Решение № 223 от 25.10.2019, Окръжен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№223/25.10.2019г. гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и пети септември , две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян

Членове: 1.Р.Хаджииванова

2. З.Иванова при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №256 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С

Решение №741/25.07.2018г. , постановено по гр.д.№1425/2017г. по описа на ШРС е извършена съдебна делба и са разрешени претенции по сметки , както следва :

1. В индивидуален дял на С.Г.Ц., с ЕГН **********,постоянен адрес: ***, подробно описан в Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на съдебно решение № 614/21.09.1990 г., по ГД № 942/1989 г., по описа на ШРС, том , дело № 1491/1990 г. на нотариус при ШРС, с пазарна стойност 36 844.00 лева, на основание чл.

349, ал. 2 ГПК. С.Г.Ц. е осъдена да заплати на другия съделител Ц.Д.Б., сумата от 18 422.00 лева, ведно със законната лихва в шестмесечен срок, считано от влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК , представляваща уравнение на дела

2. С.Г.Ц., е осъдена да плати на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 810.00 лева, обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до делба недвижим имот за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като отхвърля претенцията за разликата над 810 лв. до пълния размер от 7 200 лв., за периода от 13.07.2012 г. до 03.08.2016 г. и от 01.08.2017 г. до постановяване на окончателен съдебен акт .

3. Отхвърлена е претенцията по сметки , заявена по реда на чл.61 от ЗЗД за осъждането на Ц.Д.Б. да заплати на С.Г.Ц., стойността на извършени подобрения в делбения имот в общ размер на 460 лв. /бойлер - 150 лв. и входна врата - 310 лв./, като неоснователна.

4. Отхвърлена е претенцията по сметки от С.Г.Ц. против Ц.Д.Б., с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН, за признаване принос преди откриване на наследството, довел до увеличаване имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал, в общ размер на 7 920.55 лева, като неоснователна.

5. С.Г.Ц. е осъдена да заплати на Ц.Д.Б., сумата от 61.76 лева съдебно деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете по претенции по сметки.

6. Ц.Д.Б. е осъдена да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, сумата от 377.88 лв. - държавна такса съобразно с признатия й дял в прекратената общност, както и 5,00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист , а С.Г.Ц., да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, сумата от 736.88 лв. - държавна такса съобразно с признатия й дял в прекратената общност; сумата 150 лв. - депозит за вещо лице и сумата от 50.00 лв. - държавна такса съобразно уважената спрямо нея претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС, на основание 355 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

От съделителя С.Г.Ц. е постъпила въззивна жалба с вх. №12417/02.08.2018г., в която посочва , че не е съгласна с решението на съда. Посочено е, че процесуалният й представител ще депозира допълнение към жалбата. Подадена е въззивна жалба с вх. №16236 от 18.10.2018г., която е върната от първоинстанционния съд като просрочена. Настоящият състав приема, че същата представлява уточнение към въззивна жалба с вх. №12417/02.08.2018 г., с която първоинстанционното решение се обжалва в посочените части. С уточняващата жалба се възразява срещу решението в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на ищцата сумата от 810 лв., обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до делба недвижим имот за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН, за признаване принос преди откриване на наследството, довел до увеличаване имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал в общ размер на 7 920, 55 лева. В открито съдебно заседание отново е извършено уточнение на въззивната жалба , като изрично особеният представител е заявил, че решението се обжалва в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС и в частта , в която е отхвърлена претенцията по чл.12,ал.1 от ЗН.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя Ц.Д.Б.- ищец по първоинстанционното производство. Взема становище за недопустимост на въззивната жалба срещу решението в частта, с която имотът е възложен в дял на жалбоподателката поради липса на правен интерес. Излага съображения, поради които счита въззивната жалба за неоснователна.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от Ц.Д.Б., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е отхвърлена за периода от 01.08.2017г. до прекратяване на съсобствеността върху имота, както и в частта, с която имотът е възложен в дял на ответницата С.Г.Ц.. В обстоятелствената част на въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва в частта за поставяне в дял на делбения имот на С.Г.Ц. в случай, че същата не оттегли жалбата си в тази част.

Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от жалбоподателката С.Г.Ц., в който излага становище за неоснователност на насрещната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В така очертаните рамки на въззивната проверка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно, допустимо в едната си обжалвана част и недопустимо в друга обжалвана част, посочена по-долу в мотивите към настоящото съдебно решение.

Шуменският окръжен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата , становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да се разглежда насрещната въззивна жалба подадена от Ц.Д.Б. за отмяна на първоинстанционното решение в частта за възлагане на процесния имот в личен дял на съделителя С.Г.Ц.. Както е посочено по-горе , жалбоподателят Ц.Д.Б. , изрично е посочил, че желае разглеждането и само при условие, че другата страна С.Г.Ц., претендира отмяна на решението в същата част. В уточняваща молба и в проведеното във въззивната инстанция открито съдебно заседание – 25.09.2019г. , последната заявява , че обжалва решението само в частта в която е осъдена заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и в отхвърлителната част по претенцията па чл.12,ал.1 от ЗН . Предвид посоченото , първоинстанционното решение подлежи на въззивна проверка в частта относно претенциите по чл.

