Решение № 595 от 05.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 157/2025
- Вид
- Решение № 595
- Подписан
- 05.06.2026
- Състав
- Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал.3, т.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал.3, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал.3, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 292, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 595 гр. Варна, 05.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря СИЯНА К. КАЦАРСКА като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20253100100157 по описа за 2025 година
Производството по делото се развива по предявен ревандикационен иск от С. С. С., ЕГН ********** от *** срещу К. Г. Г., ЕГН ********** от *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект представляващ апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Варна намиращ се в ***, с площ от 69,89 кв.м., ведно с 4,079 % идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, под обекта: имот с идентификатор *** и имот с идентификатор
***, над обекта: имот с идентификатор ***, както и на 20 /двадесет/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата, в която е разположен самостоятелния обект на правото на собственост, целият с площ от 408 кв.м., намиращ се в ***, при граници имоти с идентификатори: имот с идентификатор
***,
***,
*** и
***, и осъждане на ответницата да предаде владението на върху самостоятелния обект и идеалните части от дворното място, на осн. чл. 108 ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е собственик на процесния имот по наследство от баща си С. С., б.ж. на гр. Варна, чийто единствен наследник се явява той. Наследодателят му е придобил правото на собственост върху процесния апартамент и ид. части от дворното място, в което е изградена сградата по силата на договор за покупко – продажба от 02.10.2012г., който е оформен в нотариален акт № 179, рег. №20658, акт. 102, том LIV, дело №11375/2012г.
Ответницата е баба на ищеца оспорваща неговите материални права на собственост, като същата преди депозиране на исковата молба в съда е предприела действия по осъществяване на процедура по снабдяване с 1 констативен нотариален акт за имота, с което е заявила свои материални права изключващи правата на ищеца. Твърди се, че фактическата власт върху имота се осъществява от ответницата. Ищецът е изпратил извънсъдебна покана на последната да освободи имота и да му предаде владението, но същата отказала, като изложила свои възражения, че имотът бил закупен с нейни парични средства и тя считано от 2013г. е установила владение за себе си, което владение е било установено със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.
В исковата си молба, ищецът твърди, че ответницата не е установила владение за себе си, а тя е била допусната от собственика на имота и негов наследодател да ползва имота, като това фактическо положение е останало непроменено и след смъртта на баща му през 2020г. Съобразно уговорка между неговия наследодател и ответницата, дължимите за имота месни данъци и такси е следвало да бъдат заплащани от последната. За периода от закупуване на имота до смъртта на наследодателя на ищеца в процесното жилище са нощували различни лица, организирали са събития в него, за които действия разрешение не е било искано от ответницата. Наследодателят на ищеца приживе е изразявал желание след като преустанови трудовата си дейност свързана с пътуване извън страната да се издържа от имота отдавайки го по наем.
След смъртта на бащата на ищеца, ответницата е отправила молби до последния да бъде оставена за живее в процесния апартамент, съответно да й бъде учредено право на ползване по предвидения в закона ред. С оглед тази молба ищецът е ангажирал нотариус, но в уречения ден и час тя се отказала от намерението си във връзка с учредяване на ограничено вещно право върху имота в нейна полза. С тези си действия, счита че ответницата К. Г. е признала, че е осъществявала държание върху имота, а не неговото владение.
В първото по делото съдебно заседание ищецът пояснява своите твърдения, като посочва, че паричните средства, които е превела К. Г. на неговия наследодател, не са имали за основание закупуване на недвижим имот в гр. Варна, а с тях са уреждани отношения между неговия баща /син на ответницата/ от една страна, а от друга неговите родители и сестра във връзка с ползване и разпореждане с недвижими имоти в гр. Русе. При осъществяване на паричните преводи от ответницата в полза на наследодателя на ищеца не е посочвано основание, че паричните средства са предназначени за закупуване на имот в гр. Варна, както и че цената, при която е закупен процесният имот е различна от цената посочена в нотариалния акт, в който е обективирана сделката за покупко – продажба на същия. Действителната цена е 59000 евро, а разликата между посочената в нотариалния акт цена и действителната такава на имота при неговото придобиване е заплатена в брой.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който се излагат възражения за неоснователност на предявения иск.
Не се оспорват твърденията, че през 2024г. тя е инициирала процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за процесния апартамент и идеални части от дворното място, като е подала в Община Варна съответното заявление. Не се оспорват също така и твърденията, че ищецът е депозирал възражения във връзка с инициираната от нея процедура по обстоятелствена проверка. Не се оспорва също така, че ищецът С. е изпратил покана за освобождаване на имота и предаване ключовете от входната врата, като и че същата е отговорила на тази покана, като е уведомила насрещната страна, че 2 имотът е закупен с нейни лични средства, съответно от 2013г. е установила владение за себе си върху него, при което се счита за собственик.
Оспорват се твърденията изложени в исковата молба, че е била допусната да ползва имота от наследодателя на ищеца и нейн син С. С., б.ж. на гр. Варна, като поддържа, че за да живее в имота не искала разрешение от никого.
Оспорват се твърденията за наличието на намерения на наследодателя на ищеца да използва имота за реализиране на доходи от него, че в имота са нощували трети на спора лица, съответно, че в имота са били организирани събирания на такива лица. Посочва, че с наследодателя на ответника са били провеждани разговори с цел прехвърляне правото на собственост върху имот в полза на ответницата, която обстоятелство не е реализирано единствено заради честото отсъствие на синът й от страната.
