Решение № 1001 от 23.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 73980/2021
- Вид
- Решение № 1001
- Подписан
- 23.01.2023
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 177 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 50 · Кодекс на труда
- чл. 51 · Кодекс на труда
- чл. 51а, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 53, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 53, ал. 1 и ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 54 · Кодекс на труда
- чл. 57 · Кодекс на труда
- чл. 4 · Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование
РЕШЕНИЕ
№ 1001 гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: М.Ш. при участието на секретаря Г.Х като разгледа докладваното от М.Ш. Гражданско дело № 20211110173980 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от В. С. В. против ДГ № 49 „..........................“ гр. София, р-н „Изгрев“ искове, както следва: с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 11, ал. 1 КТД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 451,14 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. обезщетение за неспазено предизвестие и действително дължимото такова според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 67,66 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни 2021 г. и действително дължимото такова според Колективен трудов договор на Д Г № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането; с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 11, ал. 3, т. 2 КТД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 729,37 лв. – разлика между изплатеното съгласно Заповед № 370/25.02.2021 г. гратификационно обезщетение от 11,5 заплати и действително дължимото такова според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г. , ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането; с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300,76 лв. – разлика между изплатените и действително дължимите трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. според Колективен 1 трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ:
КТД 20000911/01.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до погасяване на вземането;
Допуснато е в първото и единствено с.з. изменение на исковете чрез увеличаване на размера им.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор с неопределен срок е работил като старши учител при ответника считано от 1990 г. до 01.03.2021 г., на която дата трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ - поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е издадена заповед № 370/25.02.2021 г. По силата на тази заповед на ищцата са изплатени обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като ищцата е работила при този работодател повече от 20 г. Също така, на ищцата са изплатени трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. Между страните действа КТД, в който са определени завишени размери на обезщетенията в полза на служителя – 3 м. срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение и обезщетение в размер на 11,5 заплати по чл. 222, ал. 3 КТ. Ищцата не оспорва да е получила суми на тези основания, но сочи, че според чл. 14, ал. 3, т. 2 от КТД работодателите в системата на образованието, сред които и ответникът, който е общинска детска градина, са се задължили да увеличат заплатите на служителите с не по-малко от 15 процента. Ищцата сочи, че брутното й трудово възнаграждение на това основание считано от 01.01.2021 г. е увеличено само със 7 процента, поради което горепосочените обезщетения и заплати са изчислени спрямо него. Претендира разликата между действително дължимите й обезщетения и заплати, ако трудовото й възнаграждение беше увеличено с 15 процента, и действително заплатените суми.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Не оспорва сочените от ищцата факти. Оспорва размера на исковете. Излага, че поради липса на средства при ответника трудовите възнаграждения са увеличени не с 15, а с 12,57 процента. Оспорва исковете по размер. Сочи, че заложеният в КТД процент е осреднен, за цялото заведение, което е на бюджетна издръжка – общинска детска градина.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното от фактическа и правна страна.
Като безспорно между страните с доклада по делото е отделено, че ищецът по силата трудов договор с неопределен срок е работил като старши учител при ответника считано от 1990 г. до 01.03.2021 г., на която дата трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ; че ищецът е работил при ответника в продължение на повече от 20 години; че по силата на КТД са определени завишени размери на обезщетенията в полза на служителя – 3 м. срок на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение и неспазване на срока на предизвестието и обезщетение в размер на 11,5 заплати по чл. 222, ал. 3 КТ; че трудовото възнаграждение на ищцата по см. на чл. 14, ал. 3, т. 2 от КТД е увеличено с поне 7 процента процента считано от 01.01.2021 г.; че на ищцата са заплатени обезщетение за неспазено предизвестие, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и гратификационно обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, както и трудови възнаграждения за м. 01 и м. 02.2021 г. в сочените от ищцата в исковата молба размери; че работодателят не е спазил предизвестието по чл. 326 КТ, което е от 3 м.; че за 2021 г. са останали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 2 неизползвани 9 дни платен годишен отпуск;
Тези обстоятелства се установяват и от писмените доказателства. Видно от Заповед № 370/25.02.2021 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, на длъжност „старши учител“ в детска градина, като правоотношението е прекратено на осн. чл. 238, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.03.2021 г. Страните не спорят, а и се установява, че заповедта е връчена лично на служителя и трудовото правоотношение прекратено на соченото в заповедта основание считано от 01.03.2021 г. Не се спори и че ищцата е работила като учител в ДГ считано от 1990 г. Не се спори и че по повод прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата са изплатени, както следва: по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 11, ал. 1 КТД обезщетение за неспазено предизвестие от три месеца в размер на 6 128,52 лв. по чл. 224, ал. 1 КТ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 9 дни 2021 г. в размер на 919,28 лв.; по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 11, ал. 3, т. 2 КТД гратификационно обезщетение от 11,5 заплати в размер на 23 492,66 лв.; както и на осн. чл. 128, т. 2 КТ на ищцата са изплатени трудови възнаграждения за м. 01 и м. 2.2021 г. в размер на съответно 2 007,84 лв. и 2 007.84 лв.
