Решение № 159 от 30.12.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Асеновград, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200438 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното: С Решение № 117/10.11.2025г., постановено по настоящото АНД № 438/2025г. съдът е изменил НП № 250239-000245/09.04.2025 г. издадено от Началника на РУ-Асеновград, като е осъдил ОД на МВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя Г. Б. сумата от 150.00 лв. представляваща направени от същия разноски по водене на делото.

По делото е постъпила молба от адвокат А. М. - процесуален представител на жалбоподателя, с която се иска да бъде изменено решението в частта на разноските, като се иска сумата за разноските в размер на 150 лева да бъде присъдена директно на него за оказаната безплатна правна помощ. На основание чл.248, ал.2 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, молбата с искането за изменение на съдебното решение, е съобщена на другата страна в процеса ОД на МВР Пловдив, като съобщението за това е получено от тях на 26.11.2025г. Страната не е представила отговор в законовия едноседмичен срок. По същество на искането касаещо присъдените разноски съдът установи следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК, във вр. чл.144 от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН. По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С постановеното решение, съдът се е произнесъл и по отношение на разноските, като е присъдил такива в полза на жалбоподателят в размер на 150 лева направени за адвокатско възнаграждение на упълномощения му. От приложения договор за правна защита и съдействие обаче е видно ,че жалбоподателят е ползвал 1 безплатна правна помощ оказана му на основание чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата от упълномощения му процесуален представител – адвокат М..

В този случай съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА упълномощения адвокат има право на адвокатско възнаграждение в определения от съда размер за който е била осъдена насрещната страна. Ето защо разгледана по същество молбата на адвокат А. М. се явява основателна, като на същият следва да се присъди сумата от 150 представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА Решение № 117/10.11.2025г., постановено по настоящото АНД № 438/2025г. по описа на РС Асеновград в частта за разноските като ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати вместо на жалбоподателя Г. К. Б., на неговия процесуален представител – адвокат А. Г. М. от САК, сумата от 150 лв. представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив.

Настоящото решение е неразделна част от Решение № 117/10.11.2025г., постановено по настоящото АНД № 438/2025г. по описа на РС Асеновград.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 2