Определение № 2515 от 31.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2515 гр. София, 31.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20268002901085 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по жалби на Е. И. Д., Д. Я. Д., В. И. Додунски и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Решение № 1195/21.10.2025 г. по в.гр.д.

№ 2769/ 2024 г. на АС-София, с което частично е отменено и частично потвърдено Решение № 260329/30.05.2024 г. по гр.д. № 3100/2020 г. на СГС, постановено по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Е. И. Д. го обжалва в частта за осъждането й да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД солидарно с другите ответници сумата от 86 265,40 лв. – главница по договор за жилищен кредит от 08.05.2008 г., и сумата от 216 лв. – разноски за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Заявява касационни основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение е постановено по нередовна искова молба, в която неправилно са индивидуализирани договорът (с грешни дата и номер, последният - сгрешен и в една от поканите за обявяване на предсрочната изискуемост) и един от ответниците (грешно бащино име на Д. Д., която грешка се е пренесла и в съдържанието на счетоводните експертизи и съдебните книжа на първоинстанционния съд), а също и при ненадлежна пасивна процесуална легитимация. По същество счита, че съдът е извел два взаимно изключващи се извода – от една страна е приел, че в договора има неяснота относно правния статут на касатора (солидарен длъжник/поръчител), а от друга, без да определи този статут чрез тълкуване според правилата на чл. 20 ЗЗД, е изложил мотиви, относими само към поръчителството. Допълва, че съдът е обективирал неправилно изявленията на страните относно настъпването на предсрочна изискуемост през 2014 г., възприемайки тезата на ответниците като такава на ищеца. Сочи също, че в исковата молба не се съдържа несъмнено изявление за предсрочна изискуемост и поради това въззивният съд грешно е допуснал възможността тя да породи потестативен ефект. Наред с това според касатора, формирайки условни изводи („ако се приеме, че …“), съдът е нарушил разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаваща го към 1 излагане на убедителни и безпротиворечиви мотиви. За допускане на касационно обжалване се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК.

Д. Я. Д. и В. И. Д. обжалват решението в частта, с която е потвърдено осъждането им да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД при условията на солидарност горепосочените суми за главница и разходи за обявяване на предсрочната изискуемост. Заявяват основания за недопустимост на въззивното решение, идентични с поддържаните от Е. Д.. По правилността на решението считат, че съдът е изложил противоречиви мотиви относно валидността на клаузата за едностранно изменение на възнаградителната лихва, като макар да е определил същата за нищожна, не е зачел последиците от това, нито е посочил коя част от договора запазва действието си. Допълват, че съдът не е разгледал възражението им за нищожност поради неравноправност на договора в цялост. В тази връзка аргументират, че договорът е сключен в нарушение на редица разпоредби от ЗПК (отм.), обуславящи неговата валидност, вкл. че не е изготвен на разбираем език, не съдържа яснота относно условията на погасяване на кредита и размера на разходите по него, а също и че им възлага носенето на валутен риск при погасяване в различна от договорената валута, в който случай банката превалутира плащането по избран от нея курс. Сочат, че нищожните клаузи са част от основния предмет на договора и че не е доказано индивидуалното им договаряне, нито са обсъдени допуснатите от първоинстанционния съд нарушения във връзка с липсата на указания относно неравноправността.

Навеждат оплакване, че счетоводното заключение е изготвено въз основа на негоден от външна страна документ, съставен на чужд език без превод и в нарушение на изискванията на ЗСчет., но възраженията им срещу това също не са били разгледани от въззивния съд. Поддържат и доводите на другия касатор за неизяснения му договорен статут, за неправилно определяне на момента на настъпване на предсрочната изискуемост и за непълни мотиви.

Молят касационното обжалване да се допусне на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 2 и 3 ГПК.

Ответникът по тези жалби „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД счита, че същите не следва да се допускат до обжалване, тъй като не са формулирани правни въпроси (вместо което е изразено несъгласие с изводите на въззивния съд), а представената съдебна практика е неотносима. Излага становище и за неоснователност на жалбите по същество.

От своя страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обжалва въззивния акт в частта, с която са отхвърлени субективно съединените му искове срещу тримата ответници за солидарно заплащане на сумата от 1 250,24 евро - такса за управление на кредита, дължима по горепосочения договор за периода 28.03.2017 г. - 10.03.2020 г. Намира, че изводът за недоказаност на предоставянето на услуга срещу начислената такса е формиран погрешно при липса на оспорване от ответниците на основанието за нейната дължимост и без разпределяне на тежест за доказване на валидността на уговорката за процесната такса преди извършване на служебна проверка за неравноправност. Заявява, че с посоченото вземане не се създава допълнително възнаграждение наред с договорената лихва, нито се нарушава равновесието между правата и задълженията на страните. Моли касационно обжалване да се допусне на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответниците по тази жалба В. И. Д. и Е. И. Д. оспорват предпоставките 2 за допускането й до касационен контрол, защото посочените от касатора въпроси не са правни, не засягат решаващата воля на съда и са предпоставени от преценка на доказателствата.

По допустимостта на жалбите:

Касационните жалби на физическите лица са допустими - подадени са от надлежни страни в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваемо решение на въззивен съд (искът за главница е с цена над посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.

