Определение № 760 от 21.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Пловдив, 21.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500732 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез пълномощник юрк. Е. И., против разпореждане, обективирано в заповед № 1309/09.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2240/2024 г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив, ХVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу П. С. П. в частта, с която се претендира парична сума в размер на 150,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 30.01.2024 г. върху главницата по договор за паричен заем № 4428284 от 14.03.2022 г.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД счита така постановеното разпореждане за незаконосъобразно. Съдът не изложил ясни мотиви на кои императивни разпоредби от закона противоречало вземането за лихва за забава.

Претендираното обезщетение за забава се дължало върху непогасената част от главницата на основание чл. 86 от ЗЗД.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и да се произнесе по същество.

Частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Заповедното производство е инициирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Предмет на заявлението е парично вземане, съставено от следните компоненти: главница: 800 лева; договорна лихва за периода от 31.03.2022 г. до 15.09.2022 г.: 77,37 лв.; лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 30.01.2024 г.: 150,59 лв., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземанията произтичат от договор за паричен заем № 4428284 от 14.03.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и П. С. П.. На 14.03.2022 г. последният и „Файненшъл България“ ЕООД сключили договор за предоставяне на гаранция, 1 по силата на който дружеството се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране на задълженията на г-н П. по договора за кредит. Поради неизпълнение на задълженията на заемополучателя, на 02.11.2022 г. дружеството-гарант заплатило в полза на заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД дължимата сума по кредита – 965,90 лева. По силата на договора за гаранция гарантът имал право и на законната лихва за забава върху заплатената сума. Така в патримониума на „Файненшъл България“ ЕООД възникнало правото да иска от заемополучателя сумата, която е заплатило. Това вземане било цедирано от гаранта на праводателя на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД на 02.03.2020 г., за което обстоятелство длъжникът бил уведомен посредством писмо с обратна разписка.

От представения със заявлението на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК договор за паричен заем е видно, че отпуснатата сума е в размер на 800 лева, лихвеният процент е фиксиран в размер на 35,00 % за година, ГПР е в размер на 40,20 %, а от договор за предоставяне на гаранция – че за ангажиране на гаранта заемополучателят дължи възнаграждение в размер на 370,63 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които по 28,51 лева и с падежи, съвпадащи с тези на вноските по кредита. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора за гаранция, в случай че гарантът извърши плащане по гаранцията в изпълнение на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, гарантът има право да поиска от потребителя възстановяването на сумата на платените задължения, ведно със законната лихва върху платената сума и направените разноски.

Районният съд е приел, че процесният договор за паричен заем е недействителен поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, понеже е достигнал до извода, че възнаграждението на гаранта съставлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, а това не е сторено, което довело до заблуждение на потребителя относно действителната сума, която следва да плати. Приложени са последиците по чл. 23 от ЗПК, като е издадена заповед за изпълнение единствено за чистата стойност по кредита.

Предмет на проверка от въззивния съд в настоящото производство е законосъобразността на постановеното разпореждане, при което контролната инстанция действа при условията на пълен въззив и не е ограничена от оплакванията в частната жалба – така изрично се прие в Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. Пловдивският окръжен съд намира, че проверката на законосъобразността на разпореждането в обжалваната част е обусловена от преценка дали поначало са налице предпоставките за издаване на заповедта за изпълнение.

Видно е, че заявителят се легитимира като кредитор въз основа на твърдения за сключен договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени. По аргумент от мотивите към т. 4г от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС и при заявления, подадени по реда на чл. 410 от ГПК, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). Това разрешение е приложимо, тъй като съображенията на ВКС в тази насока са изложени на общо основание, без оглед на реда на заповедното производство (по чл. 410 или по чл. 417 от ГПК). При липса на такива доказателства по делото уважаването на заявлението не е възможно. Доколкото предметът на обжалване в случая се изчерпва с отказа да се издаде заповед за плащане за обезщетението за забава, този извод е важим по-аргумент за по-силното основание.

Извън горното, за пълнота следва да се посочи, че съображенията на първата инстанция за приложимост на чл. 23 от ЗПК поради констатирана недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК се намират от въззива за правилни, съответни на закона. Оплакванията на частния жалбоподател за неправилно приложение на нормата на 2 чл. 23 от ЗПК са неоснователни.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, разпореждането следва да бъде потвърдено като законосъобразно в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед № 1309/09.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 2240/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХVIII гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3