Решение № 757 от 30.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Пазарджик, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20235220100032 по описа за 2023 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ от Й. М. Г., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.

„**********, обл.Пазарджик, срещу Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК- 000349062, представлявана от Директора – Д-р.В. К., с адрес. Гр. Пазарджик, ул. „**********.

Съгласно изложеното в исковата молба, ищцата работила в ответната болница по силата на Трудов договор от 11.09.2002г., Допълнително споразумение №76 от 19.02.2020г. и Допълнително споразумение №05 от 01.09.2022г., като заемала длъжността „Главна медицинска сестра“.

Със Заповед №15 от 07.12.2022г. на Директора на Държавна Психиатрична Болница

- Пазарджик, ЕИК- 000349062, трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ.

Твърди се в исковата молба, че действията на Директора на Държавна Психиатрична Болница- Пазарджик, ЕИК- 000349062 били 1 недобросъвестни, тъй като трудовото правоотношение било прекратено без на ищцата да бъде връчено предизвестие. Сочи се, че Заповед №15 от 07.12.2022г. е незаконосъобразна , като противоречаща на КТ. Изложени са подробни съображения в тази насока.

С Допълнително споразумение №05 от 01.09.2022г. към трудовия договор , считано от 01.05.2022г. трудовото правоотношение било променено и на ищцата било възложено да изпълнява длъжността „Главна медицинска сестра“ с основно месечно трудово възнаграждение от 1700.00лв. Твърди се от ищцата, че това последно допълнително споразумение не било взето предвид от работодателя , поради което трудовото правоотношение било прекратено незаконосъобразно.

Ищцата сочи, че притежава нужните образование и квалификация за заемане на длъжността , в уверение на което представя удостоверения за преминати курсове и сертификати. Твърди, че новият директор постъпил на 21.10.2022г., като считано от този момент, ищцата го е подпомагала и въвеждала в специфичните проблеми на болницата.

Ищцата сочи,че последователно е надграждала своето образование , като не следвало да притежава следдипломна квалификация на тема „Психофармакотерапия“.

Възразява срещу въведеното самоцелно изискване за минимален професионален трудов стаж на ръководна позиция от 5 години.

Въвежда възражения за злоупотреба с право , като сочи ,че трудовото правоотношение е било прекратено само три месеца преди изтичане срока на договора за тази длъжност, без да има заповед за предаване на материалната отговорност и книжа или връчено предизвестие. Цитира съдебна практика.

Сочи се в исковата молба, че законоустановената презумпция по чл.8,ал.1 от КТ е оборена , налице е злоупотреба с право и уволнението като незаконосъобразно следва да се отмени. Счита, че не е налице основанието за прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата по смисъла на чл.328,ал.1,т.6 от КТ, както и основанието по чл.328,ал.1,т.11 от КТ.

2

Моли съдът да приеме, че уволнението на ищцата се явява незаконосъобразно, като уволнителната заповед следва да се отмени.

Ищцата следвало да се възстанови на заеманата от нея длъжност „Главна медицинска сестра“ в ДПБ- България. Претендира присъждането на обезщетение за оставането й без работа за 6 месеца в общ размер на 17 040.00лв.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да признае уволнението за незаконно,да бъде отменено същото, да бъде възстановен ищецът на предишната му работа, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което същия е останал без работа в размер на 6 месечни трудови възнаграждения, равняващи се на сумата от 17 040.00лв., ведно със законна лихва от 07.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите. Алтернативно се моли съдът да осъди ответната страна да заплати обезщетение за разликата в заплатите .

Претендират се разноски. Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.

Ответникът по делото е депозирал писмен отговор в който оспорва исковете като изцяло неоснователни, необосновани и недоказани, поради следните съображения: счита се, че срещу ищеца е било проведено законосъобразно дисциплинарно производство, завършило с издаване на обжалваната заповед. Изложени са подробни съображения в тази насока, като се твърди ,че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение е правилно и законосъобразно.

Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за наличието на недобросъвестност в действията на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че промяната на изискванията за заемане на дадена длъжност е право на всеки работодател и се основава на неговата преценка с оглед на конкретните нужди за осъществяване на дейността му и с цел оптимизиране на дейността на лечебното заведение.Съгласно изложеното в подадения писмен отговор,трудовото правоотношение е могло да бъде прекратено на някое от основанията в КТ, когато са налице материалноправните основания за това. Оспорва твърдението, че не е било предоставена за запознаване на работника 3 утвърдената длъжностна характеристика, както и че не било връчено предизвестие за прекратяване.

Сочи се, че трудовото правоотношение е било прекратено на две основания – чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ, като в заповедта са били изложени подробни мотиви за всяко поотделно. Тъй като ищцата не отговаряла на изискванията за професионален опит от 5 години трудов стаж на ръководна позиция, трудовото правоотношение било прекратено.

Липсвали и документи, които да удостоверяват твърдяната от ищцата компютърна грамотност и умения за работа с операционните системи.

Ищцата Г. не притежавала и допълнителна професионална квалификация в областта на психиатрията и здравните грижи, а именно „Управление на материални ресурси“ и „Психофармакотерапия“.

