Решение № 8620 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8620 гр. София, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110108386 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Постъпила е искова молба от ЗД "Б. И." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., чрез пълномощника си адв. М. Г. срещу Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С......., представляван от особен представител адв.

Ю. Б.. ответника да заплати на ищеца сумата от 1 752.80 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 2110036367 (вкл. 1667.80 лв. за части и труд, 60 лв. транспортни разходи и 25 лв. ликвидационни разноски), образувана във връзка с ПТП, настъпило на дата 08.12.2021 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 08.12.2021 г. в гр. София, ул. „Пиротска" срещу № 123, е реализирано ПТП с участието на МПС „БМВ 318 И" с рег. № *******, управлявано от ответника Х. П. и паркирано МПС „Ситроен Ц4" с рег. № ********, собственост на А. Р. Ц..

Според представения Протокол за ПТП № 1779176, причините за произшествието са по вина на ответника, който губи контрол над автомобила и блъска паркираното МПС. Твърди се, че МПС „БМВ 318 И" е било застраховано по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Б.

И." АД. В дружеството е заведена щета, направена е оценка и е изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице. Ищецът твърди, че към момента на ПТП ответникът Х. П. е управлявал МПС без да притежава правоспособност за управление (неправоспособен), което е отразено в Протокола за ПТП. На основание чл. 500, ал. 2 от КЗ застрахователят претендира регресно вземане за платеното обезщетение. Претендира разноски. Прави доказателствени искания за автотехническа експертиза, счетоводна експертиза, разпит на свидетел и изискване на преписка от СДВР.

Ответникът Х. П., чрез назначения особен представител адв. Ю. Б., оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява, че не са налице предпоставки за причиняване на част от описаните щети (по предна дясна и задна част на увреденото МПС), тъй като ударът е бил в предна лява част. Оспорва размера на претендираните суми за детайли и труд като значително завишени. Оспорва формалната доказателствена сила на представените Опис на щети № 2 и № 4 поради липса на подписи на съставителите, както и Доклад по щета от 31.12.2021 г. поради липса на подпис на главен счетоводител. Оспорва факта на плащането и твърди неправилно калкулиране на сумите по фактурата и платежните нареждания. Възразява, че копия от доказателства (т. 1, 2 и 3) са нечетливи, а екземпляр от т.

12 липсва в преписа за ответника.

1

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ дава право на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за застраховка "Гражданска отговорност", в случаите, когато последният не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство или чието свидетелство за управление на моторно превозно средство е временно отнето. Действалата към момента на процесното ПТП разпоредба на чл. 150 от Закона за движение по пътищата въвежда изискването всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач - последният трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. В хипотезите на чл. 500, ал. 2 КЗ, както и в тази по чл. 432, ал. 3 КЗ, се касае за освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност /като при управлението на МПС при липса на правоспособност/. Т.е., съгласно обсъжданите разпоредби застрахователният договор се прекратява и застрахователят се освобождава от своето задължение към застрахованото лице да извърши застрахователно плащане, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение - чл. 74 ЗЗД, като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на вече прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване на застрахователното събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради управление на превозното средство без свидетелство за управление.

Следователно две групи факти обуславят възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния за деликта, установяването на които е в тежест на ищеца /съгласно правилото, установено в нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК/, а именно: 1/ наличието на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между страните по делото, от една страна и от друга - прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен от застрахования деликт по време на управление на МПС без правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство и 2/ заплащането на обезщетение за претърпените вреди на третото увредено лице, както и какъв е размера на дължимото обезщетение.

Не се спори, а и се установява от представените по делото доказателства, в това число от показанията на разпитаната по делото свидетелка А. Р. Ц. и от представените писмени доказателства — Протокол за ПТП № 1779176, ведно с цялата административнонаказателна преписка , че на 08.12.2021 г. около 21:40 часа в гр. София, на ул. „Пиротска“ срещу № 123, е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № ******* , управляван от ответника Х. П., и паркиран лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № ******** , собственост на свидетелката А. Ц..

Първият основен спорен въпрос в настоящото производство е във връзка с механизма на ПТП и причинната връзка между него и претърпените от лекия автомобил „Ситроен“ щети.

Въз основа на анализа на събраната доказателствена съвкупност — заключението на съдебно-автотехническата експертиза (САТЕ) , показанията на свидетелката Ц. и констатациите в Протокола за ПТП — съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на произшествието:

В процесната вечер ответникът Х. П. е управлявал лекия автомобил „БМВ“ по ул.

