Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14779 от 29.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9382/2024
Вид
Решение № 14779
Подписан
29.07.2024
Състав
Мария Стоянова Танева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14779 гр. Со,,, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА Н,ОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М,ия Ст. Танева при участието на секрет,я РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от М,ия Ст. Танева Гражданско дело № 20241110109382 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 513,63 лева, представляваща договорна неустойка за забава по Договор № 2921 от 15.03.2023 г., дължима за периода от 12.10.2023 г. до 29.10.2023 г. /съобразно допуснато изменение на иска в о.с.з. на 25.06.2024 г./.

Ищецът твърди, че на 15.03.2023 г. между страните бил сключен договор № 2921 за покупко-продажба на нов автомобил м,ка BMW, Х7 xDrive40D на стойност 230737,07 лева с ДДС, като по договора бил направил авансово плащане, в размера за който му е издадена фактура. Съгласно договореното между страните, продавачът имал задължение да осъществи доставка на процесния автомобил в срок до 01.09.2023 г. Посочва, че в раздел V, т. 6 от Общите условия е уговорено, че ако по причина, за която Продавачът отгов,я, той не достави на купувача МПС в четиринадесетдневен срок след изтичане срока за доставка по Договора, купувачът има право на неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта на годишна основа. Сочи, че ответното дружество не изпълнило задълженията си по договора и не е доставило процесния автомобил, като забавата му надвишава 14-те дни от посочената дата за доставка. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи претендираната сума в общ размер от 1 513,63 лв.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Същевременно заявява, че не оспорва, че между страните е бил сключен договор с предмет според твърденията в исковата молба. Оспорва размера на 1 претендираната неустойка, тъй като ищецът претендира такава върху цялата покупна цена, а реално тя не е била заплатена от купувача. Твърди, че датата за доставка била договорена ориентировъчно. Оспорва да е изпаднал в забава с доводите, че в Договора за продажба не е точно определена датата за доставката. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдяната забава. Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да е основателен искът по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД трябва да е налице следният фактически състав, пораждащ гражданската договорна отговорност на длъжника, а именно: 1) да е сключен действителен договор, пораждащ валидно и обвързващо страните облигационно отношение;

2) в договора да е включена действителна клауза за договорна неустойка; 3) да са настъпили юридическите факти (неточно изпълнение, неизпълнение или разваляне), при настъпването на които е уговорена неустойка.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже, че е бил в облигационни отношения с ответника; прекратяване на договора; наличието на действителна клауза за заплащане на неустойка в сключения с ответника договор, съответно настъпването на обстоятелствата, които обуславят нейната дължимост.

В тежест на ответника е разпределено да докаже плащане, съответно възраженията си.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е съществувал валидно сключен договор № 2921 за покупко-продажба на нов автомобил м,ка BMW, Х7 xDrive40D на стойност 230 737,07 лева с ДДС. Съгласно раздел IV, т. 6 от Общите условия за доставка и продажба на нови моторни превозни средства с м,ка „BMW” и “Mini”, представляващи неразделна част от процесния договор, при покупко-продажба на МПС, което не е налично на склад при продавача, какъвто е настоящият случай, купувачът трябва да заплати аванс в размер, посочен в договора и определен на база особеностите на поръчваното превозно средство, но не по-малко от 10 % от цената по договора. Представена е фактура № 2000004359/27.03.2023 г., издадена на получателя „Ви,нс-2007“ ЕООД, с посочено основание „Авансово плащане за лек автомобил BMW X7 xDrive40d по предв,ителен договор 2921/15.03.2023 г.“ за сумата от 12 500 лв. с ДДС /л. 5/. Мак, да не са приложени доказателства за заплащането на посочената сума, това обстоятелство не е спорно по делото.

Видно от съдържанието на процесния договор, страните са уговорили приблизителна дата на доставка на автомобила – 01.09.2023 г. Съгласно пункт V, т. 1 от Общите условия продавачът се задължава да осъществи доставка на МПС в уговорения в договора срок, който започва да тече от получаване на последните изисквания на купувача относно предмета на заявка и постъпване на уговореното в договора авансово плащане по банковата сметка на продавача. Ако поради причина, за която продавачът отгов,я, той не достави на купувача МПС в 40-дневен срок след изтичане на срока за доставка по 2 договора, купувачът има право на неустойка за забава в размер на основния лихвен процент на БНБ за срока на забавата, увеличен с 10 пункта на годишна основа – пункт V, т. 6, на която ищецът основава исковата си претенция.

Съобразно Тов,ен документ за областта на дейност „ Превоз на стоки“ (ЧМР) от 20.12.2023 г. /л. 48-49/, процесният автомобил BMW X7 е натов,ен за превоз в Австрия на 20.12.2023 г., съответно е разтов,ен в Со,, на 22.12.2023 г.

