Решение № 614 от 12.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Стара Загора, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20255530102094 по описа за 2025 година

Делото е образувано от ищеца „Апс Бета България“ЕООД-София по предявени искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, като твърдят, че ответницата В. К. И. е сключила на 06.12.2019г. кредит за паричен заем № 584026 със Стик Кредит - Шумен, като длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита.

Вземането й е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.03.2024г. Молят да бъде призната от съда дължимостта на вземането на ищеца спрямо ответника за сумите от 800 лева главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното й заплащане, 24 лева дължима договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 06.12.2019г. до 05.03.2020г. и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното му заплащане. Претендират направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока за отговор не е представен такъв от назначения за особен представител на ответника адв.Й..

В исковата си молба ищецът твърди, че във връзка с Разпореждане по ч.гр.д. № 749/2025 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, Гражданско отделение, с което били уведомени, че заповедта на длъжникът В. К. И., ЕГН ********** била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то в законоустановения срок, „АПС Бета България“ с ЕИК: 203374133 упражнявал законовото си право да предяви иск, с който да признае за установено по отношение на ответника В. К. И., че същият дължи на „АПС Бета България“ с 1

ЕИК: 203374133 вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч. гр. д. № 749/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди, че на 06.12.2019 година длъжникът В. К. И., сключил Договор за потребителски кредит № 584026 със „Стик - Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 800 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноски в по 824.00 в срок до 05.03.2020 когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.63 %.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем бил договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплащал стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител бил всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставяло или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 584026 на 06.12.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от З П К . Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл.51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Стик-Кредит“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

2

Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът В. К. И., не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г. „Стик - Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индидуализирано в Приложение № 1.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес. Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, имал за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Ако съдът приемел, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не било извършено надлежно, то моли съдът 3 да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Ответникът В. К. И., не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следвало съдът да приеме за установено, че ответникът В. К. И., ********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133 парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 749/2025 г., а именно сумата в общ размер от 1347.26 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 800 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24.00 лв. за периода от 06.12.2019 г до 05.03.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 523.26 лв. за период от 05.03.2020 г. до 29.01.2025 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т.е. претендираната лихва била изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника В. К. И., ********** че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Е. Ц. сумата в общ размер от 1347.26 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 800 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 24.00 лв. за периода от 06.12.2019 г до 05.03.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 523.26 лв. за 4 период от 05.03.2020 г. до 29.01.2025 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

По образуваното ч. гр. д. № 749/2025г. по описа на Районен съд - Стара Загора, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, „АПС Бета България“ ЕООД е заплатило разноски в размер на 51.00лв. На основание чл. 78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ. Моли ответника В. К. И., да бъде осъдена да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч. гр. д. № 749/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 201.00 лв.