Оспорва твърдението на ищеца, че след смъртта на нейния син и съответно баща на ищеца, тя е отправила молба до последния да бъде допусната да продължи да живее в имота, като излага свои насрещни възражения, че единствената молба, която е имала към него е била във връзка с искане да й бъде прехвърлена половината от собствеността върху имота, който е закупен с нейни средства. Не оспорва, че е била организирана от ищеца процедура пред нотариус, но оспорва твърденията във връзка с уговорките, които се излага в исковата молба, че са постигнати между тях по повод посоченото от ищеца учредяване на ограничени вещни права. Отказът от изповядване на сделката от нейна страна е продиктуван от това, че тя е изразила несъгласие да й бъдат учредени единствено ограничени вещни права за ползване върху имота за срок от 5 години. Имотът е завладян от нея, владее се и към момента на сезиране на съда, при което счита себе си за собственик.
В срока по чл. 211 ГПК е предявен насрещен положителен установителен иск за собственост от К. Г. Г., ЕГН ********** от *** срещу С. С. С., ЕГН ********** от *** за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата – ищец по насрещния иск е собственик на самостоятелен обект представляващ апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Варна намиращ се в ***, с площ от 69,89 кв.м., ведно с 4,079 % идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, под обекта: имот с идентификатор
*** и имот с идентификатор ***, над обекта: имот с идентификатор ***, както и на 20 /двадесет/ кв.м. идеални части от имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата, в която е разположен самостоятелния обект на правото на собственост, целият с площ от 408 кв.м., намиращ се в ***, при граници имоти с идентификатори: имот с идентификатор ***, ***,
*** и ***., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
Излагат се твърдения, че процесният имот е придобит от ответницата – ищца по насрещния иск с нейни парични средства, които средства в размер на 36100 лева и 19067 евро са били преведени по сметка на нейния син – С. С., б.ж. на гр. Варна. Именно с така получените средства на 02.10.2012г. при сключване на договора за покупко – продажба за имота, нейният син е заплатил стойността на имота.
При тези съображения твърди, че доколкото имотът е закупен с нейни парични средства, то тя се легитимира като собственик на имота въз основа на осъществената покупко – продажба /главно придобивно основание/.
3
В процесното жилище ответницата – ищец по насрещния иск се нанесла да живее считано от 20.10.2013г., към който момент пренесла и своята покъщнина от гр. Русе. От така посочения момент до сезиране на съда с исковата молба посочва, че не е напускала това жилище. След като били изминали 10 години от момента, в който тя установила за себе си фактическа власт върху имота предприела действия по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост.
В условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлено главното посочено придобивно основание твърди, че имотът е бил придобит от нея по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност посредством установено владение за себе си считано от 20.10.2013г., което владение осъществява и към настоящия момент, при твърдения, че фактическият състав на давността за нея е настъпил на 20.10.2023г.
Депозиран е писмен отговор от ищеца – ответник по насрещния иск, с който се излагат възражения за недопустимост, а в условие на евентуалност и неоснователност на предявения насрещен иск.
Възразява досежно твърденията за придобиване на имота въз основа на договора за покупко – продажба, която разпоредителна сделка е сключена чрез нейния син, но с нейно парични средства. Синът на ответницата – ищец по насрещния иск и наследодател на ищеца – ответник по този иск е нямал качество на пълномощник по тази сделка. В процесната хипотеза не е приложим и редът на придобиване на вещни права върху имота чрез пряко и косвено представителство, доколкото такъв договор между ответницата – ищец по насрещния иск и нейния син не е сключван в предписаната от разпоредбата на чл. 292, ал.3 ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите. При тези съображения намира, че преведените парични суми не обосновават наличие на косвено представителство при придобиване на имота, доколкото такъв договор за поръчка не е бил сключван.
Излагат се и възражения досежно евентуалното оригинерно придобивно основание. Ответницата – ищец по насрещния иск не е отнемала владението върху имота от собственика на имота и наследодател на ищеца – ответник по този иск. Бащата на ищеца е поддържал имота, осъществявал е ремонтни дейности по молба на своята майка. Считано от 2013г. тя не е владелец на имота, а единствено негов държател. За показателно намерението на ответницата – ищец по насрещния иск посочва, че същата държи имота за неговия собственик, а не владее имота, е отправената от нея поканата, която тя е направила искане първо до неговия наследодател, а след това и до самия ищец – ответник по иска да й бъде прехвърлена една втора идеална част от този имот. Конкретно посочва, че на 20.12.2020г. ответницата – ищца по насрещния иск е посетила офиса на ищеца – ответник по този иск, като е настоявала да й се прехвърли половината от процесното жилище. Оспорват се твърденията, че са водени преговори за прехвърляне на имота, като уговорките между страните са били единствено досежно учредяване на ограничено вещно право на ползване, а предмет на разговорите е бил единствено срокът за учредяване на това ограничено вещно право – ограничен до 5 години или доживотно. Явяването на ответницата – ищец по насрещния иск пред нотариус с оглед учредяване на ограничено вещно право на ползване обуславя и извод за това, че тя е признала вещни права на собственост досежно имота в полза на своя внук.