Решение № 44 от 12.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20245000500529 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. И. И. чрез процесуалния й представител адвокат С. Й. против решение № 1079/08.08.2024 г., постановено по гр.д. № 9/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с., в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 70 000 лв., главница по договор за заем от 26.07.2020 г., срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на сключения договор за заем от 26.07.2020 г. поради противоречие с добрите нрави и поради привидност, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея против Й. О. Б. и Т. С. Д. иск за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 200 000 лв. връщане на платена сума по неизпълнен от ответника договор за поръчка от 14.02.2022 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на сключения договор за поръчка от 14.02.2022 г. поради 1 противоречие с добрите нрави и поради привидност. Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно поради неспазване на материалния закон и поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и вместо това да постанови друго, с което да признае за установено между страните, че вземането на Й. Б. срещу Т. Д. по договор за заем от 26.07.2020 г. в размер на 70 000 лв. не съществува по отношение на С.

И., както и да признае за установено между страните, че вземането на Й. Б. срещу Т. Д. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. в размер на 200 000 лв. дължима за връщане по неизпълнения договор сума не съществува по отношение на С. И.. Оспорва въззивната жалба на Й. Б. и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от Й. О. Б. чрез процесуалния й представител адвокат Т. Т. против същото решение в частта, в която е признато за установено по отношение на С. И. И., че вземането на Й. О. Б. в размер на 100 000 лв. неустойка за забава на задължението за връщане на получената сума от 200 000 лв. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. за периода 23.02.2022 г. - 24.02.2022 г. срещу Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на клаузата за неустойка от договор за поръчка от 14.02.2022 г., сключен между Й. О. Б. и Т. С. Д., поради противоречие с добрите нрави, както и в частта, в която тя е осъдена да заплати на С. И.

7 560,75 лв. разноски. Жалбоподателката твърди, че решението в тази част е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно по изложените във въззивната жалба съображения, поради което моли съда да го отмени. Оспорва въззивната жалба на С. И. и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемият Т. С. Д. не е взел становище по въззивните жалби.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лица, имащи право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като 2

ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от С. И. И. против Й. О. Б. и Т. С. Д. обективно кумулативно съединени искове по чл. 464, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че е единствен наследник на Т. С.ова И. и в това си качество е конституирана като взискател по изпълнително дело № 105/2017 г. по описа на ЧСИ П. Н., образувано първоначално като изп.д. № 383/2013 г. по описа на ЧСИ М О, впоследствие продължено пред ЧСИ П. Н. въз основа на изпълнителен лист от 18.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2710/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с който длъжниците „А б и“ ООД, Н Н Н и Т.

С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Т. С.ова И. сумата 12 500 евро, представляваща част от главница в размер на 50 000 евро, представляваща уговорена неустойка по спогодба от 09.04.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2013 г., както и сумата 1 390 лв. разноски по делото. Според ищцата ответницата Б. била присъединен взискател по делото въз основа на удостоверение, издадено по изп.д. № 384/2021 г. по описа на ЧСИ А А за 70 000 лв. главница, 10 344,44 лв. законна лихва за периода 24.08.2020 г. - 07.02.2022 г., 6 255,20 лв. неолихвяеми вземания, 9 500 лв. адвокатски хонорар 180 лв. такси на ЧСИ и законна лихва върху олихвяемите вземания до окончателното им плащане, а впоследствие с разпореждане на съдебния изпълнител от 22.03.2022г. по молба на ответницата Б. били присъединени други нейни вземания въз основа на изпълнителен лист № 52/14.03.2022 г. за 100 000 лв. неустойка, 200 000 лв. главница и 9 200 лв. разноски. В исковата молба се твърди, че вземането на Б. от 70 000 лв. произтича от договор за заем, по силата на който тя предоставила на Т. Д. сумата, в договора била уговорена арбитражна клауза, било образувано арбитражно дело, по което ответникът бил осъден да й заплати исканите суми, въз основа на решението на арбитражния съд било образувано ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по което бил издаден изпълнителен лист от 24.09.2021 г., послужил за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ А, а вземанията от 200 000 лв. главница и 100 000 лв. неустойка произтичат от договор за поръчка, сключен между ответниците на 14.02.2022 г., с който Б. възложила на Д. да й закупи лек автомобил с определени характеристики, за което трябвало да му заплати 200 000 лв., включващи цената на автомобила и възнаграждението на ответника, на 21.02.2022 г. той я уведомил, че поръчката е изпълнена и на 21.02.2022 г., 3

