Решение № 160 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300502778 по описа за 2024 година

Производство по чл.250 от ГПК и чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№3205/27.1.2025 г. от юрк.Е. А. в кач. й на пълномощник на „ОББ“АД за допълване на решение №29/13.01.2025 г. по гр.д.№2778/2024 г. на ПОС,14 гр.с. като съдът да отрази и вземе предвид подадените писмени възражения от ОББ АД по делото, както и на осн.чл.248 ГПК да допусне изменение на постановеното решение в частта за разноските, а именно в случай, че обжалваното действие на ЧСИ бъде отменено като незаконосъбразно, разноските да бъдат възложени по реда на чл.441 ГПК на ЧСИ.

Ответникът по молбата – Г. А. М. чрез адв.З. В. от АК-****– взема становище, че молбата е неоснователна, тъй като молбата съдържа искане да се преразгледа постановеното решение,тъй като ЧСИ не бил изпратил нейните възражения по чл.436,ал.2 ГПК по делото, което счита за недопустимо, тъй като няма такава уредена възможност за пререшаване на делото, а молбата по чл.248 ГПК счита за неоснователна, тъй като противоречи на общото правило за определяне на отговорността за разпределяне съд-деловодните разноски;

1 излага довода, че ЧСИ е прекратил ИД на друго основание /чл.433,ал.1,т.2 ГПК/, и след като е подадена жалбата на длъжника за прекратяване на ИД на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

Съдът, като прецени направеното искане както и постановения съдебен акт в неговата мотивна и диспозитивна част, по направените доводи намира следното:

В молбата си за допълване на решението, жалбоподателят счита, че– съдът не се е произнесъл процедурата по чл.250 ГПК е в случай, че съдът не се е произнесъл във връзка с постъпилото от ОББ възражение по чл.363,ал.2 ГПК, тъй като ЧСИ не го е изпратил на ПОС подаденото от ОББ писмено възражение ведно със жалбата и ИД, с което ОББ е лишена от правото да участва в производството и да ангажира доказателства.

Производството е по реда на чл.250 от ГПК – за допълване на решение.

ПОС намира, че искането за допълване на решението е подадено в законоустановения 1-месечен срок от влизане на решението в сила; възражението по чл.436,ал.2 ГПК е подадано в изискуемия 3-днеден срок пред ЧСИ и не е приложено по делото по жалбата, но разгледано по същество е неоснователно, поради следното:

При подадено по реда на чл.250 от ГПК въззивният съд се произнася с допълнително решение, когато липсва произнасяне по цялото искане в предявената жалба с пр.осн.чл.435,ал.2,т.6 от ГПК по ч.гр.д.№2778/2024 г. на ПОС, 14 гр.с.

Производството по делото е образувано по жалба на Г. А. М. – длъжник по ИД, срещу действията на ЧСИ П. И., рег.№**** с район на действие -ПОС по ИД №1318/2008 г. –разпореждане от 26.06.2024 г. за отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК.

Молителят изтъква доводите, че в мотивната част на решението съдът не е взел предвид писмените му възражения по чл.436,ал.2 ГПК поради неприлагането им от ЧСИ. ПОС намира,че действително това е така, но тяхното неотразяване не променя нито изводите на съда, нито крайния съдебен акт, тъй като съгл.чл.250 ГПК страната може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане, а в случая ОББ АД не е жалбоподател и не е направил искания, по които съдът да не се е произнесъл.

2

Ето защо молбата за допълване на решението е неоснователна.

По искането за изменение на решението в частта за разноските с пр.осн.чл.248 ГПК:

ПОС е уважил жалбата на длъжника чл.433, ал.1,т.8 от ГПК и е осъдил взискателя /ОББ АД/ да му заплати разноските по делото в размер на 73 лв. За да уважи жалбата съдът е съобразил, че последното плащане на дълга към ОББ по ИД е на 27.12.2020 г./съгласно представените от взискателя доказателства по ИД/. Едва на 23.05.2024 г. взискателя ОББ уведомява ЧСИ, че длъжникът е погасил задълженията си изцяло, с което почти 4 години неоснователно е поддържал висящността на ИД, т.е. повече от 2 години е бездействал, поради което към 27.12.2022 г. перемпцията е настъпила по право и ИД е следвало да бъде прекратено. Бездействието на взискателя в казания период обуславя отговорността му за разноски в производството по чл.433,ал.,т.8 ГПК, поради което е осъден да ги заплати на жалбоподателката в размер на 73 лв. Ето защо искането по чл.248 ГПК е неоснователно.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3205/27.1.2025 г. от „ОББ“АД, ЕИК ***** за допълване на решение №29/13.01.2025 г. по гр.д.№2778/2024 г. на ПОС,14 гр.с. като съдът да отрази и вземе предвид подадените писмени възражения от ОББ АД по делото, както и на осн.чл.248 ГПК да допусне изменение на постановеното решение в частта за разноските, а именно в случай, че обжалваното действие на ЧСИ бъде отменено като незаконосъбразно, разноските по гр.д.№2778/2024 г. на Г. А. М. да бъдат възложени по реда на чл.441 ГПК на ЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4