Решение № 509 от 08.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Благоевград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100432 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№432/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по искова молба на Б. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б, чрез адвокат А. Д., срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1712, р-н „Младост“, ж.к.„Младост“ 3, бул.„Александър

Малинов“ №51, вх.А, ет.9, ап. офис 20, представлявано от И В исковата молба се твърди, че на 20.06.2025г. между ищцата Б. Д. Х. и ответното дружество „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор №1477359 за предоставяне на потребителски кредит, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 1000 лв., като съгласно чл.3 от договора ищцата е трябвало да върне общо сумата от 1033.80 лв., която представлява сбор от главница в размер на 1000 лв. и лихва в размер на 33.80 лв., при лихвен процент 3.38%.

Излага се, че съгласно чл.2 от договора заемателят се задължава да върне заема в срок от 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата на заема, съобразно чл.3.2. от Общите условия, а съгласно чл.4 от договора годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49.85%, изчислен по реда на чл.8.5 от Общите условия.

Навежда се, че съгласно чл.6 от Договора кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът.

Твърди се, че към момента на входиране на исковата молба ищцата изцяло е погасила дължимите суми по кредита.

1

Твърди, че Договор №1477359 е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока, в т.ч., че в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР; възнаграждението за поръчителя следвало да се посочи като част от ГПР; че записването в договора на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП; че самият договор за поръчителство е нищожен; че не е посочен лихвен процент на ден в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

Предвид недействителността на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответното дружество било получило без правно основание сумата от 360 лв. /184.07/ евро, която подлежала на връщане.

С оглед на горното, се иска от съда да прогласи за недействителен Договор №1477359 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между Б. Д. Х. в качеството на кредитополучател и „Фератум България“ ЕООД в качеството на кредитодател, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, както и да осъди „Фератум България“ ЕООД да заплати на Б. Д. Х. сумата от 184.07 евро, ведно със законната лихва за забава, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Фератум България“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва се твърдението на ищеца, че предоставянето на поръчителство от Мултитуюд Банк /Малта/ е условие за сключване на договора за кредит.

Твърди се, че ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк /Малта/ като поръчител в електронния формуляр, след като е бил информиран за дължимите такси, получил е преддоговорната информация по имейл, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит Фератум България изисква поръчителство. Твърди се, че ищецът е получил и документите от Мултитуюд Банк, вкл. Договора за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез есемес желанието си да сключи договора. Настоява се, че по никакъв начин и с нито едно от действията си ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант /лично избран от ищеца/ или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите.

Според ответника възнаграждението по договора за гаранция не влиза в общия разход за кредита и не е част от ГПР, доколкото договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя, която е с незадължителен характер. Настоява се, че посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл.19, ал.4 от ЗПК.

На последно място се сочи, че дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит /въпреки неколкократно предоставяната информация/, че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, то той е имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора, без да дължи обезщетения или неустойки. Сочи се, че той не е упражнил това свое право.

Предвид гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

2

В съдебно заседание ищецът е намалил предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от размера на сумата от 184.07 евро на сумата от 36.81 евро, като за разликата до първоначално предявения размер искът е оттеглен съгласно чл.232 от ГПК със съгласието на ответника.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 20.06.2025г. между „Фератум България“ ЕООД като заемодател и Б. Д. Х. като заемател е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние №1477359 при следните параметри на отпуснатия заем: размер на заема 1000 лв. /чл.1/; срок на заема – 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата; падежна дата на заема – 20.07.2025г. /чл.2/; обща сума, подлежаща на връщане от заемателя на падежната дата - 1033.80 лв., представляваща сбор от: - сумата на отпуснатия заем в размер на 1000 лв.; лихва в размер на 33.80 лв.; - лихвен процент 3.38%; ГПР – в размер на 49.85 /чл.4/. Съгласно чл.6 от Договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. По делото е представен Договора за гаранция /поръчителство/, сключен между Multitude bank като гарант и Б. Д. Х. като клиент, по който клиентът дължи такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер на 326.20 лв.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Соня Тахова се установява следното: В Справка №1 е посочено съдържанието на Погасителния план към Договора за кредит – падежна дата 20.07.2025г., на която се дължи сума в общ размер от 1360 лв., включваща 1000 лв. – главница; 33.80 лв. – договорна лихва; 326.20 лв. – вноска за гаранция.

По договора за кредит длъжникът е заплатил сумата от 1072 лв., която е отнесена за погасяване на следните задължения: 1000 лв. – главница; 6.76 лв. – договорна лихва; 65.24 лв. – такса гарант.

Вещото лице е изчисло ГПР по кредита в два варианта – 1) при оскъпяване на кредита с 33.80 лв. договорна лихва, ГПР се равнява на 49.02%; 2) при оскъпяване на кредита с 360 лв. /33.80 лв. договорна лихва + 326.20 лв. такса гарант/, ГПР е в размер на 3903.75%, който надвишава 64.69 пъти петкратния размер на законната лихва.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към 3 момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе.

Горните законови изисквания не са спазени.

От заключението на вещото лице се установи, че процесният договор за кредит е с ГПР от 49.85%, изчислен при оскъпяване на кредита с 33.80 лв. договорна лихва. В така посочения ГПР не е включена предвидената по погасителен план „такса гарант“. Според съда обаче възнаграждението за гаранта представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирано при изчисляването на ГПР.

При включването на възнаграждението за гаранта, включено изначално в размера на погасителната вноска по кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР според изчисленията на вещото лице възлиза на 3903.75%, който надвишава 64.69 пъти допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Възнаграждението за гаранта безспорно съставлява общ разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй като е възнаграждение, което е пряко свързано с договора за кредит и е предварително известно на кредитора, доколкото гарантът е предложен от него. Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил поръчителфизическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от кредитора гарант, не освобождава кредитора да отрази таксата за гаранта в ГПР по договора за кредит.

В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Предвид гореизложеното, договорът за кредит се явява недействителен на 4 основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита.