Решение № 345 от 28.10.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Перник, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500328 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Б. Б. – пълномощник на П.

И. Н. от *** срещу Решение № 51 от 08.04.2022г., постановено по гр. дело № 44/2022г. по описа на Районен съд - гр. Радомир.

С обжалваното решение, Радомирския районен съд е отхвърлил предявения от П. И. Н. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 5000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление, за което е било образувано НЧХД № 1293/2018 г. по описа на Районен съд - Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди се, че първоинстанционния съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства.

Жалбоподателя счита, че съдията-докладчик е подходил спрямо доказателствения материал избирателно, като не са обсъдени всички доказателства, както и направените от ищеца доводи и възражения. Сочи се, че от страна на първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, които водят до отмяна на обжалвания съдебен акт. Излага се и становище по съществото на спора, предмет на делото. По наведените съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и 1 постановяване на ново, с което предявения от П. И. Н. осъдителен иск бъде уважен като основателен и доказан.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище по жалбата, депозирайки писмен отговор. В последния се сочи, че атакуваното съдебно решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Обръща внимание на това, че искът на ищеца се основава въз основа на твърдение за незаконно обвинение, каквото в случая не е налице. Следователно, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, намира за установено от фактическа е правна страна следното:

Районен съд – гр. Радомир е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска ответникът П. С. А. да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление (н.ч.х.д. № 1293/2018г. по описа на Районен съд – гр. Д., наказателно отделение, ІІІ състав), ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ответникът П. С. А. е подал тъжба срещу ищеца П. И. Н., с която е предявил срещу него обвинение по чл. 148 ал. 2 пр. 1-во, вр. чл. 148 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 от НК, като в тази връзка е било образувано н.ч.х.д. № 1293/2018г. по описа на Районен съд – гр. Д.. Уточнява се, че в тъжбата е било посочено, че П. И. Н., чрез публикуване в печатно произведение или по друг начин – в.

„В.“, в публикация от ***г. и в интернет сайта „***“ на ***г. в „Отворено писмо“ до министър-председателя на РБ – Б. Б., е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител, като нарекъл „корумпиран, недобросъвестен, с липса на морал“ и му приписал различни престъпления – в корупция, злоупотреба с български и европейски фондове, кражба, извършени от него в качеството му на длъжностно лице – *** на община Р., по смисъла на чл. 93 т. 1 от НК при и по повод изпълнение на службата му.

2

Сочи се, че с тъжбата бил предявен и граждански иск за сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от психическо, емоционално и морално естество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дататан а увреждането – ***г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи още, че с Присъда от 28.07.2021г., постановено по нчхд № 1293/2018г. по описа на РС – Д., ищецът е бил изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение, като присъдата е била потвърдена с Решение № 62/15.12.2021г. по внчхд № 512/2021г. по описа на ОС – К.. Ищецът е посочил, че в резултат на продължилото повече от 3 години частно наказателно дело, той и майка му са били подложени на постоянен стрес, в резултат на което здравословното състояние му се е влошило. Твърди, че преди незаконното обвинение е бил весел, общителен, контактен и дружелюбен човек, но след това е станал затворен и избухлив. Често е имал главоболие, вдигал кръвно налягане, не можел и да спи. Същевременно, съседите избягвали семейството му, тъй като знаели, че кмета на общината го съди и се страхували.

Ответникът не се е възползвал от възможността да депозира писмен отговор на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, сред които и заверено копие на Присъда № 260056 от 28.07.2021г., постановено по нчхд № 1293/2018г. по описа на РС – Д., от които се установяват твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с подаване на тъжба от страна на ответника П. С. А., както и относно изхода на наказателното дело. Установено е, че във връзка с подадената от П. А. тъжба е било образувано нчхд № 1293/2018г. по описа на РС – Д., по което съдът е признал за невиновен подсъдимия П. И. Н. за това, че чрез публикуване в печатно произведение или по друг начин ( вестник „В.“) в публикацията си от ***г. и в интернет сайта „***“ на ***г. (на „Отворено писмо“ от ***г., адресирано до Министър-председателя на РБ Б. Б., чрез медиите в РБ) е разгласил позорно обстоятелство (определил го е като корумпиран, недобросъвестен, с липса на морал) и му е приписал различни престъпления (корупция, злоупотреба с български и европейски фондове, кражба), извършени от него в община Р., при и по повод изпълнение на службата му и на основание чл. 304 НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148 ал. 2 пр. 1-во вр. чл.

