Присъда № 5 от 13.06.2024, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 95/2023
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 13.06.2024
- В сила
- 01.07.2024
- Състав
- ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 198, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 5 от 13.06.2024 година по НОХД № 95 по описа на РС – Павликени за 2023 година
Обвинението е срещу Г. Й. Г., роден на *** г. в гр. Р., с последен известен адрес - гр. П., ул. ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за това, че на 25.01.2020 г. в гр. П. отнел чужда движима вещ от владението на И. П. Р. от гр. В. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои -мобилен телефон „Huawei Y5", на стойност 170 лв., собственост на Р., като за да запази владението си върху вещта, употребил заплашване, квалифицирано от РП като престъпление по чл. 198, ал. 3 от НК и за това, че на 28.01.2020г. в гр. П., в съучастие като съизвършител с И. К. Ш. от гр. П., като употребил за това сила и заплашване, отнел от владението на Ф. О. М. от с. Д., общ. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи - български банкноти в обръщение на стойност 380 (триста и осемдесет) лева, собственост на М., квалифицирано съответно като престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В хода на съдебното производство представителят на обвинението заема становище, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по един безспорен и категоричен начин фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителният акт. Сочи се, че деянията са съставомерни по посочените норми от НК, поради което съдът следва да признае подсъдимия за виновен, като прави искане за определяне на общо ефективно наказание „лишаване от свобода“ около средния размер за съответното престъпление и да се приведе в изпълнение наказанието по предходно осъждане на Г..
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия.
Служебният му защитник – навежда доводи, че от събраните в хода на производството доказателства не може да се направи категоричен извод, че Г. е извършителя на процесните престъпления, при така посочената квалификация. В този смисъл прави искане подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
В хода на съдебното производство не са предявени граждански искове.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните в хода делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
1
Г. Й. Г. е роден на *** г. в гр. Р.. Живеел в гр. П. и не работел по трудово или друго правоотношение. Със споразумение по НОХД № ***/2018 г. на Специализирания наказателен съд, в сила от 5.07.2018 г. бил осъден за извършено престъпление по 214, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.
1 и 2 и т.4, вр. чл. 20, ал. 2 и 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК на 3 години лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 5 години, т.е. процесните деяния са извършени в този изпитателен срок и това наказание се претендира за привеждане в изпълнение.
Към момента Г. живее на неизвестен адрес във В., където е бил задържан – приложените на ДП доказателства, но е отказано екстрадирането му, което наложи задочното разглеждане на делото.
Г. Г. и И. Ш. били в приятелски отношения. През м. януари 2020 г. в дома на обв. Г. пребивавала св. Р. С.. Г. и И. Ш. решили да си осигуряват доходи от извършване на посегателства върху чужди вещи, като за целта те ползвали обяви в сайт за запознанства „А. и Е.“ (***.info) за предлагане на сексуални услуги срещу заплащане от жена на име Г., като обявите били за градовете В.
Т., Р. и Г.. Посоченият телефонен номер *** за връзка чрез приложението Вайбър (Viber) бил ползван от Г., който се представял за момиче и пишел съобщения на желаещите сексуални услуги, като им изпращал и снимки на голи жени. Обикновено пишел, че в момента се намира в гр. П., а не в града, за който е обявата, като предлагал от нейно име да я вземат от гр. П. и да я закарат до съответния град, за да работи в определен хотел, като в замяна на това тя ще извърши сексуална услуга безплатно. Привлечени от тази възможност, мъжете се съгласявали да дойдат до гр. П., където спрямо тях се извършвали престъпления против собствеността.
По така описания начин на 13.01.2020 г. И. Ш. извършил и грабеж на банкноти в обращение на обща стойност 418,89 лв., а на 15.01.2020 г. и кражба на мобилен телефон "Huawei Mate 10 LITE" на стойност 323,19 лв. Спрямо И.
Ш. наказателното производство е прекратено с одобряване на споразумение по НОХД № ***/2023 г. на РС - П..
В ранните часове на 25.01.2020 г. св. И. Р. от гр. В. Т. се свързал с номер ***, посочен в обява в сайта ***.info за предоставяне на сексуални услуги за гр. В. Т.. Чрез размяна на съобщения в приложението Viber се уговорил на сутринта да вземе момичето от обявата на име Г., с което смятал, че комуникира от гр. П. и да я закара до гр. В. Т., където в замяна на услугата да получи безплатна сексуална услуга от нея. В сутрешните часове на 25.01.2020 г. потеглил с автомобила си към гр. П., като на мобилния му телефон му била 2 изпратена локация на адрес в района на гробищния парк. При пристигането му в града той претърпял ПТП и се наложило да първо ремонтира автомобила си. В около 11.30 ч. Р. отишъл на адреса, който му бил даден и изпратил съобщение, че е пристигнал. В отговор получил указания да спре след моста до близката бензиностанция и да изчака малко. Пострадалият спрял на уговореното място, като малко след това в автомобила влезли Г., който седнал на предната седалка до шофьора и св. Р. С., която седнала на задната седалка.
Г. се представил с името М. и предложил на пострадалия да закупи от него златна огърлица. Последния отговорил, че няма никакви пари, тъй като се е наложило да ги похарчи за ремонт на автомобила. Г. поискал мобилния му телефон, като обяснил, че трябва да се обади на мъжа на момичето. Р. притежавал мобилен телефон „Huawei Y-5" с IMEI 1: *** и IMEI 2: ***, който му бил подарен от майка му и който ползвал със СИМ-карта с № ***.
