Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 12783 от 31.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50772/2025
Вид
Определение № 12783
Подписан
31.03.2026
В сила
31.03.2026
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 19, 20 и 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, 20 и 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, 20 и 21 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 230, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12783 гр. София, 31.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110150772 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „*********“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес: ************** представлявано от управителите ПВ и ХМ, чрез юрк. Д. П. срещу С.

Г. П., ********** с адрес: *********, за която съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.05.2026 г. от 10.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба от „*********“ ЕООД, ЕИК:

******** със седалище и адрес: ************** представлявано от управителите ПВ и ХМ, чрез юрк. ДР срещу С. Г. П., ********** с адрес: *********, *********, с която се моли съда да приеме за установено, че ответника дължи на ищеца:

-главница по Договор за потребителски кредит № *********** г., сключен със „СК“ АД в размер на 400 лв. /204.52 евро/,

- договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 69.40 лв. /35.48 евро/ за периода от 10.01.2020 г до 10.09.2020 г.,

- законна лихва за забава върху главницата в размер на 478.68 лв. /244.75 евро/за период от 10.09.2020 г. до 27.06.2025 г.,

- Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 1326.04 лева /677.99 евро/ -лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда/01.08.2025 г./ до окончателно изплащане на вземанията. по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №*****., по описа на РС-. К.

Ищецът твърди, че На 10.01.2020 г. С. Г. П., **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ***** със „СК“ АД, по силата на който е получил сумата от 400, срещу което се съгласил да върне 8 броя вноски от по 136.77 лева в срок до 10.09.2020 когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 1

36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ***** на 10.01.2020 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Излагат се доводи, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Поддържа се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Твърди се, че с С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „СК“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************* Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложениe № 1 към договора за цесия.

Уведомление за извършената цесия се прилага и като приложение към исковата молба.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, с който исковете се оспорват по основание и размер.

Оспорва се ответникът да е подписвал договор със „СК” АД, да е получавал суми от дружеството и да дължи плащане на претендираните от него с настоящия иск суми.

Твърди се, че че цесията не е породила действие по отношение на ответника С. П. и че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника. Приложеното към исковата молба на ищеца уведомление за извършена цесия не е достигнало до ответника с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Доказателства за друго - валидно извършено на ответника връчване на уведомление за цесията, не са приложени, а не се и твърди, че има. Поддържа се, че връчването, извършено на назначения по делото особен представител на ответника (назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК), не може да се приеме за равностойно на връчване на самия ответник или на упълномощен от него адвокат .

Поддържа се, че ищецът не е представил никакви доказателства, че сумата е получена от ответника.

Сочи се, че липсва недвуслислено искане за кредит, което да изхожда от С. П..

Съгласно ЗПФУР искането за кредит представлява недвусмислено електронно словесно изявление на потребителя , отправено по електронен път и подписано електронно, като електронният подпис представлява всяка информация в електронна форма, изходяща от потребителя, логически свързана с искането му за кредит и устновяваща безспорно авторството на това изявление. Такова недвусмислено словесно изявление за искане на кредит, изходящо от С. П., в представената електронна преписка няма, а всички приложени електронни съобщени са изходящи само и единствено от страна на „СК” АД.

Оспорва се твърдението на ищеца, че С. П. не е изплатил главницата по договора дължи плащане на претендираните лихви (договорна и за забава) върху нея.

Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.

Оспорва се действителността на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал.1 т.10 от Закона за потребителския кредит. Сочи се, че съгласно установената и трайна съдебна практика, когато в договора се уговаря неустойка, същата следва да се включи в ГПР (годишен процент на разходите), тъй като отговаря на определението „общи разходи по 2 кредита за потребителя”, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48.

Отделно се излагат доводи, че клаузата в чл. 20 от договора, въз основа на която от С. П. се претендира неустойка в размер на 1094.13 лв., е нищожна, на основание чл. 26, ал.1, т.3 от ЗЗД, като накърняваща добрите нрави, и че клаузите в чл. 19, 20 и 21 от договора са нищожни и защото са неравноправни на основание чл. 143 ал.2 т.5, 19 и 20 от ЗПП и увреждат лице, което има качеството „потребител”

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между цедента и ответника, породено от договор за потребителски кредит, по който цедентът е изпълнил задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие на валидно цедиране на процесните вземания.

- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

ДОПУСКА служебно изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да опише какъв е процеса по сключване на договора за кредит от разстояние, и като извърши проверка в електронните системи на „СК” АД да отговори дали е направено изявление или е изразено съгласие от страна на ищеца за сключване на процесния Договор за потребителски кредит № *********** г., сключен със „СК“ АД ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на експертиза в размер на 200 евро, платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Н. С. К..

ДОПУСКА служебно изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото 3 лице по която да отговори на въпросите: 1. Получена ли е заемната сума от ответника – кога и в какъв размер ?; 2.Как са отнесени извършените плащания по договора , в случай че има такива?; 2.Каква би била стойността в проценти ГПР по процесния договор, ако се приеме, че неустойката в размер на 1094.13лева е сума следва да бъде включена в общия разход по кредита?

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за изготвяне на експертиза в размер на 200 евро, платимо от ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Р. И..

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4