Не се спори, а и е видно от заповед № 364/19.02.2021 г., че трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено като размер, считано от 01.01.2021 г., от 1 331 лв. на 1 424 лв. Дължи се и допълнително възнаграждение от 583,84 лв. По този начин считано от 01.01.2021 г. трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено със Заповедта на 2 007,84 лв.
Не се спори и че ищецът е работил при ответника в продължение на повече от 20 години; че работодателят не е спазил предизвестието по чл. 326 КТ, което е от 3 м. според КТД; че за 2021 г. са останали към момента на прекратяване на трудовото правоотношение неизползвани 9 дни платен годишен отпуск.
Спорът между страните е съсредоточен около това дали на първо място със заповед № 364/19.02.2021 г. трудово възнаграждение на ищцата е увеличено със 7 процента /както твърди ищцата/ или с повече /както твърди ответникът/. На второ място, ищцата твърди, че според Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г., вх. номер към ГИТ: КТД 20000911/01.12.2020 г., то трудовото й възнаграждение е увеличено с 15 процента и претендира дължимата горница над заплатените й суми и дължимите такива, изчислени на база трудово възнаграждение, увеличено с 15 процента. В тази връзка ответникът сочи, че средствата на ДГ за 2021 г. са стигнали за увеличение на заплатите на служителите – педагогически и непедагогически персонал, със средно 12 процента, за педагозите – 12,57 процента; като в КТД е заложен осреднен процент. Сочи, че правилно, според ответника и в съответствие с КТД трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено със 7 процента и са й изплатени суми на тази база.
Според чл. 50 КТ с колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона. Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Колективните трудови договори се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини – чл. 51 КТ. Според чл. 51а, ал. 1 КТ колективен трудов договор 3 в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация, като след сключването му в писмена форма колективният трудов договор се вписва в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя / чл. 53, ал. 1 и ал. 3 КТ/. Съгл. чл. 54 КТ колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго и се смята за сключен за срок една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години.
Колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора, но работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора - чл. 57 КТ.
Видно от Колективен трудов договор на ДГ № 49 „..........................“ от 25.11.2020 г. то той е сключен в изискуемата писмена форма и е вписан в ГИТ по заявление на работодателя с вх. номер КТД 20000911/01.12.2020 г. Страните не спорят, че КТД се прилага относно ищцата. Според § 1, чл. 1 договора той е със срок на действие от две години считано от 01.01.2021 г. Договорът е сключен на ниво предприятие.
Съгласно Заповед № 0214-212/23.12.2020 г. на Министъра на образованието и науката следва за 2021 г. да се достигне увеличение на възнагражденията на педагозите предвид ниските им възнаграждения и ключовата обществена функция на всички педагози в РБ.
Ответникът е общинска детска градина. Според чл. 24, ал. 1 от ЗАКОН за предучилищното и училищното образование, детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование. По силата на чл. 280, ал. 1 от този закон дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници, като в чл. 282, ал. 1 от същия закон тези средства се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини, въз основа на: 1. броя на децата и учениците; 2. броя на групите и паралелките; 3. вида и броя на образователните институции; 4. стандарт за д е т е и ученик; 5. стандарт за група и паралелка. 6. стандарт за образователна институция. Съгл. чл. 4 от Наредба за финансирането на институциите в систематана предучилищното и училищното образование /https://ruo-sofia-grad.com/ то първостепенните разпоредители с бюджет разпределят получените средства по чл. 3 между детските градини и училищата въз основа на утвърдени от тях формули, независимо дали прилагат система на делегиран бюджет.