Свидетелят доброволно предоставил мобилния си телефон на Г. и той провел разговор, след което му върнал апарата. Р. го поставил на таблото, над скоростния лост. Г. се ядосал, че нещата няма да станат и казал на пострадалия да ги остави до близкото кръстовище, което било на разстояние около 100 м. от мястото, където автомобилът бил спрял. Там подсъдимият взел телефона, този път без съгласието на пострадалия и въпреки настоятелното искане на последния да му бъде върната отнетата вещ - неуспешно посегнал да я вземе и молел Г. да му я даде, повече не му го върнал. С висок и агресивен тон няколко пъти заплашил пострадалия, че ще му нанесе побой – „Май искаш да ядеш бой?“. След това Г. и св. С. слезли от автомобила и се отдалечили. Още на същия ден Г. започнал да използва отнетия мобилен телефон, собственост на св. Р., като поставил в него СИМ карта с номер ***, който фигурирал като номер за връзка в публикувани обяви в горния сайт, инсталирал приложение за комуникация Viber и започнал да пише чрез него от същия телефон на лицата, проявяващи интерес към обявите. Впоследствие Р. подал сигнал за случилото се в РУ - П..
Видно от кредитираната от съда и назначена на ДП съдебно-оценъчна експертиза, мобилният телефон „Huawei Y-5", собственост на И. Р., бил на стойност 170 лв.
В ранните следобедни часове на 28.01.2020 г. св. Ф. М. от с. Д., общ. Т., се свързал чрез приложението Viber с горния телефонен номер и по описаната схема се съгласил да закара „Г.“ от гр. П. до гр. Г., където тя да работи в хотел, като в замяна на това да получи безплатна сексуална услуга. По късно следобяд провел втори разговор от СИМ-карта № ********** с горепосочения номер със св. С., като намиращия се до нея Г. й казвал, какво да говори.
Вечерта М. потеглил с автомобила си към гр. П., като му били 3 изпращани различни локации и окончателно му било указано да спре недалеч от бензиностанция „Х. О.", където забелязал св. С., която го чакала сама. След като се качила в автомобила на предната седалка до шофьора тя заявила, че трябва да вземат и брат й, когото да откарат до някакъв хотел, откъдето тя трябвало да си вземе дрехи. М. се съгласил и в автомобила се качили чакащите на близко разстояние И. Ш., който бил представен за брат на момичето и Г., който бил представен за негов приятел. Двамата седнали на задната седалка и започнали да насочват М. накъде да се движи. По този начин го отвели в края на града на черен път, който свършил, а наоколо не се виждали никакви къщи.
Там С. и И. Ш. си разменили местата, като той седнал на предната пасажерска седалка. Ш. попитал пострадалия за колко време иска момичето, а той му отговорил, че двамата с нея ще се разберат. Ш. заявил, че трябва да си извади парите, за да си плати. Видял портфейл до скоростния лост и го взел, но тъй като в него нямало пари, а само банкови карти поискал М. да изтегли пари и да ги даде, но свидетелят заявил, че няма пари и в картите. Ш. с агресивен и заплашителен тон му казал да си даде парите, защото те са цигани и с тях шега не бива. Изплашен, М. извадил от сенника съхраняваната там сума от 510 лв.
Казал, че иска момичето за час и отброил доброволно 150 лв., за да си плати.
Тогава Ш. дръпнал останалите намиращи се в ръката на пострадалия банкноти на обща стойност 360 лв. Тъй като св. М. бил под въздействие на възникналия у него вследствие на заплашването страх от непосредствено извършване на деяние, излагащо на тежка опасност живота и здравето му, въпреки да видял, че Г. взема и сумата от 20 лв. от пространството между двете предни седалки на автомобила не му попречил. Г. и Ш. излезли от колата, заедно със св. С., като двамата носели в себе си отнетата парична сума, собственост на Ф. М..
По пътя си разделили парите.
М. подал сигнал за случилото се в РУ-П.. Било образувано досъдебно производство, по което в сутрешните часове на 29.01.2020 г. било извършено претърсване и изземване в домовете на Ш. и Г.. В дома на Г. бил намерен и иззет като веществено доказателство мобилният телефон „Huawei Y-5", собственост на св. И. Р., в който била поставена СИМ- картата с абонатен номер ***, посочен за връзка в обяви в сайта ***.info.
Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебно производство № ***/2020 г. по описа на РУ - П. писмени доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Писмените материали обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по разследването по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните от значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на досъдебното производство е извършено законосъобразно и при спазване на процесуалните изисквания на НПК.
4
Съдът не намира никакви причини да не кредитира с доверие и показанията на разпитаните свидетели, включая на св. С.. Лицата са незаинтересовани от изхода на производството, като данните които съобщават пред съда си кореспондират както по между си, така и с конкретно установени факти от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 198, ал. 1 на 25.01.2020 г. в гр. П. отнел чужда движима вещ от владението на И. П. Р. от гр. В. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои мобилен телефон „Huawei Y5", на стойност 170 лв., собственост на Р., като за да запази владението си върху вещта, употребил заплашване, както и на това по чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2 от НК - на 28.01.2020г. в гр. П., в съучастие като съизвършител с И. К. Ш. от гр. П., като употребил за това сила и заплашване, отнел от владението на Ф. О. М. от с. Д., общ. Т., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи - български банкноти в обръщение на стойност 380 (триста и осемдесет) лева, собственост на М..
Изхождайки от трайната практика на съдилищата грабежът, като сложно присвоително престъпление, обхваща упражняването на сила или принуда по отношение на лицето, в чиято фактическа власт се намира вещта и самото отнемане е с намерение за присвояване. При него целта е прекъсване на фактическата власт на владелеца върху вещта и установяването на своя фактическа власт, като насилието в двете му форми е средство за постигане на тази цел. Като грабеж се наказва и всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението деец употреби сила или заплашване, за да запази владеенето върху открадната вещ.