Решение № 830 от 16.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско дело № 20221000503649 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 2885 от 23.10.2022 г. по гр. д. № 12396/2021 г. на Софийски градски съд “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на В. Х. К. сумата 30000 лева - обезщетение на неимуществени вреди от травматично увреждане, причинено в резултат на настъпило на 11.06.2021 г. пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 13.10.2021 г., като искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е отхвърлен за разликата до 240000 лева.

Решението е обжалвано от ищцата в отхвърлителната част. Оплакването е за несправедливо занижен размер с оглед търпените вреди – вида и броя на уврежданията, последиците за здравето, липсата на пълно възстановяване, продължителността на възстановителния процес, неблагоприятната прогноза; промяната в начина на живот и преживения стрес. Без да се оспорват фактическите констатации на съда, се твърди, че определеното обезщетение е недостатъчно да възмезди ищцата за причинените й страдания и всички последици от увреждането.

Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на иска в пълен размер.

Ответникът оспорва въззивната жалба на ищцата.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

1

Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от В. Х. К. против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 240000 лева, ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното плащане. В исковата молба се сочи, че ищцата пострадала като пешеходец при ПТП на 11.06.2021 г., при което получила тежка черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия, счупване на пубиса и три фрактури на костите на таза, наложили операция и обездвижване.

Травматичните увреждания са без перспектива за пълно възстановяване и причинили болки, значителни неудобства и ограничения, продължително лечение, психическо напрежение.

Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение за прекомерност на размера на претендираното обезщетение, което се поддържа и пред настоящата инстанция.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателката основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав, като споделя доводите на първоинстанционния съд и по реда на чл.272 от ГПК препраща към изложените от него мотиви, намира жалбата за частично основателна.

Пред настоящата инстанция спорът е висящ относно справедливата сума, достатъчна да обезщети неимуществените вреди на ищцата. Влязлото в сила решение в осъдителната част обвързва съда и страните по въпроса за наличието на вреда, вина на застрахования водач и причинна връзка между действията му и вредата. Пред настоящата инстанция не се спори по липсата на съпричиняване вредоносния резултата от ищцата.

По въпроса за размера на справедливото обезщетение, което да компенсира установените по делото вреди. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от писмените доказателства, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетелката Р. Й. - дъщеря на ищцата, които се преценяват по правилото на чл. 172 от ГПК като достоверни кореспондиращи с останалите доказателства: а/. брой, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания – черепномозъчна травма, състояща се от средна по степен на тежест мозъчна контузия, контузионно-кръвоизливни огнища, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, травматичен подкожен кръвоизлив; травма на опорно-двигателния апарат, 2 изразяваща се в счупване на дясното крило на сакрума, счупване на ацетабулума вдясно, счупване на долното рамо на срамната кост вдясно; разкъсно-контузна рана в лявата раменна област на ръката, множество охлузни наранявания по цялото тяло. б/. Вид и продължителност на лечебния и възстановителния период – 10 дни болнично лечение; закрито наместване фрактурите на тазовите кости без вътрешна фиксация, постелен режим, рехабилитация. Възстановителен период около една година; три месеца обездвижване на легло. След шестия месец ищцата започнала да се изправя, придвижвала се с помощта на патерици 8 месеца. Понастоящем се движи сама, без помощни средства (този извод съдът прави предвид липсата на констатации за придвижване с помощни средства при извършения от вещото лице преглед на 20.04.2022 г.); в/. интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – от травмата на главата ищцата е търпяла болки през първите два месеца, най-интензивни през първия месец; от травмата в таза – интензивни болки през първите четири месеца, намаляващи до края на първата година; г/. възрастта на ищцата към настъпване на инцидента - 50 години; д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от травмата/ – необходимост от чужда помощ за 3 месеца, придвижване с патерици; промяна в начина на живот; е/. последиците за здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото й здравословно състояние – възстановителният период е приключил, но с трайни негативни последици за здравето – ходи с накуцваща походка; ограничен обем на движение на дясната тазобедрена става при въртене на бедрото; хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро, която може да се възстанови след провеждане на рехабилитация и процедури.

Болките в таза ще продължат, тъй като счупването на тазобедрената става има за последица увреда на хрущяла. Възстановяването се забавя поради болки в ставите на десния крак, които пречат на рехабилитацията. Ако тези болки намалеят, походката ще се възстанови, но ако артрозните промени се развият бързо, походката ще остане накуцваща. Черепно-мозъчната травма е напълно възстановена като е преминала без изява на огнищна неврологична симптоматика. Контузионно-кръвоизливните огнища и травматичният кръвоизлив под меките мозъчни обвивки са резорбирани като контузионните зони водят до локална мозъчна атрофия. Траен белег от рана на лявото рамо. ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие 11.06.2021 г., което е отразено и в увеличението на лимитите на отговорност на застрахователите след 01.01.2016 г. от 2 000 000 лева на 10 000 000 лева.

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда за съвкупността от всички 3 търпени болки, страдания и неудобства, а не поотделно за всяко конкретно увреждане.

В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите във въззивната жалба на ищцата, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение е несправедливо занижено.

Отчитайки всички изложени обстоятелства и разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл.52 от ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 120000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди: по-интензивни болки с продължителност четири месеца, постелен режим за три месеца; ползване на помощни средства – патерици за осем месеца; общ възстановителен период до една година с всички неудобства свързани с това – затруднено движение, нужда от чужда помощ, преживян стрес и страх. Установи се по делото, че здравословното състояние на ищцата е довело до промяна на начина й на живот – от физически активна сега тя извършва по-ограничени движения. За разликата над тази сума искът е неоснователен.

Лечебният процес не е включвал операции за открито кръвно наместване на счупванията с поставяне на синтезен материал, който впоследствие трябва да се отстрани. По делото не са ангажирани доказателства за търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. Към извънсъдебно заплатеното обезщетение от 60000 лева ответникът дължи още 60000 лева. За разликата до 240000 лева предявеният иск е неоснователен.

Поради частично несъвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част за разликата над 30000 лева до 60000 лева и потвърдено в останалата обжалвана част. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата още 30000 лева за пълно обезщетяване на претърпените от нея болки и страдания.

По разноските. При обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 210000 лева, минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г., е в размер 15660 лева с ДДС. За предоставената безплатна правна помощ на ищцата в първоинстанционното производство ответникът дължи на адв.О. още 911,52 лева, а за въззивното производство – 2237,14 лева с ДДС, общо 3148,66 лева за двете инстанции. При този изход пред въззивната инстанция жалбоподателката дължи на ответника заплащане на 171,43 лева за юрисконсултско възнаграждение от определените от съда 200 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска пред тази инстанция.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху допълнително присъденото обезщатание в размер на 1800 лева.

По изложените съображения съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2885 от 23.10.2022 г. по гр. д. № 12396/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която предявеният от В. К. срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД иск е отхвърлен за разликата над 30000 лева до 60000 лева, и постановява:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, София да заплати на В. Х. К. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ допълнително 30000 (тридесет хиляди) лева за обезщетяване на неимуществените вреди от травматични увреждания, причинени при настъпило на 11.06.2021 г. пътнотранспортно произшествие, със законната лихва от 13.10.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата над 60000 лева до 240000 лева.

О С Ъ Ж Д А “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на адв.В. О. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната на ищцата безплатна правна помощ пред двете инстанции общо в размер 3148,66 (три хиляди сто четиридесет и осем 0,66) лева, както и да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса от 1800 (хиляда и осемстотин) лева.

ОСЪЖДА В. Х. К. да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК 171,43 (сто седемдесет и един 0,43) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5