Решение № 4801 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4801 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20241110172246 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ срещу *** с ЕИК *** за заплащане на сумата 821,00 лева регресно обезщетение.

Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за имуществено застраховане „Каско“ е настъпило застрахователното събитие: ПТП на *** между л.а. *** с рег. № ***, риска за което се твърди да се носи от ответника по валидна застраховка Гражданска отговорност, и л.а. *** с рег. № ***, застраховано при ищеца по застраховка Каско Престиж, поради което в полза на застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение. На пострадалия са изплатени 1 737,62 лева, като е отправена покана до ответното дружество да заплати общо 1752,62 лева /обезщетението и ликвидационните разноски/, като е получен отказ за изплащане с писмо от 09.04.2024г. Така се претендира посочената сума, законна лихва върху главницата и разноски.

Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като на първо място, оспорвайки механизма на ПТП, твърди, че вина за същото има водачът на автомобила, застрахован при ищеца. Алтернативно твърди, че има съпричиняване. Не оспорва направеното плащане по щетата в горния размер. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по 1 наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице – собственик на л.а. ***, също плащането от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, както и валиден договор на водача на втория автомобил марка *** за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.

По дадените от водача на МПС Джип показания – св. Х. Х. се установява следното.

Същият си спомня, че през 2024г. шофирайки в локалното на ***, при захода от бул. *** към *** посока гр. ***, по някое време усетил удар – „ужасен“ отзад, от лявата страна, след което намалил, отбил вдясно и спрял. Излязъл и другия водач на л.а. *** – млад мъж. След като спрели видели пораженията върху колите – на л.а. бил увреден – счупен само преден десен мигач, а на л.а. Джип – ожулена джанта, задна лява броня и калник. Тъй като нямали двустранен протокол, изчакали представители на КАТ , които дошли след около половин час и взели на свидетеля проба за алкохол, оказала се отрицателна, дали им екземпляр и си тръгнали. Според свидетеля дори и другият автомобил да е искал да го изпревари, могъл да даде някакъв знак – клаксон или фарове, което не се случило. Най-вляво има стена на този заход. Свидетелят си спомня да се е движел с не повече от 35-40 км / час. Времето било ясно.

При предявяване на Протокола от ПТП свидетелят разпознава своя подпис под „автомобил А“.

Другият свидетел – водачът на л.а. ***, разпитан по делегация, дава следните сведения. Първоначално не си спомня за процесното ПТП, а едва след предявяването на Протокол за същото от *** се сеща. Шофирал и той от „*** към *** и се движел в лявата лента на двулентовия участък – подход към ***. Изведнъж водачът, който бил в дясната лента – л.а. ***, навлязъл в неговата лента – вероятно за да избегне шахта – свидетелят натиснал спирачката, подпрял неговата броня в задната част на автомобила. Щетите били счупен мигач, броня и калник. Свидетелят казва, че чакали КАТ два часа, те дошли, направили двустранен протокол и си тръгнали. Ударът настъпил в лявата лента следа като водачът на *** пресякъл осевата линия и навлязъл в лентата на движение на свидетеля, след което свидетелят набил спирачки. Пред него не се движели други автомобили. Свидетелят казва, че преди да настъпи удара, натиснал клаксона, след това вече – спирачки. Спомня си, че се движел с не повече от 30 км / час.

Приетата по делото основна САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на 1737,62 лева и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. По средни пазарни цени възлизат на 821,90 лева / с включени 15 лева ликвидационни разноски/. По механизма, конкретизиран в Допълнителна САТЕ вещото лице дава заключение, че съответно на уврежданията ударът е бил приплъзващ. Дава се още заключение, че мястото на произшествието е двулентов път и по габаритите на автомобилите ако всеки от тях се е движел в своята лента, ударът е могло да бъде избегнат и двете МПС да се разминат безпрепятствено. Дават се два варианта на механизъм в зависимост от това чии свидетелски показания биха се възприели за верни. Съдът кредитира заключението като компетентно и 2 безпристрастно.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Спорен по делото е въпросът само дали някой от водачите е извършил действие, станало причина за настъпилото ПТП, т.е. по механизма, и кой носи вината. Иначе извършените ремонтни работи – тяхната цена и причинно-следствена връзка е доказана. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че щетите са в претендирания размер /дори и в по-завишен/ и са нанесени именно вследствие на процесното ПТП.