Сочи се, че издадената уволнителна заповед е редовна както от формална страна, така и по същество, като оспорва твърдените от ищцовата страна недобросъвестно упражняване на права и злоупотреба с право. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Представени са доказателства. Ответникът претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че между страните Й. М. Г., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „**********, обл.Пазарджик и

Държавна психиатрична болница – Пазарджик, ЕИК- 000349062, представлявана от Директора – Д-р.В. К., с адрес. Гр. Пазарджик, ул. „**********, е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Главна медицинска сестра“ в ответната болница въз основа на Трудов договор от 11.09.2002г. , Допълнително споразумение към него №76 от 19.02.2020г. и Допълнително споразумение №5 от 01.09.2022г., считано от 01.05.2022г.

Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед № 15/ 07.12.2022г. трудовото правоотношение било прекратено, като в посочената заповед като основание за прекратяването му, били посочени разпоредбите на чл.328,ал.1,т.6 и т.11 от КТ- когато работникът или 4 служителят не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната работа, както и при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността , ако работникът или служителят не отговаря на тях. Горното се установява от приетите по делото доказателства.

От представените с исковата молба и в хода на производството, и приети от съда доказателства, се установява, че ищцата има завършено висше образование на образователно- квалификационна степен „специалист“ по специалността "медицинска сестра“ със същата професионална квалификация, както и специалност „Управление на здравните грижи“, проф. квалификация „Ръководител на здравни грижи“.

Ищцата е придобила и образователно- квалификационна степен „магистър“, специалност „управление на здравните грижи“, професионална квалификация „ръководител на здравни грижи и преподавател по практика“. Разполага със сертификат за ниво на владеене на чужд език /английски език/ В1 от 03.02.2013г. и представя удостоверения за преминати различни образователни курсове и сертификати.

Общият трудов стаж на ищцата /към датата на назначаването й на длъжността „главна медицинска сестра“ в Държавна психиатрична болница – Пазарджик е 17 години, 8 месеца и 25 дни , като при прекратяване на трудовото й правоотношение този стаж е бил 20 години и 2 месеца.

Ищцата Г. е преминала и курсове на обучения на различни теми , като е полагала нужните усилия за повишаване на квалификацията и уменията си. Не са налице данни на ищцата да са били налагани дисциплинарни наказания или да са й правени забележки за неточно или некачествено изпълнение на трудовите й задължения, вкл. и след извършена през 2021г. в ДПБ – Пазарджик проверка от МЗ.

На 01.12.2022 г. е била утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „главна медицинска сестра“, като са въведени следните изисквания за заемане на длъжността: висше образование с образователно-квалификационна степен „Магистър“ по специалност 5

„Управление на здравните грижи“, минимум 5 /пет/ години професионален трудов стаж на ръководна позиция – главна медицинска сестра в лечебни заведения за болнична помощ и минимум 10 години общ трудов стаж.

На 07.12.2022 г. на ищцата е била връчена Заповед № 15/07.12.2022 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 от КТ, тъй като не отговаря на квалификационното изискване за професионален опит от 5 години на ръководна позиция – главна медицинска сестра в лечебни заведения за болнична помощ и не отговаря на изискванията за ниво на владеене на английски език В1 и на изискванията за компютърна грамотност и умения за работа с различни програмни продукти. Отделно от това е посочено, че Г. не разполага с допълнителна професионална квалификация в областта на психиатрията и здравните грижи, а именно „Управление на материалните ресурси“ и „Психофармакотерапия“.

В хода на производството по делото е била допусната и извършена съдебно- икономическа експертиза, видно от заключението на която, брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по чл.225 КТ е в размер на 2840.00лв. Размерът на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ за периода от датата на прекратяване на трудовото правоотношение /07.12.2022г./ до 07.06.2023г. , за шест месеца, е в размер на 17 040.00лв. Експертното заключение не е оспорено от страните и прието от съда.

В качеството си на свидетел по делото е била разпитана Д. Т. А., без родство и служебни отношения със страните, от показанията на която установява, че от 2000 г. до 20.10.2022 г. е била директор на Държавна психиатрична болница – Пазарджик. През 2002 г. А. е назначила ищцата на работа като медицинска сестра. След проведен конкурс през 2020 г. ищцата заела длъжността „главна медицинска сестра“. Ищцата отговаряла на всички изисквания за заемане на съответната длъжност , същата изпълнявала съвестно и качествено служебните си задължения и не бала наказвана. Притежава необходимото образование и квалификация за 6 заемане на длъжността, като полагала усилия да научава нови неща и да надгражда знанията и уменията си. По времето, в което А. било директор, Г. управлявала материалните ресурси на болницата. Ищцата също така се справяла чудесно с използваните в болничното заведение компютърни програми, дори помагала на колегите си в това отношение. От показанията на А. се установява, че длъжностните характеристики на всички служители в Държавна психиатрична болница – Пазарджик се изготвяли от директора. Единствено длъжностната характеристика на директора се изготвяла от Министерство на здравеопазването. След извършена проверка от Министерство на здравеопазването били актуализирани всички длъжностни характеристики в Държавна психиатрична болница – Пазарджик.

Свидетелката М. В. А., без родство и служебни отношения със страните, установява, че е работела като главен счетоводител в Държавна психиатрична болница – Пазарджик. Ищцата започнала работа в Държавна психиатрична болница – Пазарджик през 2020 г. , а на 01.12.2022г. била освободена. Ищцата Г. също била освободена около седмица след А., тъй като работодателят имал нови изисквания. Съгласно показанията на свидетелят , ищцата Г. разполагала с необходимите знания и умения за заемане на съответната длъжност, не отсъствала без причина от работа,с готовност се включвала във всички задачи и инициативи, които й били възложени от ръководството на болницата. Г. се справяла отлично с компютрите, като разяснявала на служителите на болницата как да работят с тях.