователни са оплакванията в жалбата на ответника, че е налице е противоречие в заключението. Втората операция не е била известна на д-р Б., а в съобразно задачата си той е написал заключението си само въз основа на документите по делото, епикризата от операцията за вадене на остеосинтезния материал не е била представена по делото, поради което не е съобразена от него.Този факт не внася съмнение в изводите му относно лечебния и възстановителен период и болките и страданията, свързани със самото увреждане, операцията за поставяне и операцията за вадене на винтовете и плаките.