По механизма съдът намира следното. С голяма степен на вероятност и двамата водачи с поведението си са допринесли поравно за настъпването на процесното ПТП. От една страна водачът на ***, доказано се е движел в дясната лента. За да настъпи такъв приплъзващ удар, той действително е навлязъл в лявата лента. Там пък се движело другото МПС – ***, който искайки да се включи в *** с голяма степен на вероятност е възнамерявал да изпревари в рамките на двете ленти локално платно л.а. ***. В показанията и на двамата свидетели има празноти и противоречия. Водачът на л.а. Джип казва, че другият водач не подал никакъв сигнал, че иска да го изпревари, а другият свидетел казва, че натиснал клаксона. Не е ясно още и дали водачът на л.а. - св. Х. се е уверил, че лентата, в която иска да се престрои, е празна към този момент. От друга страна – движещият се доказано зад л.а. Джип – л.а. *** е могъл да възприеме по – ясно действията на движещия се пред него и навлизащ в неговата лента друг автомобил. Той пък казва, че първо е натиснал клаксона и после – спирачката. А би следвало да е обратното – първо да намали скоростта, за да е сигурен, че няма да има съприкосновение с другия автомобил, и едновременно с това, или впоследствие да сигнализира със звуков сигнал. Защото е длъжен да се увери, че другият водач първо го възприема, и второ – вижда какво иска той да направи, т.е. да мине по-бързо в лявата лента и да се включи в ***. И двамата водачи имат за жалост типично поведение „на мен ми се полага да мина пръв“, и когато нито един от двамата не отстъпва, се случват точно такива удари. Видно и от характера на уврежданията на автомобилите, л.а. *** е бил зад или наполовина успоредно на другия автомобил, а л.а. е навлязъл в другата лента, или поне е направил опит за това.

Горното налага извод, че съпричиняването е на 50 % и предявената сума се дължи наполовина. Искът е за обезщетение 806 лева и 15 лева ликвидационни разноски. От тях се дължат 403 лева за увредените детайли и 15,00 лева ликвидационни, които не зависят от размера на увреждането, или общо 418 лева. Сумата се дължи със законна лихва от предявяването на иска – 05.12.2024г.

По разноските

3

При горните изводи за основателност на претенцията и по направените искания на страните се дължат разноски по съразмерност.

Съдът приема, че ищецът е извършил деловодни разноски в размер на 50,00 лева за държавна такса, 40 лева депозит за свидетел, 350 лева за извършената САТЕ и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 640 лева, от които по съразмерност се дължат 320 лева.

За ответника, съдът като отчете, че РС – *** е постановил връщане на сумата – внесен депозит за свидетел, т.е. тя не е изплатена, същата не дължи. Иначе сторените от същия разноски са: общо 450 лева депозити за САТЕ и 200 лева юрисконсултско възнаграждение, или 650 лева, от които се присъждат 325 лева.

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяна от съда, следва да се отчете по справката по делото, че и двете страни са подавали изявления с приложения, разпечатани за сметка на съда. Цената се определя от съда, като се взема предвид не само материалния хартиен носител, а и изразходваните средства тонер, ток и т.н., както и времето на съдебния служител.

Така ищцовото дружество е останало задължено да заплати разпечатването на 49 страници, за което съдът определя на стойност 13,00 /тринадесет/ евро комплексна цена на използваните ресурси на съда.

Ответникът от своя страна е останал задължен за разпечатването на 34 страници, за което съдът определя 10,00 /десет/ евро.

За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК ***, сумата 418,00 /четиристотин и осемнадесет/ лева, ведно със законната лихва от 05.12.2024г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на *** /с включени ликвидационни разноски/, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 4 присъдения до пълно предявения размер от 821,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 320,00 /триста и двадесет/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 325,00 /триста двадесет и пет/ лева разноски по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 13,00 /тринадесет/ евро.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 10,00 /десет/ евро.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5