1 ГПК праг, а искът за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, изразяващи се в извършване на разходи за обявяване на предсрочната изискуемост, касае обусловено от главницата вземане с обезщетителен характер). „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД обжалва решението по иск, чийто размер спрямо всеки ответник поотделно е под прага на обжалваемост (1 250,24 евро), но и чийто предмет е право, необусловено от главницата вземането за такса за управление не е акцесорно на главното, а има самостоятелен главничен характер. Поради това тази жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане (така Определение № 50917/16.12.2022 г. по гр.д. № 2498/2021 г. на ВКС, ГК, ІV отд.)

По предпоставките за допускане на касационен контрол на допустимите жалби:

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е предявило срещу касаторите-физически лица в качеството им на солидарни длъжници осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за вземания по договор за кредит от 08.05.2008 г. за главница в размер от 86 265,40 евро и за стойността на разходите, направени във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора, в размер от 216 лв.

Първоинстанционният съд е установил, че по силата на договор от 08.05.2008 г. „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД (универсален праводател на ищеца) е предоставило на кредитополучателите Д. Д. и В. Д. жилищен паричен кредит в размер от 90 000 евро срещу задължение за връщането му с възнаградителна лихва в годишен размер от 9,15 %, подлежащ на промяна от банката съгласно валидна уговорка за това, но фактически неизменян за периода на действие на договора; Е. Д. е поела солидарно задължение за погасяване на дълга по кредита, като е дала и съгласие по чл. 147, ал. 2 ЗЗД; договорът е сключен при общи условия, чието получаване от длъжниците е декларирано от тях; през 2014 г., 2016 г. и 2020 г. до ответниците са изпратени покани за погасяване на просрочени задължения, съдържащи изявление на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неплащане.

Позовавайки се на счетоводна експертиза, съдът е заключил, че изявлението в поканата от 2014 г. не е породило преобразуващо действие, тъй като в срока за изпълнение, предоставен от кредитора, Д. Д. е извършила погасяване в размер от 2 752,32 евро. Отрекъл е потестативния ефект и на поканата от 2020 г. поради допуснати в нея грешки в името на главния длъжник и датата на сключване на договора. Приел е обаче, че изискуемостта е преобразувана с безрезултатното изтичане на срока за плащане, предоставен с поканата от 2016 г., от когато според съда са започнали да текат както петгодишната погасителна давност за всички неплатени вноски (спряна с предявяване на исковете през 2020 г.), така и преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. В резултат съдът е заключил, че кредитополучателите дължат претендираната главница, а поради забавата си следва да възстановят на ищеца и разходите за обявяване на предсрочната изискуемост, но претенциите срещу Е. Д. са 3 неоснователни поради преклудирането им.

Спорът във въззивната инстанция е пренесен изцяло от ищеца и осъдените длъжници. Оплакването на ответниците за недопустимост на съдебното решение поради нередовна искова молба в резултат от допусната грешка в бащиното име на Д. Д. и в датата на договора е счетено за неоснователно. По възраженията срещу валидността на договора съдът е посочил, че длъжниците са потребители, а уговорката за едностранно изменение на лихвата е неравноправна и като такава - нищожна, но също и че тя (както и клаузата за дължимост на такса за управление на кредита) не е част от основния предмет на договора и нищожността й не пречи за запазване на неговото действие при първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва, прилаган от банката. За да определи момента на настъпване на предсрочната изискуемост, съдът се е позовал на допълнителната счетоводна експертиза, според която при възнаградителна лихва в размер от 9,15 % към 20.06.0214 г. (най-късната дата на получаване на поканата от 2014 г.) не е имало забавени задължения. Оттук съдът е заключил, че изявлението от 2014 г. не е породило преобразуващо действие. Отчитайки, че последните погасени вноски са с падеж 28.01.2016 г. (изцяло) и с падеж 28.02.2016 г. (частично), съдът е посочил, че потестативен ефект не е настъпил и след отправеното през февруари 2016 г. изявление, защото към момента на получаването му неизпълнението по договора не е могло да се окачестви като съществено. Така е намерил, че вземанията са станали предсрочно изискуеми едва в резултат от изявлението, отправено през 2020 г., и че поради това възражението за погасяване по давност на вземанията срещу кредитополучателите (за вноските с настъпил падеж и за предсрочно изискуемата главница) към момента на предявяване на исковете е неоснователно. Относно качеството на Е. Д. като страна по договора съдът е съобразил, че волята на страните не е ясно изразена - лицето е обозначено и като солидарен длъжник, и като поръчител, но тъй като в първия случай тя би дължала както кредитополучателите (при същите условия), съдът е изложил отделни доводи само по въпроса може ли да се ангажира отговорността й, ако е поръчител.

Съгласно даденото по тълк.д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС разрешение той е приел, че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД за целия дълг е започнал да тече с настъпване на предсрочната изискуемост през 2020 г. и че не е изтекъл към момента на предявяване на исковете през март на същата година. Разгледал е обаче и поддържаната от ответниците теза, че изявлението от 2020 г. не е годно да породи ефект заради технически грешки в него, като е аргументирал, че в този случай предсрочната изискуемост би се явила настъпила едва в хода на процеса в резултат от изявлението в исковата молба (с която се прететндира именно предсрочно изискуема главница). С изложените мотиви съдът е достигнал до извод, че исковете за главница (за редовно падежирала в периода февруари 2016 г. – януари 2020 г. в размер от 3 425,49 евро и за предсрочно изискуема в размер от 82 839 евро) са изцяло основателни спрямо всички ответници, както и че последните дължат разноските за обявяване на предсрочната изискуемост (нотариални такси за връчване на изявление за предсрочна изискуемост). Поради това е потвърдил осъждането на Д. Д. и В.