„Пиротска“ в посока от ул. „Димитър Петков“ към бул. „инж. Иван Иванов“. Пътната настилка е била паважна, почистена, но силно заледена поради ниските отрицателни температури. В района на № 123, движейки се със скорост в диапазона между 30 км/ч и 40 км/ч, водачът загубил контрол върху управлението на автомобила. Поради недостатъчния контрол и несъобразената с пътните условия скорост, превозното средство е навлязло в лявата зона по посоката си на движение (отклонение надясно спрямо оста на пътя) , където е реализирало първоначален удар в предната лява странична част на паркирания лек автомобил „Ситроен Ц4“. От реализирания интензивен динамичен удар, лекият автомобил 2

„Ситроен“ е бил изместен назад по посока на движението си, при което е настъпило вторично съприкосновение — задната му част се е ударила в паркирано зад него друго превозно средство.

Едновременно с това, вследствие на отклонението и удара, автомобилът е бил забит в бордюра на тротоара. По този начин механично са се реализирали уврежданията по предната лява част (първоначален удар), задната част (вторичен удар в паркираното отзад МПС) и дясната част на автомобила (от досега с бордюра).

Изложената фактическа обстановка относно механизма се потвърждава категорично от заключението на вещото лице по САТЕ, инж. Й. Й., което съдът кредитира като обективно и компетентно. Експертът изрично сочи, че претендираните от ответника 15 км/ч скорост са несъвместими с обема и характера на щетите.

Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *******. Х. П. е нарушил императивната разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват. От доказателствата по делото е видно, че ответникът е изгубил ефективен контрол върху управлявания от него автомобил, което е довело до неконтролируемото му отклоняване вляво по посока на движението и последващия удар в паркирания лек автомобил „Ситроен“.

Освен това, Х. П. е нарушил и правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, задължаващо водачите да съобразяват скоростта си на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство. От показанията на свидетелката Ц. и заключението на САТЕ се установява, че инцидентът е настъпил в мразовита нощ при температури от минус 10-12 градуса, като паважната настилка е била силно заледена и хлъзгава. В тази обстановка ответникът е следвало да съобрази, че паважът при отрицателни температури притежава значително по-нисък коефициент на триене.

Избраната от него скорост от порядъка на 30–40 км/ч, макар и под максимално разрешената за градски условия, се явява обективно несъобразена с конкретната пътна обстановка. При движение със съобразена по-ниска скорост, водачът е щял да има техническата възможност да запази праволинейното движение на автомобила и да не допусне занасяне, водещо до сблъсък. Неизпълнението на тези законови задължения за непрекъснат контрол и избор на скорост, съответстваща на леда и хлъзгавия паваж, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и причинените вреди.

От приобщения по делото Протокол за ПТП № 1779176 от 08.12.2021 г., който по своята правна същност представлява официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице (служител на МВР) в кръга на неговите правомощия и по установения ред, се установява по категоричен начин, че ответникът Х. П. е управлявал процесното МПС без да притежава правоспособност за това. В съдържанието на протокола е изрично вписано, че на водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № GA445129 именно на основание „неправоспособен водач“. Протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена сила относно фактите, които длъжностното лице е възприело непосредствено и е проверило в информационните масиви на МВР към момента на оформяне на документа.

Съдът намира за неоснователни доводите на особения представител на ответника, опитващи се да изведат извод за правоспособност на водача от бланкетното отразяване на „налични контролни точки“ в Наказателно постановление № 21-4332-026326 от 20.12.2021 г..

Този формален запис в административния акт не може да дерогира преките констатации на контролните органи за липса на СУМПС, обективирани в специализирания за това нарушение АУАН и Протокола за ПТП.

По отношение на неправоспособността на водача, съдът намира за необходимо да отбележи, че действително тежестта за доказване на този факт в условията на пълно и главно доказване лежи върху ищеца. В настоящото производство обаче, фактът на липса на правоспособност у ответника Х. П. се установява по несъмнен начин за целите на процеса от приобщения по делото Протокол за ПТП № 1779176 , в който контролните органи изрично са вписали липсата на СУМПС и съставянето на АУАН № GA445129 за такова нарушение.

Въпреки че особеният представител на ответника е оспорил тази констатация в подадения отговор на исковата молба, същият не е провел никакво насрещно доказване в подкрепа на оспорването си, с което да опровергае или поне да разколебае доказателствената сила на представените официални документи. При липсата на доказателства, сочещи правоспособност към момента на инцидента, съдът приема за доказано, че ответникът е 3 управлявал лекия автомобил „БМВ 318 И“ в пряко нарушение на императивната норма на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП.