Решение № 156 от 20.07.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Свиленград, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20235620200299 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Емилиано - 91” ЕООД с ЕИК 203372399, със седалище и адрес на управление: град Мадан, ул.„Обединение” № 5, ап.№ 12, област Смолян, представлявано от управителя А. Р. К., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8504593116, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) , в частта, с която н а дружеството-жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 187а, ал. 2 , т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – в противоречие с материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – налице била неяснота относно нарушението и за визираното нарушение не можело да се издава ЕФ.

1

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. С Писмена молба процесуалният му представител адвокат С. К. сочи, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен на основанията, посочени в Жалбата. Претендират се разноски по делото. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани, изпращат представител – юрисконсулт Татяна Д., която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Представен е Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 28.05.2021 година в 17.11 часа в извъннаселено място, а именно: по път - автомагистрала (АМ) „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС), състоящо се от влекач марка „ДАФ”, модел ХФ 95.430 с държавен регистрационен № ************** с технически 2 допустима максимална маса 20 500 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 3 и ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от Справката за собствеността), за което не е заплатена дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8504593116 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец, действащ към датата на изготвянето, съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 01.06.2023 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на името на получателя му. Съдът приема, че е връчен ЕФ на 01.06.2023 година, въпреки, че в Известието за доставяне е посочена друга дата – 01.05.2023 година, тъй като явно се касае за техническа грешка при изписване на месеца, което е видно от печата, поставен на Обратната разписка и от Справката в официалния сайт на „Български пощи” ЕАД, така също е предвид факта, че е невъзможно пратката да е изпратена на 30.05.2023 година и да е получена на 01.05.2023 година. Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14-дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

3

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС, състоящо се от влекач с държавен регистрационен № ************** и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане.

Налични са доказателства, видно от които дружеството – жалбоподател е сключило Договор с „Интелигентни трафик системи” АД за електронно събиране на ТОЛ такси за изминато разстояние чрез предоставяне на авансова сума, като за целта са предоставени бордови устройства, едно от които е монтирано на процесното ППС и по – точно на влекача. От Писмото на „Интелигентни трафик системи” АД става ясно, че това асоциирано бордово устройство, което е технически изправно, е било изключено от 13.15 часа на 28.05.2021 година, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през ТОЛ сигментите по платената пътна мрежа и е било отново включено – започнало е да предава данни, в 00.03 часа на 05.06.2021 година.

В кориците на делото е приложена Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството – жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично управителя на дружеството - собственик на процесното ППС, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно 4

(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.

59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент о т чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП, поради което и евентуалното заплащане на намаления размер на Имуществената санкция по същия няма за последица влизането му в сила, респ. недопустимост на Жалбата против ЕФ.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, посочени в Жалбата и в Писменото становище на процесуалния представител на дружеството - жалбоподател:

1. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, „собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС. Ако в Свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, „ако собственикът на ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага Имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2 500 лв.”.

Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени 5 задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, се налага Имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, „собственик на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с Глоба в размер 2 500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер 2 500 лв.”. Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП – изцяло или частично, включително и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството жалбоподател е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал.

2 от ЗДвП, като е допуснало движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса. Изложеното е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.