Решение № 121 от 12.03.2025, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Ямбол, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100341 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ВиК” ЕАД - Б. с ЕИК *** против Е. Г. Г. от гр. С., обл. Б., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 336, 15 лв., дължими по издадени фактури от 25.08.2021 г. до 26.09.2022 г., с отчетен период по фактури от 11.08.2017 г. до 09.09.2022 г.,сумата от 75, 11 лв. представляваща лихва за период от 24.09.2021 г. до 02.11.2023 г., в едно със законната лихва върху главницата от 16.11.2023 г. до изплащане на вземането, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.

Твърди се, че ответника е потребител на ВиК услуги в ползвания от него имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., Б., ул. „***, с абонатен номер № ***.

Отчитането на водомера за процесния имот се осъществявало по електронен път, посредством ползване на мобилно устройство. Твърди се, че самия водомер бил разположен в имота, поради което клиента или лицата обитаващи имота имали задължение да осигурят достъп до него. Използването на електронното устройство било причина и не съществувала техническа възможност представител на абоната да положи подпис, когато се използвал хартиен карнет. След отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури с определени реквизити. В периода от 25.08.2021 г. до 26.09.2022 г. са издадени 5 бр. фактури на обща стойност 336, 15 лв. които ответника следвало да заплати в 30 дн. срок от датата на издаването на всяка една от тях. Същия не бил ги заплатил своевременно, като неизпълнението по всяка фактура поставило автоматично ответника в забава след изтичане на 30 календарни дни, считано от тяхното издаване.

В чл.44 ОУ било предвидено, че потребителя дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на 1

ВиК оператора. С оглед на това, върху сумите на всяка една от фактурите се дължало и обезщетение за забава в размер на законна лихва, като общия размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните главници в размер на законна лихва възлизало на обща стойност 75, 11 лв. за период от 24.09.2021 г. дож 02.11.2023 г., както и лихва от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на задължението.

За претендираните суми ищецът подал в съда заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, но в законоустановения срок длъжникът възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият иск.

Иска се уважаване на предявения установителен иск и присъждане на разноски за настоящата инстанция и такива за заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник адвокат В. А.- САК. Предявените искове се считат за допустими, но същите били неоснователни и недоказани. Твърди се, че не съществува основание, което да обуславяло търсенето на сума в посочения размер по предявения иск. От изложените твърдения в ИМ и прилежащите към нея доказателства не се доказвало, че процесния имот да бил водоснобдяван от ищцовото дружество. Отделно от това претендирана цена била завишена със суми, представляващи технологични загуби. От доказателствата по делото не се установявало имотът да бил обитаван през процесния период, както и за водоснабдяването му да били ползвани услугите на ищцовото дружество, като претенцията била неоснователна. Твърди се, че от представените писмени доказателства не можело да се установи как били отразени сметките и за кои периоди били погасени задълженията за процесния имот, поради което не били налице основания за заплащане на претендираните суми. Също така се твърди, че ответника бил вече заплатил фактури за процесния период в полза на ищцовото дружество, като това се установявало от издадения п полза на дружеството ИЛ от 10.02.2021 г. по гр. дело № *** г. по описа на СРС. Въз основа на ИЛ било образувано ИД № *** г. по описа на ЧСИ с рег. № *** на КСЧИ и район на действие ОС- Б., като посоченото изп. дело било прекратено поради плащане от страна на длъжника, видно от разпореждането за приключване на ЧСИ.

Освен , че се оспорват съдържанието на всички представени от ищцовото дружество писмени доказателства, с отговора на ИМ се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания. В случая следвало да се приложи кратката тригодишна погасителна давност, доколкото плащанията към ищцовото дружество представлявали +периодични плащания“ по смисъла на чл.11, б.“в“ ЗЗД. Счита се, че претенцията за заплащане на мораторна законна лихва също била неоснователна и недоказане.

Иска се отхвърляне на исковате като неоснователни и недоказани и заплащане на разноски за настоящата инстанция, като се парви възражение за прекомерност на претендирания хонорар от страна на ищцовото дружество.

В с.з. исковата молба се поддържа процесуалния представител на ищеца с писмена молба.

Ответникът оспорва иска чрез пълномощник адвокат.

Съдът, съобразявайки доводите и процесуалните действия на страните и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС и издадена 2 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В законоустановения срок от уведомяването си по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането си.

По делото ищецът е представил справка- извлечение, касаеща показания за водомер *** отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера С., Б., ул. „***, като обекта имал сезонен характер на ползване съгласно чл.23, ал.1, т.3 ОУ, титуляр на партидата : Е. Г. Г. и потребителски номер : ***. В същата са посочени пет отчитания, като първите две на 11.08.2022 г. и 13.07.2022 г. са от клиента, като другите три на 11.09.2021 г., на 14.08.2021 г. и 11.08.2017 г. са видени. От приложената справка от АВ, СВ- Б., се установява, че с дарение на недвижим имот от 27.05.2011 г дарителя М. И. Г. надарила Е. Г. Г. със савостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, апартамент в гр. С.. Представени са още Решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и фактури № *** г. за плащане на сумата от 4, 39 лв. с ДДС за период от 11.08.2022 г. до 09.09.2022 г. ; № *** г. за плащане на сумата от 13, 91 лв. с ДДС за период от 01.08.2022 г. до 10.08.2022 г.; № *** г. за плащане на сумата от 3, 12 лв. с ДДС за период от 01.09.2021 г. до 12.07.2022 г. ; № *** г. за плащане на сумата от 13, 81 лв. с ДДС за период от 14.08.2021 г. до 13.08.2021 г.; № *** г. за плащане на сумата от 300, 92 лв. с ДДС за период от три периода от 11.08.2017 г. до 31.12.2019 г.