148 ал. 1 т. 2 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 от НК. Със същата присъда, съдът е отхвърлил и предявения срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 15 000 лева.

Пред районния съд са били разпитани свидетелите В. А. Т. и Р. Б. М.. Първия посочен свидетел е заявил, че познава ищеца П. Н. като много социално активен, дори би го определил като борец за правда. Заявил е, че когато ищеца види някаква нередност в общината, винаги информирал съответните компетентни органи, като подавал сигнал. Такъв е бил случаят и с проекта за воден цикъл на гр. Р., който е бил подписан като договор през ***г. и в рамките на който следвало да бъдат сменени водопровод, канализация и пречиствателна станция. Срокът на проекта е изтекъл през ***г., но нищо не било направено по него. В тази връзка П. Н. е подал сигнал и заради това срещу него се е завело дело в Районен съд – Д.. Свидетелят е споделил, че ищецът е бил абсолютно спокоен за делото, което се води пред съда в ***, тъй като знаел, че истината е на негова страна и че делото ще бъде спечелено. Имал притеснения, че ако 3 евентуално загуби делото, доходите му са много ниски, тъй като с майка му живеят с неговата пенсия, и поради това да не му вземат апартамента.

Свидетелката Р. М. е заявила, че се познава с ищеца П. Н., виждала се е с него и са разговаряли във връзка с делото, като той бил видимо притеснен. Притеснявал се, че ако загуби делото, кмета ще му вземе наследствения апартамент. Свидетелката е посочила още, че е имало постоянна тревожност в П. Н..

Въз основа на така установените фактически положения, Пернишкия окръжен съд, в настоящия му състав, достига до следните правни изводи:

За да се ангажира деликтната отговорност на ответника по реда на чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. причинени вреди; 2. противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което са възникнали вредите; 3. причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди и 4. виновно поведение на ответника.

В настоящия случай не се доказва наличието на втората изискуема се предпоставка, а именно: противоправно поведение от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси, като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.

Защитата на правата или интересите на гражданите по съдебен ред може да бъде осъществявана както по гражданскоправен или административноправен ред, така и по наказателноправен такъв - чрез предвидените в НК и други закони престъпни състави, отнасящи се до засягането на правата или интересите. Поначало наказателноправната защита се реализира от самата държава - при престъпленията от общ характер. В определени случаи обаче, с оглед на степента на обществената опасност на деянията, характера на засегнатото от тях право или интерес и съществуващите отношения между дееца и лицето, чиито права са засегнати, законодателят е предоставил на последното преценката дали да се възползва от наказателноправния ред за защита. В тези случаи, при престъпленията от частен характер, правото да сезира съда за образуване на наказателното производство е предоставено на пострадалия, като правото се упражнява с подаването на тъжба. Същата е предпоставка за образуване на наказателно преследване за престъпления, които се преследват по реда на частното обвинение, като чрез съдържанието си очертава рамките, в които трябва да се развива наказателното производство. Затова възможността за подаване и поддържането на частна тъжба представлява признато от закона право и само по себе си подаването й не е противоправно действие, което да обуслови отговорност на частния тъжител за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност би могла да възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. когато е налице злоупотреба със същото по смисъла на чл. 57 ал. 2 от КРБ. Правото на тъжба ще е упражнено добросъвестно, когато частният обвинител го упражнява с убеждението, че то съществува. В този случай няма да е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че престъплението не е извършено или не е извършено от обвиняемия. Именно такъв е и настоящия случай. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, които да сочат, че частния обвинител е упражнил правото си на тъжба извън неговите рамки и целите, за които е предвидено, т.е. не се установява наличие на 4 злоупотреба с право, заради което да може да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника. Поради и това намира за неоснователно възражението на въззивния жалбподател, че ответника П. А. е предявил частна жалба против ищеца, с което го е набедил в извършване на посочените по-горе престъпления, знаейки, че е невинен. В хода на първоинстанционното производство не са ангажирани доказателства, които да сочат, че П. С. А. е знаел, че всичко, което е посочено в „отвореното писмо“ до Министър-председателя на РБ е истина, но въпреки това умишлено е завел нчхд с цел да го спре да „говори“, след като го осъди и да му причини неимуществени и имуществени вреди. В този смисъл не са ангажирани и доказателства, които да сочат, че частния тъжител П. А. е бил признат за виновен в някое от посочените от настоящия въззивен жалбоподател П. Н. престъпления ( във въпросното отворено писмо) с влязла в сила осъдителна присъда.