Решение № 14771 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14771 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110154510 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т**********“ ЕАД, ЕИК:

**********, представляван от изпълнителния директор, гр.С********** спрямо Т. И. С. с ЕГН: ********** с адрес в Б. чрез адв. Н., че дължи на „Т**********“ ЕАД сумата от 1939,90 лева или 991.86 евро, от които 1 641,29 лв. или 839.18 евро за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024г ведно със законната лихва за период от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 252,60 лв. или 129.16 евро за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 17.10.2025 г., сумата 36,67 лв. или 18.73 евро за главница - за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024 г. ведно със законната лихва за период от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата 9,34 лв. или 4.78 евро за мораторна лихва върху/ главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 17.10.2025 г, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 681/ 2025г. по описа на РС – К., оспорена от ответника.

Излага се, че ответникът е потребител на ТЕ за топлоснабден имот, който той е придобил в собственост. Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с дружеството „Д.“ ООД, 1 конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл.219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за установяване на сумите по исковата молба в полза на ищеца спрямо ответника и като се ангажират доказателства се претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв чрез адвокат, с който се оспорват исковете като се твърди, че не се доказва Т. да е носител на ПС спрямо топлоснабдения имот ерго няма качеството на потребител на ТЕ.

Оспорва се и по размер начислената ТЕ като се навежда, че форм.та, по която се изчислява ТЕ е отменена по съдебен ред; оспорва се начисляването на сумите на база като незаконосъобразно; оспорва се и изправността на уредите за изчисление на ТЕ; оспорват се сумите и като начислени по фактури, които не установяват количеството потребена ТЕ, оспорват се претенциите като се оспорва начина им на образуване и се оспорва тяхното едностранно прихващане. Оспорва се и иска за лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение като не се доказва нейната изискуемост. Не се оспорват ангажираните доказателства и се ангажират такива.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от 2 топлопреносното предприятие.

От ч.гр.дело с № 681/ 2025г. по описа на РС К. се установява, че в полза на ищеца е била издадена и оспорена Заповед по чл.410 от ГПК с № 528/22.10.2025г. за исковите суми.

От НА за покупко – продажба на недвижим имот с № 181, том I, дело с № 199 /2000г, на нот. с рег. 292 при СРС се установява, че ответната страна чрез покупка е придобила ПС спрямо исковия имот, с което право на собственост, видно от НА за покупко – продажба на недвижим имот с № 10, том, III, дело с № 350/ 2024г. , се е разпоредила в полза на трети на спора лица през март на 2024г.

От два броя заявления за закриване на партида от Т. до ищеца, и декларация от нея и двете с датата април 2024г се установява, че Т. е уведомила ищеца за закриване на партидата на нейно име за исковия имот и се е задължила да заплати сумите за периода 2023/2024г. в полза на ищеца.

Въз основа на горните факти съдът приема, че Т. е била потребител за исковия имот на основание правото си на собственост спрямо него за периода от 2000г, до средата на март месец 2024г., в който период влиза и исковия.

От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без възражения от страните, се установява, че през процесния период имотът с партида с № 200576 при ищеца е със сключен договор за монтаж на измервателни уреди. Вещото лице сочи още, че имотът е с ползвана топлоенергия през исковия период – 01.05.2023г. до 29.02.2024г. като е бил с четири отоплителни тела, щранг – лира в банята с три броя водомера за топла вода. На четири отоплителни тела са поставени ИРРО, заменени през 2023г с дистанционен отчет.

Сумите, които се търсят са за сградна инсталация, БГВ и ТЕ за имот като са били изчислявани на база прогнозни стойности по чл.71 от Наредбата с годишно изравняване чрез отчитане на постъпилата в абонатната станция ТЕ. Вещото лице излага и това, че топломерите през исковия период са в съответствие за одобрения тип и отговорят на метрологичните проверки.

Общата дължима сума за ответната страна е от 837.42 евро.

От заключението на вещото лице по ССчЕ се установява, че за исковия период общо неплатената сума за имот с аб. № 200576 по прогнозни 3 стойности е от 1460.15 лева, а след изравняването общият размер на неизплатените суми е от 1641.29 лева или 839.18 евро за ТЕ , 36.67 лева или 18.75 евро за стойност на услугата за ДР, лихва върху сумата за ТЕ от 248.25 лева или 126.93 евро и 9.24 лева или 4.72 евро за лихвата върху стойността на услугата за ДР.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Счетоводните вписвания на ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по изравнителните сметки и издадените общи фактури и заключението по ССчЕ не се оспорват. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете за стойност на ТЕ, дялово разпределение и лихва върху сумата за ТЕ за основателни и въпреки сторените възражения за това, Възражението на ответната страна, че форм.та за изчисляване на ТЕ е отменена по съдебен ред ерго това води до недоказаност на количеството изразходвана ТЕ, съдът намира за неоснователно дотолкова, доколкото съдът прилага правилото на чл.162 от ГПК и въз основа на дадените заключения на вещите лица, определя дължимост на стойността на ТЕ и дялово разпределение в размери по тези заключения, а именно за ТЕ от 839.18 евро, за лихва от 126.93 евро, за стойност на услуга за ДР е от 18.75 евро.

Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение от 4.72 евро е неоснователна. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата в общ размер на 4.72 евро се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК 4 ищцовата страна има право на разноските, които е сторила в хода и по водене на делото. Същите съгласно представените доказателства за тях са в размер на 561.48 евро – редуциран сбор от общо 50 евро за възнаграждение на юрисконсулт по двете производства, по 202 евро за възнаграждения на вещи лица и 110.17 евро за платена държавна такса по двете дела.

Ответната страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете като такива се търсят само за възнаграждение на адвокат по предоставената на основание чл.38, ал.1 от ЗА правна помощ по гр.дело с № 470/ 2026г. по описа на СРС. Те следва да бъдат присъдени в редуциран размер на пълномощника на ответната страна – адв. И. Н., за който възнаграждението за процесуално представителство по делото е в размер на 270 евро на основание чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. От него следва да бъде присъдена сумата от 3 евро съобразно уважената част от претенциите.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. И. С. с ЕГН: ********** с адрес в Б. чрез адв. Н. дължи на „Т**********“ ЕАД , ЕИК ********** сумата от 1 641,29 лв. или 839.18 евро за главница за топлинна енергия за имот с аб. № 200576 за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024г. ведно със законната лихва за период от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 252,60 лв. или 129.16 евро за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.08.2024 г. до 17.10.2025 г., сумата 36,67 лв. или 18.73 евро за главница за услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 29.02.2024 г. ведно със законната лихва за период от 22.10.2025 г. до окончателното изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 9,34 лв. или 4.78 евро за мораторна лихва върху/ главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 17.10.2025 г, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело с № 681/ 2025г. по описа на РС – К. и

ОСЪЖДА Т. И. С. с ЕГН: ********** с адрес в Б. чрез адв. Н. да заплати н а „Т**********“ ЕАД, ЕИК: **********, представлявано от 5 изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 561.48 евро – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 54510/ 2025г. и ч.гр.дело с № 681/ 2025г. по описа на РС – К. и

ОСЪЖДА „Т**********“ ЕАД, ЕИК: ********** , представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на управление: гр.С********** да заплати на адв. И. А. Н. с адрес в Б., ул.С**********, офис 6 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 евро – редуциран сбор от разноски за възнаграждение по гр.дело с № 54510/ 2025 г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Д.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6