Неустойката като форма на договорната гражданска отговорност служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. В този смисъл, тя се разглежда и като предв,ително определен размер на обезщетението при неизпълнение, което обаче не е пречка за кредитора да претендира обезщетение и за по-големите вреди, но при условие, че ги докаже. Санкционна функция можем да открием само при кумулативната неустойка, за която е х,актерно, че се дължи независимо от обезщетението за вреди, т. е. н,ед с неустойката, кредиторът има право да претендира от длъжника и обезщетение за причинените вреди. В този случай, доколкото неизпълнилият длъжник е принуден за едно и също свое поведение да заплати както неустойката, така и размера на дължимото обезщетение, можем да говорим за наказателна (санкционна) неустойка и да приемем, че тя има санкционна функция - Първанова, Б. За санкционната функция на неустойката и някои проблеми свързани с приложението на института., сп. Търговско право, бр. 4, 2012 г.

По въпроса за действителността на клаузата за неустойка: Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Санкционната функция на неустойката е предмет на най-много спорове в доктрината. Спорът относно тази функция на неустойката е породен преди всичко от грешното тълкуване на понятието "санкционна функция" в теорията и практиката през последните десетилетия.

В тази връзка в по-ст,ата литература е изложено виждането, което настоящият съдебен състав споделя, че началото, че неустойката има значение на договорно определяне на обезщетението, не разрешава само по себе си въпроса дали неустойката трябва да се плати и когато кредиторът не е претърпял никакви вреди. Отговорът на този въпрос следва обаче от другата – от наказателната функция на неустойката. А тъкмо в случаите, когато може да се очаква, че неизпълнението няма да причини никакви непосредствени вреди на кредитора, угов,янето на неустойката е особено ценен инструмент за обезпечаване на изпълнението. С оглед на това и нашата практика приема, че задължението за неустойката не отпада и когато длъжникът може да установи, че неизпълнението не е причинило вреди на кредитора. Ето защо санкционната функция на неустойката на практика е санкционнообезпечителна – в този смисъл Апостолов, И. Облигационно право. Част първа. Общо учение за облигацията. Фототипно издание. ,,Издателство на Бълг,ската академия на науките‘‘, 1990 г., с. 314-315.

Освен при кумулативната неустойка, санкционната или санкционно3 обезпечителната функция се проявява само в случаите на уговорена неустойка за неизпълнение или неточно изпълнение на неп,ично задължение, както и при разваляне на договора, когато обаче не са настъпили вреди. Това е така, защото в тези случаи няма да се дължи законна лихва за забава, която впрочем също има санкционно-обезпечителна функция, тъй като се дължи винаги при неизпълнение на п,ични задължения, независимо от наличието или липсата на вреди.

Именно с оглед гореизложеното в практиката е заложено разбирането, че преценката за евентуалната нищожност на клаузата, предвиждаща договорна неустойка, трябва да се прави за всеки конкретен случай съобразно конкретната фактическа обстановка и то темпорално към момента на сключване на договора.

В мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС се извеждат примерно изброени критерии, които следва да се съблюдават при преценката дали неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. А именно следва да се прецени х,актерът на задълженията, които неустойката обезпечава: п,ични или неп,ични.

В разглежданата хипотеза се касае за неизпълнение на неп,ично задължение, тъй като насрещната престация се изразява в прехвърляне на собствеността върху движима вещ - лек автомобил (МПС) и предаване на владението върху него чрез неговата доставка в определения от страните срок.

Друг примерен критерий, съгласно който следва да бъде направена разглежданата преценка е дали съответното задължение е обезпечено и по друг начин, а именно дали изпълнението на посоченото задължение е обезпечено чрез реално и лично обезпечение: залог, ипотека, поръчителство или друго обезпечение.

В разглежданата хипотеза страните не са уговорили друг ред на обезпечаване на насрещните задължения по договора, поради което настоящият съдебен състав счита, че така определеният размер на неустойката не противоречи на добрите нрави. От значение при съобразяването на валидността на клаузата, предвиждаща договорна неустойка, е и видът неизпълнение на задължението, а именно дали се касае за незначителна или съществена негова част. В разглежданата хипотеза се касае за пълно неизпълнение, тъй като процесният лек автомобил (МПС) не е доставен на уговорената между страните в договора дата, а именно 01.09.2023 г. нито в последващ момент с оглед фактологията, която се установява от събрания и проверен по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност, както и от изявленията на страните, които не оспорват обстоятелството, че процесният лек автомобил не е доставен, а спорен момент е единствено относно обстоятелството дали недоставянето му се дължи на виновното поведение на ответника.

В литературата е изложено виждането, че би била нищожна уговорка за неустойка, която не държи сметка нито за периода на забавата, нито за размера на забавеното плащане – така Калайджиев, А. ,,Облигационно право. Обща 4 част. Осмо издание, изд. ,,Сиби‘‘, 2020 г., с. 428-429. В процесната хипотеза уговорката за неустойка е съизмерима с размера на законната лихва за забава по ПМС № 422 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени п,ични задължения и е предвиден конкретен срок, а именно 40дневен след уговорената дата за доставка, след който започва да се начислява неустойка, поради което няма да се попадне в приложеното поле на посочената хипотеза на нищожност на неусточена клауза.

Когато обаче разминаването между неустойката и претърпените вреди е толкова голямо, че "води до превръщане на неустойката не само в обезпечение и обезщетение за кредитора, а и в наказание за длъжника", това не е проявление на санкционната функция, а е някакъв четвърти вид функция – наказание х,актерно за наказателното право, което не е присъщо за неустойката и което противоречи на принципа на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право. Ето защо в тези случаи неустойката e уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и съответната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.