22.02.2022 г. и 23.02.2022 г. тя му превела уговорената сума, но ответникът и продавачът не се явили при нотариус Т. Д. на 23.02.2022 г., не била прехвърлена собствеността и Д. не върнал парите до същата дата, в договора била предвидена неустойка в размер на 50 000 лв. на ден, както и арбитражна клауза, като в образувано арбитражно дело Д. признал иска, не възразил срещу размера на неустойката и било постановено решение, с което той бил осъден да заплати сумите на Б.. Ищцата оспорва посочените договори за заем и за поръчка като нищожни поради противоречието им с добрите нрави и поради привидност, тъй като страните по тях не са целели те да породят желаните правни последици, а единствената им цел е била да увредят нейните интереси и самите те да се облагодетелстват, доколкото след присъединяването на новите кредитори, въпреки значителното си по размер вземане тя следвало да довнесе 159 611,01 лв. за тях, за да й бъдат възложени недвижимите имоти, предмет на публична продан по делото, т.е. с присъединяването на Б. по изпълнителното дело не било възможно И. да се удовлетвори напълно, а дори за нея възникнали задължения. Твърди се също, че Д. бил пасивен през целия изпълнителен процес и трудно откриваем за призоваване, а в същото време по арбитражното дело се явил лично, за да признае вземанията, като от действията на първия ответник и от бездействията на втория може да се направи извод, че двата договора са привидни и създадени с цел увреждане интересите на ищцата, като било нелогично даването на заем с голяма сума на лице с множество кредитори и дела, което не изпълнява задължението си, а няколко месеца по-късно да се сключи нов договор със същото лице и да му се предоставят 200 000 лв., като твърдението е, че сумите по двата договора не са реално предадени на първия ответник или впоследствие са възстановени от него. Развиват се съображения и за нищожност поради противоречия с добрите нрави на клаузата за неустойка в размер на 50 000 лв. на ден. Предвид изложеното ищцата счита, че двете сделки са относително недействителни по отношение на нея, а вземанията на Й. Б. от Т. Д. по договор за заем от 26.07.2020 г. в размер на 70 000 лв. и по договор за поръчка от 14.02.2022 г. в общ размер от 300 000 лв., от които 200 000 лв. дължима за връщане по неизпълнен договор сума и 100 000 лв. неустойка, не съществуват, поради което моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено в отношенията между страните, че тези вземания не съществуват. Претендира разноски.

4

Ответницата Й. Б. оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че по сключения между ответниците договор за заем от 26.07.2020 г. заемната сума е преведена по банков път, като след като ответникът не изпълнил задължението си да върне сумата в уговорения срок, тя завела дело пред Арбитражния съд при АБАС, Д. взел участие в процеса и защитавал правата си, подал отговор на исковата молба, твърдейки че договорът бил сключен при екстремни условия и нямал възможност да прочете за задължението си за неустойка в размер на 0,5 % на ден, по искане на страните производството било спряно за постигане на споразумение с обещание за връщане на сумата, но такова не било направено и Б. поискала възобновяване на производството, като на проведеното на 06.04.2021 г. заседание вместо ответника се явил баща му и депозирал молба за отхвърляне на исковете, а Арбитражният съд осъдил Д. да й заплати 70 000 лв. главница по договора за заем, 7 350 лв. неустойка по същия договор за периода от 03.08.2020 г. до датата на завеждане на исковата молба, законна лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба 24.08.2020 г. до окончателно изпълнение на паричното задължение и разноски от 2 575,20 лв. Впоследствие страните сключили договор за поръчка, тъй като Д. обещал, че след него ще се издължи по договора за заем, като й преведе част от сумата, която остава за него и в същото време ще й осигури закупуването на автомобил, а тя се надявала по този начин да събере нещо по решението, с което той бил осъден, поради некоректното поведение на ответника по договора за заем тя настояла в договора за поръчка да се включи сериозна неустойка, като на 21.02.2022 г., 22.02.2022 г. и 23.02.2022 г. му превела по банков път общо 200 000 лв., а Д. трябвало да се яви на 23.02.2022 г. до 15 ч. в кантората на нотариус Т. Д. заедно с продавача на автомобила, за да бъде прехвърлена собствеността, но той престанал да си вдига телефона, не се явил до уговорения час в нотариалната кантора и не й върнал платената му сума, поради което тя завела дело в Арбитражен съд при АБАС за връщане на сумата 200 000лв., ведно с договорна неустойка в размер на 100 000 лв. за два дни забава, Д. подал отговор на исковата молба, с който потвърдил сключването на договора и получаването на парите, но твърдял, че неизпълнението не е по негова вина, а поради бездействие на продавача на автомобила, след това участвал лично в съдебното заседание по делото, а Арбитражният съд осъдил Д. да й заплати претендираните суми и 9 200 лв.

5 разноски. Претендира разноски по делото.

Ответникът Т. Д. не е взел становище по исковете.

С обжалваното решение е признато за установено по отношение на С.

И. И., че вземането на Й. О. Б. в размер на 100 000 лв. неустойка за забава на задължението за връщане на получената сума от 200 000 лв. по договор за поръчка от 14.02.2022 г. за периода 23.02.2022 г. - 24.02.2022 г. от Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, не съществува поради нищожност на клаузата за неустойка от договор за поръчка от 14.02.2022 г., сключен между Й. О. Б. и Т. С. Д., поради противоречие с добрите нрави, отхвърлени са исковете, предявени от С. И. И. против Й. О. Б. и Т. С. Д. за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 70 000 лв. главница по договор за заем от 26.07.2020 г. от Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д. № 635/2021 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на сключения договор за заем от 26.07.2020 г. поради противоречие с добрите нрави и поради привидност, както и за признаване за установено, че вземането на Й. О. Б. в размер на 200 000 лв. за връщане на платена от Б. сума по неизпълнен от Д. договор за поръчка от 14.02.2022 г. от Т. С. Д. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 665/2022 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, не съществува поради нищожност на сключения договор за поръчка от 14.02.2022 г. поради противоречие с добрите нрави и поради привидност, Й. О. Б. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят на С. И. И. 7 560,75 лв. разноски, а С. И. И. е осъдена да заплати на Й. О. Б. 219 лв. разноски.