Решение № 116 от 02.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Кърджали, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140201009 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „***“ ООД, гр. Кърджали, ЕИК ****, представлявано от управителя Л.Ф.Р., против Наказателно постановление № 726973-F709237/21.09.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“. Жалбоподателят „***“ ООД, счита наказателното постановление за незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и нарушение на административнопрозиводствените правила. Твърди, че както АУАН, така и НП не съдържат задължителните реквизити съгласно ЗАНН, тъй като в тях некоректно е описано претендираното нарушение.

Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се представлява.

Наказващия орган се представлява от юрисконсулт, който счита жалбата за неоснователна.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, като изслуша показанията на актосъставителя и свидетеля, и обсъди приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.04.2023 г., 13,00 часа, свидетелите К. Г. Б. и Т. В. В. - инспектори по приходите в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП, извършили 1 оперативна проверка на обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДСкафе-сладкарница „***“, находящ се в ****, стопанисвана от жалбоподателя „***“ ООД, с ЕИК ****. Свидетелите констатирали, че дружеството в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ не издавало фискални касови бележки за всяка извършена продажба от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150” с ИН DT439755 и ФП ****, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. От задълженото лице вместо фискален бон била издадена междинна сметка от нефискален принтер, който документ е с информация за междинна сметка, наподобяващ по съдържание фискален бон, без да бъде регистриран във фискалната памет на фискалното устройство.

При извършена от органите по приходите, преди легитимацията, контролна покупка на два броя кафе, две минерални води, едно мляко, едно тирамису на обща стойност 18,50 лв. платени в брой от К. Б. – проверяващ, на лице, работещо в обекта Л.Ф.Р., за която покупка не била издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство - „DATECS DP150” с ИН DT439755 и ФП ****, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Вместо фискален бон от задълженото лице е издадена междинна сметка от нефискален принтер, като предоставеният документ е с информация за междинна сметка, наподобявая по съдържание фискален бон, без да бъде регистриран във фискалната памет на фискалното устройство. Извършеното нарушение се доказало и от установеното наличие на касовата разлика в размер на 38,90 лева, между наличните парични средства в касата, съгласно приложения опис (стр.20 по делото) и тези маркирани във ФУ. За извършената покупка следвало да бъде издаден фискален бон с № ****/22.04.2023 г. С този номер бил изведен дневен нефинансов отчет с нулеви регистри. Горните констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка № 0123018/22.04.2023 г. По този повод на 05.06.2023 г. свидетелят К. Б. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Актът бил връчен на същата дата на управителя на дружеството- Л.Ф.Р., който го подписал и получил без възражение. Срещу съставения АУАН не е направено възражение.

Административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД гр. Кърджали, за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на актосъставителя К. Б. и свидетеля Т. В., Протокол за извършена проверка от 22.04.2023 г., Акт за установяване на административно нарушение сер. АН № F709237/05.06.2023 г., както и 2 другите приети по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на aктосъставителя и свидетеля, които обективно, последователно, при наличие на ясен спомен за протеклата проверка, удостоверяват пред съда констатациите, отразени в АУАН. Прочее, тези констатации не се оспорват от жалбодателя.

Доказателства, оспорващи констатациите на проверяващите, не се представиха.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Сочените за нарушени разпоредби на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н- 18 за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, както и на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, задължават всяко регистрирано и нерегистрирано лице до отчита и регистрира извършените от него продажби чрез издаване на касова бележка. Очевидно жалбодателят не е издал, в настоящия случай, касова бележка на стойност 18,50 лева, с което е осъществил съставите на горецитираните текстове. Нарушението е формално и е свързано с неизпълнение на задължение за регистриране и отчитане на всяка извършена продажба, чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство.

Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентен органи и при спазване на процесуалните правила, както и че от събраните доказателства се установява извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателя действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В деня на проверката - 22.04.2023г., дружеството не е регистрирало и отчело извършена в неговия търговски обект продажба на стока, като не е издало фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредбата. Законосъобразно е приложена административно наказващата норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, според която на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв.

Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице-търговец да изпълни задълженията, които 3 му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция. Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от компетентен органи и при спазване на процесуалните правила, както и че от събраните доказателства се установява извършването на вмененото на жалбоподателя нарушение, но не се констатират обстоятелства, които да мотивират налагането на санкция над посочения законов минимум от 500 лв.

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Като отегчаващи обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието са посочени: случаят със всички свои специфики разкрива по-висока степен на обществена опасност в сравнение с типичните от този вид, и предвид широкият диапазон на санкциите, предвидени в чл.185, ал. 1 от ЗДДС (от 500 до 2000 лева). При това положение наложената на дружеството имуществена санкция следва да бъде намалена от 700 лв. на 500 лв. Действително за имотното състояние на нарушителя по делото няма данни, но и другите критерии, посочени в цитирания текст на закона, не са били съобразени от административнонаказващия орган, като смекчаващите обстоятелства констатираното нарушение е първо по ред за жалбоподателя /така е посочено в наказателното постановление/, не са ангажирани и представени доказателства за предходни нарушения на данъчното законодателство, за които дружеството да е било санкционирано с влязъл в сила акт, поради което административнонаказващия орган е следвало да му наложи наказание към минимума. При това положение наложената на дружеството имуществена санкция следва да бъде намалена от 700 лв. на 500 лв.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, обстоятелства, при които е било извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателя и каква е неговата правна квалификация. Неоснователно е искането за прилагане на чл.

28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл. 63, ал. 5 вр., ал. 3 от ЗАНН следва на административно 4 наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на двама свидетели, на което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ЦУ на НАП, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 726973-F709237/21.09.2023 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с което на „***“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Л.Ф.Р. с ЕГН ********** и Я.Т.М. с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл. 3, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложено „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ от 700 на 500 лв.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК ****, представлявано от Л.Ф.Р., с ЕГН ********** и Я.Т.М. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнагражение в размер на 80 лева.