Решение № 1645 от 28.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1645 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110128553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

С искова молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД е предявил обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. А. дължи на ищеца сумата от 2832,47 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № ****** от 17.02.2020 г., сключен с цедента „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД /с правоприемник „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД/, по силата на Приложение № 1 от 01.03.2021г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законна лихва за период от 16.11.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 883,58 лева, представляваща договорна лихва за период от 02.03.2020 г. до 16.08.2021 г., както и сумата от 1016,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.08.2021 г. до 27.10.2023 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 62870/2023г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че по силата на Приложение № 1/01.03.2021г. към Рамков договор за цесия от 01.12.2016г. на основание чл.99 ЗЗД му е прехвърлено вземане на цедента „Вива Кредит“ ООД спрямо ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № ******/17.02.2020г. Към исковата молба прилага Уведомление за цесия от името на цедента, с което се уведомява ответника за цесията по чл.99, ал. 4 ЗЗД. Твърди се, че по силата на договора за заем е била предоставена на ответника сумата от 3000 лв., дължима на 39 вноски, като общата дължима сума била 4020.51 лв., съответно всяка вноска била с размер на 103.09лв. Твърди се, че ответникът е сторил плащания в общ размер на 543.41лв., поради което се твърди, че дължимата главница е в размер на 2832.47лв., съответно била начислена договорна лихва в размер на 883.58лв. и 1016.38лв. мораторна лихва.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва исковите претенции. Оспорва истинността на договора за паричен заем и на РКО от 1

17.02.2020г., оспорва действието на извършената цесия, намира за нищожна клаузата за възнаградителна лихва и тази за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1863.81лв., която съгласно чл.3.1. от договора била включена в погасителните вноски. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва се истинността на рамковия договор за цесия и приложение № 1 към същия.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет препис от договор за паричен заем № ****** от 17.02.2020г., сключен между А. А. (кредитополучател) и „Вива Кредит” ООД (кредитодател), по силата на който дружеството се е задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 3000 лева, със срок на издължаване от 39 седмични вноски, последната от които на 16.08.2021г., при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 40,32% и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,36%.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят доброволно е избрал да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричния заем, като съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1863,81 кева.

Съгласно чл. 2, ал. 1, с подписване на договора страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем № 5554639 от 03.10.2019 г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 1681,94 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2.

В чл. 3, ал. 1, т. 8 от договора е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

Представен е разходен касов ордер от 17.02.2020г., от който се установява, че на посочената дата кредитополучателят А. А. е получил в брой сумата в размер от 1318,06 лева по процесния договор за кредит.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че с част от отпуснатата сума (3000 лева) заемателят е рефинансирал друг свой заем № 5554639/03.10.2019 г., а остатъкът от отпуснатия кредит в размер на 1318,06 лв.

(3000 – 1681,94) са изплатени в брой. Вещото лице посочва, че по процесния договор за паричен заем ответникът е изплатил на ищеца сума в общ размер на 543,41 лева, която е разпределена, както следва: 167,29 лева – главница, 136,93 лева – лихва, 95,58 лева – неустойка и 143,61 лева – такса за експресно разглеждане. Посоченият в процесния договор размер на ГПР от 49,36% е изчислен единствено на базата на главницата и възнаградителната лихва, като не е взета предвид таксата за експресно разглеждане в размер на 1863,82 лева. Ако последната бъде включена при изчисляването на ГПР, то той ще достигне размера от 111,48%.

По делото е представен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, като цедент и „Агенция за контрол на 2 просрочени задължения“ ООД в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на купувача срещу заплащането на цена вземания по договори за кредит, които се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. Съгласно приложение № 1 от 01.03.2021г. към рамковия договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., е посочен процесния договор ******/17.02.2020г. с длъжник А. А..

Представено е писмено пълномощно, с което „Вива Кредит“ ООД, чрез законния си представител Десислава Д.а, е овластило цесионера с правата да уведоми от името на „Вива Кредит“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани съгласно Рамковия договор.

По делото е прието като доказателство уведомление за извършена цесия, с което ищецът, действайки като пълномощник на „Вива Кредит“ ООД, е уведомил ответника за извършената цесия на вземанията по процесния договор за потребителски кредит, като няма данни уведомлението да е изпратено и получено от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За уважаването на исковете в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията, съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание, т.е. валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл.9 до чл.14 ЗПК с индивидуално уговорени клаузи (вкл. съдът е указал по чл.7, ал.3 ГПК, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, конкретно за клаузата по чл.1, ал.3 и чл.3, ал.1, т.8), както и предаване на сумата от цедента на ответника по силата на договора за потребителски кредит. С оглед възраженията на ответника – в тежест на доказване на ищеца съдът е възложил доказване валидността на клаузата за възнаградителна лихва и тази за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже плащане на сумите.

Съдът намира, че от представените по делото рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към договора, сключени между „Вива Кредит“ ООД - в качеството на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД - в качеството на цесионер, се установява, че заемодателят „Вива Кредит“ ООД е прехвърлил в полза на цесионера вземанията си срещу ответника по процесния договор за потребителски кредит. Видно е от публичните записвания в Търговски регистър, че правоприемник на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице – длъжника, налага да бъде извършено съобщаване на длъжника за цесията, съгласно чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор. Последното е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария кредитор /цедента/ – чл.99 ал.3 от ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията, като получаването от длъжника 3 на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /Тълкувателно решение № 1427 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК/. Видно от представеното по делото пълномощно, цедентът „Вива Кредит“ ООД е упълномощил цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземанията, включени в което и да е Приложение № 1 към рамковия договор от 01.12.2016г., сред които попада и ответникът А.

А.. По делото е представено уведомление за извършената цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като същото е адресирано до ответника, но не се установява по никакъв начин обаче това уведомление да е било изпратено, респ. получено от ответника.

Въпреки това, същото това уведомление по чл.99 ЗЗД е представено като приложение към исковата молба и е надлежно връчено на ответника на 07.08.2024г., поради което, следва да се приеме, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД с връчването на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.

Съдът счита, че се установява и сключването на процесния Договор за паричен заем № ****** от 17.02.2020 г. Във връзка със заявеното от ответника оспорване по чл. 193 ГПК ищецът е представил договора в оригинал. Оспорването на автентичността на този документ е било изрично оттеглено от процесуалния представител на ответника по време на последното открито съдебно заседание, поради което съдът приема, че не е налице оспорване по факта, че подписите, които са налични в договора в действителност принадлежат на ответника. Видно е от договора, че същият е подписан на всяка страница, като след всички клаузи на договора в графа „заемател“ собственоръчно са изписани имената на ответника и също е положен негов подпис. Неоснователно се твърди, че подпис е положен единствено в декларацията по ЗМИП – такъв е поставен както в нея, така и в договора.

Разпечатката съдържа 29 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/84588de5-9d43-4a3b-92fa-47e916c67a22