Представен е и договор за дарение от 27.05.2011 г. от който се установява, че М.

И. Г. дарява на внука си Е. Г. Г. собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С., обл. Б., представляващ апартамент № 1, в сутерена на сградата, изградена в гр. С., местност „Б.“, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. Представена е и заповед за парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № *** г. по описа на Софийски районен съд.

Представена е и справка – извлечение от системен продукт, относно показанията на водомер ***, отчетен с мобилно устройство, с адрес на водомера гр. С., Б., ул. „*** с титуляр на партидата Е. Г. Г., с потребителски номер ***.

От страна на ответника са представени покана за доброволно изпълнение от ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- Б. по изп. дело № *** г. изпратена до длъжника Е. Г. Г. от гр. Я., от която е видно, че с ИЛ от 10.02.2021 г. на РС- София на основание заповед по чл.410 ГПК по гр. дело № 26052 от 2020 г. бил осъден да заплати в полза на взискателите ТД на НАП- Б. и ВиК ЕАД сумата от 1900, 59 лв., от които главница в размер на 77, 38 лв., законна лихва в размер на 22,86 лв. за период 22.06.2020 г.- 04.05.2023 г., сумата от 23, 69 лв. неолихвяеми вземани( мораторни лихви, обезщетения и т.н.) , сумата от 75, 00 лв. присъдени разноски, сумата от 180 лв. разноски по изп. дело, сумата от 429, 97 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и публични държавни вземания в размер на 1091, 69 лв. дължими към 04.05.2023 г.

Представен е още ИЛ издаден в полза на ВиК ЕАД гр. Б. в който длъжника Е. Г. Г. е осъден да им заплати сумата от 77, 38 лв. представляваща неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, в едно със законната лихва от 22.06.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 23, 69 лв. за периода 26.8.2017 г. до 18.5.2020 г. и 75 лв. разноски по делото, 25 лв. ДТ и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.Представени са още постановление за приемане на адвокатски хонорар и разпореждане за приключване поради плащане от страна на длъжника.

По делото е назначена и изслушано заключението на СТЕ, вещото лице по която е посочила, че след като се запознало с предоставената от съда задача, направила 3 обстойна проверка и анализ на приложените към съдебната преписка документи : ИМ с приложения, справка във „ВиК“ ЕАД гр. Б. и С., протоколи и други и направения оглед на 01.11.2024 г. дала заключение, че мобилното устройство представлявало малък, преносим мини компютър. Имало стилен външен вид, здрав капсулиран корпус, който осигурявал устойчивост и защита на сензорния екран и сканиращия модул.

Същия не можел да се манипулира по време на работа от оператора, като бил предназначен за въвеждане и прехвърляне на данни, а не за директно сваляне на отчет от водомера. Всяко мобилно устройство било заредено с електронни карнети, чиято информация била същата като на книжния носител и съдържала : адрес на абоната, клиентски номер, виртуален номер, номер карнет, номер страни;а. По него на всеки водомер бил присвоен и регистриран в системата с база данни, индивидуален баркод за идентификация на абоната. Баркода, предварително бил поставен на водомерния възел, като не се изисквал подпис на абоната. За да се направил отчет на показанията на водомера, отчетник измервателни уреди трябвало да отиде на място до самия водомер. При осигурен достъп, отчетник измервателни уреди ( инкасатор) отчитащ водоснабдявания обект сканирал баркода, при което на екрана на мобилното устройство се появявала индивидуалната електронна страница на абоната.

Инкасаторът непосредствено отчитал и записвал новите показания на водомера.

Баркодът, който представлявал директна връзка с базата данни на ВиК оператора, индикирал, че състоянието на отчитане на водомера било нормално и същия бил „видян“. При неосигурен достъп, когато отчетник измервателни уреди не успеел да влезе във водоснабдявания обект, същия набирал на самото мобилно устройство режим „служебно отчитане“. Когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните ( показанията) на водомерните устройство, отчетник измервателни уреди набирал на мобилното устройство режим „ от клиента“.

На мобилното устройство можели да се съхраняват до 12 отчета. Данните за преходни отчети можели да бъдат извлечени единствено от системата за отчитане, фактуриране и съхраняване на данни- „Пласмент“ на програмата на ВиК оператора.

Водоснабдявания обект се намирал в гр. С., местност „Б.“ , ул. „***.

Недвижимия имот представлявал самостоятелен обект в сграда ( СОС), апартамент, с идентификатор ***, находящ се във вилна многофамилна сграда на два етажа с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. С., одобрена със Заповед № *** г. на изп. Директор на АГКК. Апартамента бил на едно ниво с площ 62.62 кв.м.

Разпечатката съдържа 32 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/845d7951-14fb-4ab0-a87b-127655d69bcf