Решение № 933 от 22.04.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И

Е

№

933 22.04.2019 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение,

XLIV-ти граждански състав, на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА

Секретар –

Станка Добрева като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова гражданско дело № 3310 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 18992/09.05.2018 г., уточнена с молба вх. № 25045/15.06.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н.С., със съдебен адрес:***, срещу К.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 183,31 лева – главница; 61,38 лева – договорна лихва за периода от 27.10.2015 г. до 06.04.2017 г.; 113,30 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 215 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на БРС.

Посочва се, че в исковата сума се включват падежирали вземания по договор за кредит „Бяла карта“ № 440284/23.10.2015 г., сключен между ответника и “Аксес Файнанс” ООД. По силата на договора на ответника била предоставен револвиращ кредит в максимален размер от

200 лева, която последният се усвоил в пълен размер. Поради неизпълнение от страна на ответника по договора, “Аксес Файнанс” ООД обявил кредита за предсрочно изискуем на 06.04.2017 г., към която дата непогасени останали главница в заявения размер и договорни лихви. Поради неизпълнение на договорно задължение, на ответника били начислени и претендираните неустойка и разходи.

Възникналите вземания в общ размер на процесните суми били цедирани на ищцовото дружество по силата на договор и Приложение № 1 от 09.11.2017 г. Претендират се съдебни разноски. Прави се искане, със съдебните книжа, на ответника да бъде връчено уведомление за цесията.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за прилагане към делото ч.гр.д. № 25/2018 г. по описа на БРС.

С определение № 4590/18.06.2018 г. по делото, съдът е прекратил производството по отношение на оттеглената претенция в размер 12,37 лева – лихва за забава за периода от 07.04.2017 г. до 29.12.2017 г., което е влязло в законна сила на 11.07.2018 г., като необжалвано от ищеца.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез адвокат Б.К. от БАК - назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се активната процесуална легитимация на ищеца,като се твърди, че извършеното цедиране на вземания не е било надлежно съобщено на ответницата, включително и с връчването на съдебните книжа в настоящото производство. Релевират се доводи за неоснователност на исковете с оглед незаконосъобразно обявена предсрочна изискуемост по договора, като се сочи, че същата не е била редовно съобщена на ответницата.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ с писмена молба по делото вх. № 3404/22.01.2019 г., с която ангажира писмени доказателства. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника, в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.

По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против К.К.И. за исковата сума по ч.гр.дело № 25/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 14.03.2018 г., на заявителят е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК и на основание чл. 415 от ГПК.

Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.

Приети като доказателства по делото са договор за кредит “Бяла карта”, сключен между “Аксес Файнанс” ООД и К.К.И. на 23.10.2015 г. и приложение № 1 към него, от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем на ответницата сумата от 200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Ответницата се е задължила да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се начислява ежедневно, както и разходи за събиране на вземането. С разпоредбите на договора, страните са се договорили да извършват изменения на същия и уведомления посредством заявени от ответницата телефонен номер и електронна поща. С клаузата на чл. 22 от договора е предвидена санкция за неизпълнение задълженията на кредитополучателя със забава от над 10 дни или за размер над 15 %, а именно – възможност за кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведоми насрещната страна по реда на чл. 28 – на адрес за кореспонденция, по факс или на e-mail адрес.

Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение № 1/09.11.2017 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника К.К.И. по кредит № 440284/23.10.2015 г., е било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

Приложено е и пълномощно по силата, на което „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на просрочени задължения” /АКПЗ/ ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г. вземания, както и за уведомлението на „АКПЗ“ ООД до длъжника К.К.И..

По делото са прието за връчване на ответника уведомително писмо за цедиране вземанията на “Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от процесуалния представител на ищеца-цесионер.

За установяване факта на надлежно обявената по договора за кредит предсрочна изискуемост, ищецът представя справка от цедента, установяваща успешно изпратено текстово съобщение до посочения от ответницата телефонен номер. Представената справка съставлява заверен препис от електронен документ, чието авторство не се установява от съдържанието.

От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че след сключване на договора, от страна на ответницата са постъпвали погашения, като след анализ на движението по сметката на картодържателя се установяват следните задължения: 183,10 лева – неплатена главница; незаплатена договорна лихва за периода от първата транзакция - 27.10.2015 г. до датата на предсрочната изискуемост 06.04.2017 г. в размер на 61, 38 лева; неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от договора в размер на 113,30 лева; и такси събиране на вземането в размер на 215 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на цесионер и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2016 г., приложение № 1/09.11.2017 г., с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит № 440284/23.10.2015 г.

С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид изложеното, установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е платила своето задължение по договора за кредит. В случая, няма твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410 от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и чрез назначен на ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия.

Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от сключен при условията на Закона за потребителския кредит договор за кредит „Бяла карта“ от 23.10.2015 г. между ответника и „Аксес Файненс“ ООД, по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 200 лева под формата на разрешен кредитен лимит.

От заключението на вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника в периода от 27.10.2015 г. до 02.11.2015 г., поради което и за същия е възникнало задължение да погаси до 2-ро число на месеца текущото си задължение, формирано от усвоената в периода по чл. 3, ал. 3, т. 1 от договора сума - в случая 198,67 лева и начислената договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 върху усвоената главница. Вещото лице е установило още, че ответникът е извършил две плащания, съответно на 08.12.2015 г. в размер от 32,50 лева и на 24.02.2017 г. в размер на 30 лева.

Не се установява след тези дати ответникът да е извършвал други плащания, поради което и следва да се приеме, че за заемодателят е възникнало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съгласно чл. 22 от договора.