Определение № 389 от 22.05.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. Габрово, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно частно гражданско дело № 20264200500223 по описа за 2026 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България" ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк. К., срещу разпореждане на Районен съд- Дряново по ч.гр.д.№ 1004/2025г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. А. А. за вземане в размер на 1 620,54 лева- договорна лихва за периода 15.08.2023г.- 04.09.2024г. и мораторна лихва в размер на 380,38 лева за периода 16.08.2023г.- 07.12.2025г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се, че на този етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411 ал.2 т.3 ГПК са за преценка от заповедния съд дали искането се основава на неравноправна клауза в договора или вероятността да е такава. Извън тази преценка е валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основания нарушение на закона или добрите нрави. Сочи се, че в случая заповедният съд не извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145, ал. 2 ЗЗП. Твърди се, че уговореният в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Твърди се, че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни, поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни. Сочи се, че на осн. чл.33 ЗПК се дължи обезщетение за забава, поради което неправилно е отхвърлена лихвата за забава.

1

Претендира се отмяна на разпореждането на заповедния съд и да се уважи искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Предмет на обжалване е постановеното разпореждане № 264 от 17.01.2026г. по ч.гр.д. № 1004/2025г. на РС- Дряново с което изцяло е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България"ЕООД против А. А. А. за вземане в размер на 1 620,54 лева- договорна лихва за периода 15.08.2023г.- 04.09.2024г. и мораторна лихва в размер на 380,38 лева за периода 16.08.2023г.- 07.12.2025г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението

Договорното правоотношение, на което заявителят основава вземането си за посочените в заявлението по чл. 410 ГПК суми, произтича от договор за потребителски кредит, за който са приложими ЗПК и ЗЗП. От съдържанието на приложените към заявлението документи не се установява клаузите да са били индивидуално договорени с потребителя.

В изпълнение на изискването на чл. 411, ал. 2 ГПК заповедният съд е извършил преценка дали са налице предпоставките за издаване на исканата заповед за изпълнение. Отказът за издаване на такава се основава на приетото, че отразеният в договора процент на разходите /ГПР/- 49,06% , е изчислен в нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, без да бъдат отчетени и разходите на потребителя за допълнителни услуги по договора. С отчитане на посочения разход по кредита, резултатът е ГПР много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Отразяването в договора на значително по- нисък размер на ГПР противоречи на изискването за добросъвестност и представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а договорът е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и длъжникът съгласно чл. 23 от ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита, в това число договорна и мораторна лихва.

Изводите на заповедния съд, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 23 ЗПК се подкрепят от установеното договорно правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, приложен към заявлението.

В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст" и „Флекси", което е в нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика" /Р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/.

Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези 2 разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 §2 б."ж" и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б „ж" от тази директива разходи „посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Предвид изложеното разпореждането на ДРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК за процесните вземания, следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 264 от 17.01.2026г. по ч.гр.д. № 1004/2025г. на Районен съд- Дряново, с което изцяло е отхвърлено заявлението по чл.410 ГПК на „Профи Кредит България"ЕООД против А. А.

А., ЕГН:**********, за вземане в размер на 1 620,54 лева- договорна лихва за периода 15.08.2023г.- 04.09.2024г. и мораторна лихва в размер на 380,38 лева за периода 16.08.2023г.- 07.12.2025г., ведно със законната лихва от входиране на заявлението

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3