31, ал. 2 ЗС- както в уважената, така и в отхвърлителната част , както и в частта относно произнасянето по чл.12, ал.1 от ЗН.

Относно претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

С молба от 26.03.2018г. ищецът Ц.Д.Б. е поскала да бъде открито „производство по сметки“ с искане ответникът С.Г.Ц. да бъде осъдена да и заплати обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС , в размер на 100 лева на месец , считано от 13.07.2012г. Не е посочен краен момент, до който се иска присъждане на обезщетението, посочената непълнота не отстранена впоследствие.

Независимо, че липсва изявена воля за крайната дата , ШРС , в първото открито съдебно заседание след извършване на делбата е постановил определение, с което е приел, че е заявено искане за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, считано от 13.07.2012г. до постановяване на окончателен съдебен акт и именно в този смисъл се е произнесъл и обжалваното решение. Освен, че по този начин съдът се е произнесъл извън предявения иск, определяйки сам крайната дата на претенцията, постановил е и недопустимо решение, за периода след датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата -23.4.2018г. , т.к. след тази дата вземанията не са съществуващи, а бъдещи, като не произтичат от периодични платежи.

Задължението за заплащане на обезщетение не е периодично, въпреки че размерът му може да бъде определен на база на съответния наем. Това не променя характера на задължението, тъй като отношенията между съсобствениците не се уреждат с договор за наем. Предвид изложеното, съдът намира , че обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлена претенцията заявена от Ц.Д.Б. срещу С.Г.Ц. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, за периода 24.4.2018г. ( денят следващ датата на първото съдебно заседание след извършване на делбата ) до постановяване на окончателен съдебен акт.В останалите обжалвани части на произнасянето по претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, решението е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения :

Първоинстанционният съд е развил подробни аргументи относно задължителните предпоставки при които възниква вземането за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС- писмено поискване и лишаване от правото да се ползва имота , които въззивният съд споделя и на осн. 272 от ГПК, препраща към тях. Въз основа на тези съображения , ШРС е достигнал до законосъобразен извод , че релевантно за началният момент , от който може да се иска обезщетението е писменото поискване , други форми на поискване – вербална, конклудентна, са без правно значение . Поради посоченото и с оглед представените доказателства , правилно е определен началната дата, от която е станало изискуемо вземането – получаването на писменото поискване на Ц.Д.Б., получено от С.Г.Ц. на 03.08.2016г. При определяне на крайния момент до който се дължи обезщетението в обжалваното решение е прието , че ответницата С.Г.Ц., след получаване на препис от исковата молба с писмения си отговор по чл.131 от ГПК , представен по делото на 31.07.2017г. изрично е заявила и е поканила ищцата „...да ползва съсобствения ни имот. Винаги е добре дошла. Нека да живее в това жилище и да си го ползва.” По така предложеното ползване ищцата не е взела отношение, с което се е поставила в забава. Настоящият съд намира за правилно възприетото в обжалваното решение становище, че ищцата Ц.Д.Б. , като не е предприела действия да упражни правото си на реално ползване на имота се е поставила в забава, с което е отпаднало задължението на С.Г.Ц. да заплаща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС. Във възивната жалба на Ц.Д.Б. е развито оплакване , че не е съобразен факта, че въпреки изразената готовност да бъде осигурен достъп до измота, респ. да се полза реално, не е направено изявление да се предостави ключ , като единствения такъв се държи от ответницата. Съдът намира, че възражението е неоснователно, т.к. от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства е установено, че ищцата винаги когато е проявявала желание да посети имота , достъп не и е отказван . По същия начин , към момента на поканата за реално ползване , предвид предходното поведение на ответницата , ищцата е можела да направи опит да реализира предоставеното и право . Тя обаче не е извършила никакви действия в тази насока и пасивността и не може да обуслови безусловно задължение за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС .

На последно място следва да се уточни, че при откриване на производството по сметки за иска по чл.31, ал.2 от ЗС е прието, че е за сума от 100 лева на месец. Като се съобрази с посоченото , въззивният съд намира , че претенцията за периода, в които искът се явява допустим , а именно от 13.07.2012г. до 23.04.2018г. ( датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата) е за обща сума в размер на 6 933 лева. ( 69 месеца и 10 дни по 100 лева). С оглед посоченото решението следва да бъде потвърдено , в частта в която ответницата е осъдена да заплати на Ц.Д.Б., сумата 810 лева – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС , за лишаването и от ползване на процесния имот, за периода 03.08.2016г. до 31.07.2017г. , както и да бъде потвърдено в частта , в която същата претенция е отхвърлена за разликата от 810 лева , до пълния предявен размер от 6 933 лева , за периодите 13.07.2012г. до 03.08.2016г. и от 01.08.2017г. до 23.04.2018г. ( датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата) .